22 За предпочитане е <добро> име, нежели голямо богатство, И благоволение <е по-добро> от сребро и злато.

² Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

³ Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

⁴ Наградата на смирението <и> на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

⁵ Тръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

⁶ Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

⁷ Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

⁸ Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

⁹ Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

¹⁰ Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

¹¹ Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

¹² Очите на Господа пазят <онзи, който има> знание, И той осуетява думите на коварния.

¹³ Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

¹⁴ Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

¹⁵ Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

¹⁶ Който угнетява сиромаха, за да умножи <богатството> си, И който дава на богатия, непременно <ще изпадне> в немотия.

¹⁷ Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

¹⁸ Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

¹⁹ За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на <тях> днес - да! тебе.

²⁰ Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

²¹ За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

²² Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

²³ Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

²⁴ Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

²⁵ Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

²⁶ Не бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,

²⁷ Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

²⁸ Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

²⁹ Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

23 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе

² Иначе ще туриш нож в гърлото си, Ако те обладава охота.

³ Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

⁴ Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

⁵ Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина <богатството> си прави крила, Както орел що лети към небето.

⁶ Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

⁷ Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

⁸ Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

⁹ Не говори в ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

¹⁰ Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

¹¹ Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

¹² Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

¹³ Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, <ако и да> го биеш с пръчка, то няма да умре.

¹⁴ Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

¹⁵ Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

¹⁶ Да! сърцето {Еврейски: Вътрешностите.} ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

¹⁷ Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да <пребъдва в> страх от Господа цял ден,

¹⁸ Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

¹⁹ Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

²⁰ Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

²¹ Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човека с дрипи.

²² Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

²³ Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

²⁴ Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

²⁵ <Прочее>, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

²⁶ Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

²⁷ Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

²⁸ Да! тя причаква като за плячка, И умножава <числото> на неверните между човеците.

²⁹ Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -

³⁰ На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

³¹ Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

³² <Защото> после то хапе като змия, И жили като ехидна.

³³ Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

³⁴ Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

³⁵ Удариха ме <ще речеш>, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?

24 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

² Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

³ С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

⁴ И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

⁵ Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

⁶ Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

⁷ Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

⁸ Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

⁹ Помислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

¹⁰ <Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

¹¹ Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

¹² Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

¹³ Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.

¹⁴ И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

¹⁵ Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

¹⁶ Защото праведният <ако> седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

¹⁷ Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

¹⁸ Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

¹⁹ Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

²⁰ Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

²¹ Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

²² Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае <какво> наказание <ще им се наложи> и от двамата?

²³ И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.

²⁴ Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

²⁵ Но които <го> изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

²⁶ Който дава прав отговор, Той целува в устни.

²⁷ Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

²⁸ Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

²⁹ Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

³⁰ Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

³¹ И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.

³² Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

³³ <Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

³⁴ И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,

8 При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,

² че, макар и да търпят голямо утеснение, <пак> великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.

³ Защото свидетелствувам, че те <дадоха> доброволно според силата си, и даже вън от силата си,

⁴ като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване {Гръцки: Относно благодатта}, дано да участвуват <и те> в служенето на светиите.

⁵ И те не само <дадоха>, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;

⁶ така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.

⁷ И тъй, както изобилвате във всяко нещо, - във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, - така да преизобилвате и в това благодеяние.

⁸ Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.

⁹ Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.

¹⁰ А относно това нещо аз давам <тоя> съвет, че <така да го направите> е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете <да го направите>.

¹¹ А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате.

¹² Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има <човек>, а не според колкото няма.

¹³ Понеже не <искам> други да бъдат облекчени, а вие утеснени;

¹⁴ но да има равенство, <така щото> вашето сегашно изобилие <да запълни> тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,

¹⁵ според както е писано: "Който беше събрал много, нямаше излишък; и който <беше събрал> малко, не му беше оскъдно".

¹⁶ А благодарение на Бога, Който туря в сърцето на Тита същото усърдие за вас, <което имаме и ние;>

¹⁷ защото наистина прие молбата <ни>, а <при това>, като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.

¹⁸ Пратихме с него и брата, чиято похвала в< делото на> благовестието е <известна> във всичките църкви;

¹⁹ и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за <делото на> това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за <да се покаже> нашето усърдие,

²⁰ като избягваме това, - някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който <е поверен> на нашето служение;

²¹ понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.

²² Пратихме с тях и <другия> ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по-усърден поради голямото <му> към вас доверие.

²³ Колкото за Тита, <той> е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, <те са> пратеници на църквите, <те са> слава на Христа.

²⁴ Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на <справедливостта на> нашата похвала с вас.