27 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

² Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

³ Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

⁴ Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

⁵ Явното изобличение е по-добро От <оная> любов, която не се проявява.

⁶ Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

⁷ Наситената душа се отвръща <и> от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

⁸ Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

⁹ Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

¹⁰ Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

¹¹ Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

¹² Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

¹³ Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужда жена.

¹⁴ Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

¹⁵ Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

¹⁶ Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

¹⁷ Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

¹⁸ Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

¹⁹ Както водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

²⁰ Адът и погибелта не се насищат; <Така> и човешките очи не се насищат.

²¹ Горнилото е за <пречистване> среброто и пещта за златото. А човек <се изпитва> чрез онова, с което се хвали.

²² Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

²³ Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

²⁴ Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

²⁵ Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

²⁶ Агнетата ти служат за облекло, И козлите за {Еврейски: Стойността.} <купуване> на нива.

²⁷ Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.

28 Нечестивите бягат без да <ги> гони някой, А праведните са смели като млад лъв.

² От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един <неин управител> продължава дълго време.

³ Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.

⁴ Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.

⁵ Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.

⁶ По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак <между> два пътя, макар и да е богат.

⁷ Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.

⁸ Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.

⁹ Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.

¹⁰ Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.

¹¹ Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.

¹² Когато тържествуват праведните има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.

¹³ Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

¹⁴ Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.

¹⁵ Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.

¹⁶ О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, <Знай>, че който мрази грабителство ще продължи дните си.

¹⁷ Човек, който е товарен с кръвта на <друг> човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.

¹⁸ Който ходи непорочно ще се избави, А който ходи опако <между> два пътя изведнъж ще падне.

¹⁹ Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне {Еврейски: Пълен със сиромашия.} сиромашия.

²⁰ Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.

²¹ Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб <такъв> човек ще извърши престъпление.

²² Който има лошо око, бърза да се обогати, А не знае, че немотия ще го постигне.

²³ Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.

²⁴ Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.

²⁵ Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.

²⁶ Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.

²⁷ Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си <от тях> ще има много клетви.

²⁸ Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.

29 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си, Внезапно ще се съкруши и то без поправление.

² Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.

³ Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота <му>.

⁴ Чрез правосъдие царят утвърждава земята <си>. А който придирва подаръци я съсипва.

⁵ Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.

⁶ В беззаконието на лош човек има примка, А праведният пее и се радва.

⁷ Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма <даже> разум, за да я узнае.

⁸ Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.

⁹ Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.

¹⁰ Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат {Еврейски: Питат.} за живота му.

¹¹ Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.

¹² Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.

¹³ Сиромах и притеснител се срещат; Господ просвещава очите на всички тях.

¹⁴ Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.

¹⁵ Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.

¹⁶ Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.

¹⁷ Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наслада на душата ти.

¹⁸ Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.

¹⁹ Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.

²⁰ Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

²¹ Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син {Или: Ще излезе упорит.}.

²² Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.

²³ Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.

²⁴ Който е съдружник с крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.

²⁵ Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.

²⁶ Мнозина търсят благоволението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.

²⁷ Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.

10 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, -

² моля ви се, когато съм при вас <да се> не <принудя> да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

³ Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

⁴ Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.

⁵ Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

⁶ И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

⁷ Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме <Христови>.

⁸ Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

⁹ <Обаче> нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

¹⁰ Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

¹¹ Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива <сме> и на дело, когато сме при вас.

¹² Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

¹³ А ние няма да се похвалим <с това, което> е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

¹⁴ Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

¹⁵ И не се хвалим <с това, което е> вън от мярката ни, <то ест>, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област <за работа> между вас, и то премного,

¹⁶ така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

¹⁷ А който се хвали, с Господа да се хвали.

¹⁸ Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.