Притчи 16-18
1940 Bulgarian Bible
16 Плановете на сърцето <принадлежат> на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, <Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> той няма да остане ненаказан.
6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.
24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
17 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.
21 Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>.
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.
18 Който се отлъчва <от другите>, търси <само> своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта <идва и> позор.
4 Думите из устата на човека са <като> дълбоки води, И изворът на мъдростта е <като> поток.
5 Не е добре да се приема нечестивия, <Или> да се изкривява съда на праведния.
6 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
8 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
9 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.
11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето <то> се смирява.
13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
14 Духът на човека ще <го> подпира <в> немощта му; Кой може да подига унилия дух?
15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.
16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
17 Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
19 Брат онеправдан е <по-недостъпен> от укрепен град, И разногласията <им> са като лостове на крепост.
20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
24 Човек, <който има> много приятели <намира в това> погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
Второ Коринтяни 6
1940 Bulgarian Bible
6 И ние, като съдействуваме <с Бога>, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.
2 (Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).
3 Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;
4 но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,
5 чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,
6 с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,
7 с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;
8 всред слава и опозорение, всред укори и похвали; <считани> като измамници, но пак истинни;
9 като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;
10 като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.
11 О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.
12 Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно <нам>.
13 И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие <сърцата си>.
14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?
15 и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?
16 и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".
17 Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема,
18 И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.
© 1995-2005 by Bibliata.com