Add parallel Print Page Options

19 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>.

Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма.

Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

11 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

12 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

13 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

15 Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

16 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

17 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

18 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.

19 Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

20 Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

21 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

22 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

23 Страхът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

24 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

25 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 Който опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

20 Виното е присмивател, <и> спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси <във време> на жетва, не ще има нищо.

Намерението в сърцето на човека е <като> дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?

Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, <и> ще се наситиш с хляб.

14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение.

16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужди хора.

17 Хляб <спечелен> с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, <Затова> с мъдър съвет обяви война.

19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави.

23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри.

24 Стъпките на човека <се оправят> от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам <това, >И след като се е обрекъл <тогава> да разпитва.

26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото <на вършачката>.

27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите <им> коси.

30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.

21 Сърцето на царя е в ръката на Господа, <като> водни бразди; Той на където иска го обръща.

Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.

Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва

Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.

Мислите на трудолюбивите <спомагат> само <да има> изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.

Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, <търсят> смърт.

Грабителството на нечестивите ще ги отвлече, Защото отказват да вършат това, което е право.

Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.

По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

10 Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.

11 Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание.

12 Справедливият <Бог> наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.

13 Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.

14 Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха <укротява> силен гняв.

15 Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.

16 Човек, който се отбие от пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите {Или: Сенките.}.

17 Който обича удоволствие осиромашава, Който обича вино и масло не забогатява.

18 Нечестивият <ще бъде> откуп за праведния, И коварният наместо праведните.

19 По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.

20 Скъпоценно съкровище и масло <се намират> в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.

21 Който следва правда и милост, Намира живот, правда и чест.

22 Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.

23 Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.

24 Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.

25 Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят,

26 Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.

27 Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!

28 Лъжливият свидетел ще загине, А човек, който слуша <поука - ще го търсят да> говори всякога.

29 Нечестив човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.

30 Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.

31 Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.