Add parallel Print Page Options

19 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>.

Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма.

Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

15 Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.

19 Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

20 Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

23 Страхът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 Който опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

20 Виното е присмивател, <и> спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси <във време> на жетва, не ще има нищо.

Намерението в сърцето на човека е <като> дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?

Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, <и> ще се наситиш с хляб.

14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение.

16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужди хора.

17 Хляб <спечелен> с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, <Затова> с мъдър съвет обяви война.

19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави.

23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри.

24 Стъпките на човека <се оправят> от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам <това, >И след като се е обрекъл <тогава> да разпитва.

26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото <на вършачката>.

27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите <им> коси.

30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.

21 Сърцето на царя е в ръката на Господа, <като> водни бразди; Той на където иска го обръща.

Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.

Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва

Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.

Мислите на трудолюбивите <спомагат> само <да има> изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.

Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, <търсят> смърт.

Грабителството на нечестивите ще ги отвлече, Защото отказват да вършат това, което е право.

Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.

По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

10 Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.

11 Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание.

12 Справедливият <Бог> наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.

13 Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.

14 Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха <укротява> силен гняв.

15 Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.

16 Човек, който се отбие от пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите {Или: Сенките.}.

17 Който обича удоволствие осиромашава, Който обича вино и масло не забогатява.

18 Нечестивият <ще бъде> откуп за праведния, И коварният наместо праведните.

19 По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.

20 Скъпоценно съкровище и масло <се намират> в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.

21 Който следва правда и милост, Намира живот, правда и чест.

22 Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.

23 Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.

24 Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.

25 Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят,

26 Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.

27 Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!

28 Лъжливият свидетел ще загине, А човек, който слуша <поука - ще го търсят да> говори всякога.

29 Нечестив човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.

30 Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.

31 Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.

И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.

Сторете място <в сърцата си> за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.

Не казвам това за да <ви> осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.

Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; <даже> във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде <бяхме> в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;

и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.

Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.

Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.

10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

11 Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

12 И тъй, ако и да ви писах това, не <го писах> заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.

13 Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.

14 Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни <с вас> пред Тита излезе истинска.

15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

16 Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас.