A A A A A
Bible Book List

Авдий1940 Bulgarian Bible (BG1940)

Авдиевото видение: - Така казва Господ Иеова за Едом: Чухме известие от Господа И вестител се изпрати при народите <да каже>: Станете, и да се дигнем против него на бой.

Ето, направих те малък между народите; и си много презрян.

Измамила те е гордостта на твоето сърце, Тебе, който живееш в цепнатините на канарите, Тебе, чието жилище е на високо, Който казваш в сърцето си: Кой ще ме свали на земята?

Ако и да се издигнеш като орел И поставиш гнездото си между звездите, И от там ще те сваля, казва Господ.

Ако дойдеха крадци при тебе, Или разбойници през нощта, (Как биде изтребен ти!) Нямаше ли да заграбят <само> колкото им е доволно? Ако гроздоберци дойдеха при тебе, Нямаше ли да оставят пабирък?

Но как е претърсен Исав! Как се откриха скривалищата му!

Всичките твои съюзни мъже Те изпратиха по пътя ти до границата; Човеците, които бяха в мир с тебе, те измамиха И преодоляха над тебе; Хлябът ти туриха за примка под тебе; А няма разум за да се схване това.

В оня ден, казва Господ, Няма ли да погубя мъдрите от Едом, И благоразумието от Исавовия хълм?

И твоите военни мъже, Темане, ще се уплашат, За да се изтреби с клане всеки човек от Исавовите хълмове.

10 Поради насилието, което ти извърши на брата си Якова, Срам ще те покрие, И ще бъдеш изтребен за всегда.

11 В деня, когато ти стоеше настрана, В деня, когато чужденци заведоха в плен войската му, И чужденци като влязоха в портите му, Хвърлиха жребие за Ерусалим, Тогава и ти беше като един от тях.

12 Обаче, недей гледа <злорадно >В деня на брата си, В деня на бедствието му; Нито да се радваш за юдейците В деня на загиването им, И да не говориш надменно в деня на угнетението им.

13 Недей влиза в портата на людете Ми В деня на бедствието им; Да! не гледай <злорадо> злощастието им В деня на бедствието им; Нито да туриш <ръка> на имота им В деня на бедствието им;

14 Недей застава на кръстопътя, За да изтребваш бежанците му, Нито да предадеш останалите от него В деня на угнетението им.

15 Защото денят Господен е близо против всичките народи; Както си направил, така ще се направи и на тебе; Постъпките ти ще се върнат на главата ти.

16 Защото както вие<, намиращи се> на светия Ми хълм, пиехте <от гнева Ми>, Така непрестанно ще пият всичките народи; Да! ще пият и ще поглъщат, И ще бъдат като че не са били.

17 А на Сионския хълм ще се намерят оцелелите, И той ще бъде свет; И Якововият дом ще владее <изново> своето наследство.

18 Якововият дом ще бъде огън, И Иосифовият дом като пламък; А Исавовият дом като слама; И те ще я запалят и ще я изгорят, Тъй щото никой няма да остане от Исавовия дом; Защото Господ изговори това.

19 Жителите на юг ще владеят Исавовия хълм, И ония на поляните филистимците, Ще владеят и Ефремовите ниви и самарийските ниви; А Вениамин <ще владее> Галаад;

20 И тая пленена войска на израилтяните <Ще владее земята> на Ханаанците до Сарепта; И пленените ерусалимци, които са в Сефарад, Ще владеят южните градове;

21 И избавители ще възлязат на хълма Сион За да съдят Исавовия хълм; И царството ще бъде на Господа.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

Йона 1-41940 Bulgarian Bible (BG1940)

Господното слово дойде към Иона Аматиевия син и рече:

Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му възлезе пред Мене.

Но Иона стана да побегне в Тарсис от Господното присъствие; и, като слезе в Иопия, намери кораб който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и влезе в него за да отиде с тях в Тарсис от Господното присъствие.

Но Господ подигна силен вятър по морето, и стана голяма буря в морето, тъй че корабът изглеждаше, че ще се разбие.

Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Иона бе слязъл и легнал във дъното на кораба, и спеше дълбоко.

Затова корабоначалникът се приближи при него и рече: Какво става с тебе, спящий? Стани, призови Бога си, негли Бог си спомни за нас, и не загинем.

После си рекоха един на друг: Елате, да хвърлим жребие та да познаем по коя причина е това зло на нас. И като хвърлиха жребие, то падна на Иона.

Тогава му рекоха: Кажи ни, молим ти се, по коя причина е това зло на нас. Каква ти е работата? и от где идеш? от коя си земя? и от кои си люде?

А той им рече: Аз съм евреин, и се боя от Господа небесния Бог, който направи морето и сушата.

10 Тогава човеците се много уплашиха, и рекоха му: Защо си сторил това? (Защото човеците знаеха, че бягаше от Господното присъствие, понеже беше им казал.)

11 Тогава му рекоха: Що да ти сторим за да утихне за нас морето? (Защото морето ставаше все по-бурно).

12 И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.

13 Но пак, човеците гребяха силно за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.

14 Затова извикаха към Господа, казвайки: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.

15 И тъй, взеха Иона та го хвърлиха в морето; и яростта на морето престана.

16 Тогава човеците се убояха твърде много от Господа; и принесоха жертва Господу, и направиха обреци.

17 А Господ бе определил една голяма риба да погълне Иона; и Иона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.

Тогава Иона се помоли на Господа своя Бог из вътрешността на рибата, като каза:

В скръбта си извиках към Господа, и Той ме послуша; Из вътрешността на преизподнята извиках, <и> Ти чу гласа ми.

Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето, И потоци ме обиколиха; Всичките твои вълни и големи води преминаха над мене.

И аз рекох: Отхвърлен съм отпред очите Ти; Но пак, ще погледна наново към светия Твой храм.

Водите ме обкръжиха дори до душа, Бездната ме обгърна, Морският бурен се обви около главата ми.

Слязох до дъното на планините; Земните лостове ме <затвориха> за винаги; Но пак, Ти, Господи Боже мой, си избавил живота ми из рова.

Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа, И молитвата ми влезе при Тебе в светия Ти храм.

Ония, които уповават на лъжливите суети, Оставят милостта, <спазвана> за тях.

Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; Ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа.

10 И Господ заповяда на рибата; и тя избълва Иона на сушата.

И Господното слово дойде втори път към Иона и рече:

Стани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам.

И тъй, Иона стана и отиде в Ниневия според Господното слово. А Ниневия бе твърде голям град, <който изискваше> три дни за да се обходи.

И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.

И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния;

понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел.

И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;

но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.

Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем?

10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.

А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува.

И помоли се Господу казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.

Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра отколкото да живея.

А Господ рече: Добре ли е да негодуваш?

Тогава Иона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града.

И Господ Бог определи <да израсте> една тиква, която се издигна над Иона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата.

А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата, и тя изсъхна.

И щом изгря слънцето Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Иона, така щото примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра отколкото да живея.

А Бог рече на Иона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И той каза: Добре е да негодувам, даже до смърт.

10 Тогава рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.

11 А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes