3 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

² Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

³ Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

⁴ Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

⁵ Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум.

⁶ Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

⁷ Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

⁸ Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за костите ти.

⁹ Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

¹⁰ Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

¹¹ Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

¹² Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

¹³ Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

¹⁴ Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея <по-скъпа> от чисто злато.

¹⁵ Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

¹⁶ Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

¹⁷ Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

¹⁸ Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

¹⁹ С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

²⁰ Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

²¹ Сине мой, тия <неща> да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

²² Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

²³ Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

²⁴ Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

²⁵ Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

²⁶ Защото Господ ще бъде твое упование, И ще опази ногата ти да се не хване.

²⁷ Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да <им> го направиш.

²⁸ Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си <това, което му се пада>.

²⁹ Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

³⁰ Не се карай с някого без причина Като не ти е направил зло.

³¹ Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

³² Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

³³ Проклятия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

³⁴ Наистина Той се присмива на присмивачите, А на смирените дава благодат.

³⁵ Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.

4 Послушайте, чада, бащина поука, И внимавайте да научите разум.

² Понеже ви давам добро учение, Не оставяйте наставлението ми.

³ Защото и аз бях син на баща си, Гален и безподобен на майка си,

⁴ И той ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми, Пази заповедите ми и ще живееш,

⁵ Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.

⁶ Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я - и ще те варди.

⁷ Главното е мъдрост; <затова> придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум.

⁸ Въздигай я и тя ще те въздигне, Когато я прегърнеш, ще ти докара слава.

⁹ Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона

¹⁰ Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.

¹¹ Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, Водил съм те по прави пътеки.

¹² Когато ходиш стъпките ти не ще бъдат стеснени; И когато тичаш, няма да се спънеш.

¹³ Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; Пази я, понеже тя е животът ти.

¹⁴ Не влизай в пътеката на нечестивите, И не ходи по пътя на лошите.

¹⁵ Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини.

¹⁶ Защото те не заспиват, ако не сторят зло, И сън ги не хваща, ако не спънат някого.

¹⁷ Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство.

¹⁸ Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.

¹⁹ Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват.

²⁰ Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.

²¹ Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;

²² Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.

²³ Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.

²⁴ Отмахни от себе си опърничави уста, И отдалечи от себе си развратени устни.

²⁵ Очите ти нека гледат право напред, И клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе.

²⁶ Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, И всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.

²⁷ Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; Отклони ногата си от зло.

5 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

² За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

³ Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

⁴ Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

⁵ Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

⁶ Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

⁷ Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

⁸ Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

⁹ Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

¹⁰ Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;

¹¹ А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

¹² И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

¹³ И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

¹⁴ Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

¹⁵ Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

¹⁶ Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

¹⁷ Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

¹⁸ Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

¹⁹ <Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

²⁰ Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

²¹ Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

²² Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

²³ Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:

² Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

³ Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

⁴ Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

⁵ Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

⁶ Но, ако ни наскърбяват, <това е> за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, <това е> за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

⁷ И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

⁸ Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

⁹ даже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

¹⁰ И Той ни избави от толкоз <близка> смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

¹¹ като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради <стореното> на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

¹² Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

¹³ Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

¹⁴ (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

¹⁵ С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

¹⁶ като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и <тогава> вие да ме изпратите за Юдея.

¹⁷ Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

¹⁸ Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}

¹⁹ Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

²⁰ понеже в Него е Да <за всичките> Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

²¹ А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

²² Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

²³ Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

²⁴ защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите <твърди>.