Притчи 4-6
1940 Bulgarian Bible
4 Послушайте, чада, бащина поука, И внимавайте да научите разум.
2 Понеже ви давам добро учение, Не оставяйте наставлението ми.
3 Защото и аз бях син на баща си, Гален и безподобен на майка си,
4 И той ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми, Пази заповедите ми и ще живееш,
5 Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.
6 Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я - и ще те варди.
7 Главното е мъдрост; <затова> придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум.
8 Въздигай я и тя ще те въздигне, Когато я прегърнеш, ще ти докара слава.
9 Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона
10 Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.
11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, Водил съм те по прави пътеки.
12 Когато ходиш стъпките ти не ще бъдат стеснени; И когато тичаш, няма да се спънеш.
13 Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; Пази я, понеже тя е животът ти.
14 Не влизай в пътеката на нечестивите, И не ходи по пътя на лошите.
15 Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини.
16 Защото те не заспиват, ако не сторят зло, И сън ги не хваща, ако не спънат някого.
17 Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство.
18 Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.
19 Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват.
20 Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.
21 Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;
22 Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.
23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.
24 Отмахни от себе си опърничави уста, И отдалечи от себе си развратени устни.
25 Очите ти нека гледат право напред, И клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе.
26 Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, И всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.
27 Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; Отклони ногата си от зло.
5 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
5 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 <Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
6 Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 <Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -
7 Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.
9 До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?
10 <Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 <Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 Когато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.
23 Защото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот.
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 Защото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 <Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.
34 Защото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.
© 1995-2005 by Bibliata.com