Add parallel Print Page Options

22 За предпочитане е <добро> име, нежели голямо богатство, И благоволение <е по-добро> от сребро и злато.

Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

Наградата на смирението <и> на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

Тръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

10 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

11 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

12 Очите на Господа пазят <онзи, който има> знание, И той осуетява думите на коварния.

13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

14 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

15 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

16 Който угнетява сиромаха, за да умножи <богатството> си, И който дава на богатия, непременно <ще изпадне> в немотия.

17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

19 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на <тях> днес - да! тебе.

20 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

23 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

24 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

25 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

26 Не бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,

27 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

28 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

29 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

23 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе

Иначе ще туриш нож в гърлото си, Ако те обладава охота.

Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина <богатството> си прави крила, Както орел що лети към небето.

Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

Не говори в ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

10 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

11 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

12 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

13 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, <ако и да> го биеш с пръчка, то няма да умре.

14 Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

15 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

16 Да! сърцето {Еврейски: Вътрешностите.} ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

17 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да <пребъдва в> страх от Господа цял ден,

18 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

19 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

20 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

21 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човека с дрипи.

22 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

24 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

25 <Прочее>, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

26 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

28 Да! тя причаква като за плячка, И умножава <числото> на неверните между човеците.

29 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -

30 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

31 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

32 <Защото> после то хапе като змия, И жили като ехидна.

33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

35 Удариха ме <ще речеш>, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?

24 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

Помислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

10 <Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

12 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.

14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

15 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

16 Защото праведният <ако> седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

17 Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

19 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

20 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае <какво> наказание <ще им се наложи> и от двамата?

23 И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.

24 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

25 Но които <го> изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

26 Който дава прав отговор, Той целува в устни.

27 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

29 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

30 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.

32 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

33 <Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,

При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,

че, макар и да търпят голямо утеснение, <пак> великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.

Защото свидетелствувам, че те <дадоха> доброволно според силата си, и даже вън от силата си,

като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване {Гръцки: Относно благодатта}, дано да участвуват <и те> в служенето на светиите.

И те не само <дадоха>, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;

така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.

И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.

Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.

Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.

10 А относно това нещо аз давам <тоя> съвет, че <така да го направите> е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете <да го направите>.

11 А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате.

12 Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има <човек>, а не според колкото няма.

13 Понеже не <искам> други да бъдат облекчени, а вие утеснени;

14 но да има равенство, <така щото> вашето сегашно изобилие <да запълни> тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,

15 според както е писано: "Който беше събрал много, нямаше излишък; и който <беше събрал> малко, не му беше оскъдно".

16 А благодарение на Бога, Който туря в сърцето на Тита същото усърдие за вас, <което имаме и ние;>

17 защото наистина прие молбата <ни>, а <при това>, като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.

18 Пратихме с него и брата, чиято похвала в< делото на> благовестието е <известна> във всичките църкви;

19 и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за <делото на> това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за <да се покаже> нашето усърдие,

20 като избягваме това, - някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който <е поверен> на нашето служение;

21 понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.

22 Пратихме с тях и <другия> ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по-усърден поради голямото <му> към вас доверие.

23 Колкото за Тита, <той> е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, <те са> пратеници на църквите, <те са> слава на Христа.

24 Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на <справедливостта на> нашата похвала с вас.