Add parallel Print Page Options

Послушайте, чада, бащина поука, И внимавайте да научите разум.

Понеже ви давам добро учение, Не оставяйте наставлението ми.

Защото и аз бях син на баща си, Гален и безподобен на майка си,

И той ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми, Пази заповедите ми и ще живееш,

Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.

Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я - и ще те варди.

Главното е мъдрост; <затова> придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум.

Въздигай я и тя ще те въздигне, Когато я прегърнеш, ще ти докара слава.

Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона

10 Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.

11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, Водил съм те по прави пътеки.

12 Когато ходиш стъпките ти не ще бъдат стеснени; И когато тичаш, няма да се спънеш.

13 Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; Пази я, понеже тя е животът ти.

14 Не влизай в пътеката на нечестивите, И не ходи по пътя на лошите.

15 Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини.

16 Защото те не заспиват, ако не сторят зло, И сън ги не хваща, ако не спънат някого.

17 Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство.

18 Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.

19 Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват.

20 Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.

21 Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;

22 Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.

23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.

24 Отмахни от себе си опърничави уста, И отдалечи от себе си развратени устни.

25 Очите ти нека гледат право напред, И клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе.

26 Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, И всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.

27 Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; Отклони ногата си от зло.

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;

11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

12 И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

17 Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

19 <Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд,

Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

<Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец.

Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

10 <Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

14 <Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

22 Когато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

23 Защото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот.

24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

26 Защото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

29 Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

30 <Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;

31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

34 Защото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.