A A A A A
Bible Book List

Притчи 13-151940 Bulgarian Bible (BG1940)

13 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но <има> много имот.

Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

10 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

11 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще <го> умножи.

12 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

13 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

14 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

15 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

16 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

17 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик <дава> здраве.

18 Сиромашия и срам <ще постигнат> този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

19 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

21 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

22 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

23 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

24 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

25 Праведният <яде> до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

14 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.

Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.

10 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

11 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

12 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

13 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.

15 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

18 Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

21 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

22 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро

23 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

24 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.

25 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

27 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

28 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

30 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

32 Нечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

34 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

35 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

15 Мек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

Езикът на мъдрите изказа знание, А устата на безумните изригват глупост.

Очите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.

Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

В дома на праведния <има> голямо изобилие, А в доходите на нечестивия <има> загриженост.

Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не <прави> така.

Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

11 Адът и погибелта са <открити> пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

12 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

13 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

14 Сърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.

15 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

17 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

18 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

19 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е <като> друм.

20 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

21 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

22 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време <казана>, колко е добра!

24 За разумния пътят на живота <върви> нагоре, За да се отклони от ада долу.

25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

28 Сърцето на праведния обмисля <що> да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes