Add parallel Print Page Options

Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

<Записани> за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; <Но> безумните презират мъдростта и поуката.

Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14 Ще хвърлиш жребието си като <един> от нас, Една кесия ще имаме всички; -

15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: <Сребролюбието> отнема живота на завладените от него.

20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите <до кога> ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, <Понеже> простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

26 То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,

Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,

Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,

Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,

Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.

Защото Господ дава мъдрост, из устата Му <излизат> знание и разум.

Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,

За да защищава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.

Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.

10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,

11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,

12 За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако, -

13 От ония, които остават пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, -

14 На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите, -

15 Чиито пътища са криви И пътеките им опаки, -

16 За да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,

17 (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,

18 Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите {Еврейски: Сенките.};

19 Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота,) -

20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.

21 Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,

22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.

Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум.

Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за костите ти.

Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея <по-скъпа> от чисто злато.

15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

18 Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

21 Сине мой, тия <неща> да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще опази ногата ти да се не хване.

27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да <им> го направиш.

28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си <това, което му се пада>.

29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

30 Не се карай с някого без причина Като не ти е направил зло.

31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

33 Проклятия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

34 Наистина Той се присмива на присмивачите, А на смирените дава благодат.

35 Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.