7 И когато Моисей свърши поставянето на скинията и помаза и освети я с всичките й принадлежности, и олтара с всичките му прибори, и ги помаза и ги освети,

² тогава Израилевите първенци, началниците на бащините им домове, които бяха първенци на племената и поставени главни надзиратели при преброяването, донесоха принос;

³ и представиха приносите си пред Господа, шест покрити коли и дванадесет вола, по една кола от двама първенци, и по един вол от всекиго, и представиха ги пред скинията.

⁴ Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

⁵ Приеми тия неща от тях, и нека служат за вършенето работата на шатъра за срещане; и дай ги на левитите, на всекиго според работата му.

⁶ И тъй, Моисей взе колите и воловете и ги даде на левитите;

⁷ двете коли и четирите вола даде на гирсонците, според работата им;

⁸ и четирите коли и осемте вола даде на мерарийските синове, според работата им, под надзора на Итамара, син на свещеника Аарона.

⁹ А на каатците не даде; защото тяхната работа в светилището беше да носят на рамена.

¹⁰ И в деня, когато олтарът биде помазан, първенците принесоха за освещаването му; и първенците принесоха приносите си пред олтара.

¹¹ И Господ рече на Моисея: Нека принасят приносите си за освещаването на олтара по един първенец на ден.

¹² И тоя, който принесе приноса си на първия ден, беше Наасон, Аминадавовият син, от Юдовото племе;

¹³ и приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебния принос;

¹⁴ един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

¹⁵ един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

¹⁶ един козел в принос за грях;

¹⁷ и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Наасона, Аминадавовият син.

¹⁸ На втория ден принесе Натанаил, Суаровият син, първенецът на Исахаровото <племе>;

¹⁹ и за приноса си принесе едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

²⁰ един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

²¹ един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

²² един козел в принос за грях;

²³ и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Натанаила, Суаровият син.

²⁴ На третия ден <принесе> първенецът на завулонците, Елиав, Хелоновият син.

²⁵ Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли>; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

²⁶ един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

²⁷ един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

²⁸ един козел в принос за грях;

²⁹ и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиава, Хелоновият син.

³⁰ На четвъртия ден <принесе> Елисур, Седиуровият син, първенецът на рувимците.

³¹ Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

³² един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

³³ един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

³⁴ един козел в принос за грях;

³⁵ и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елисура, Седиуровият син.

³⁶ На петия ден <принесе> първенецът на симеонците, Селумиил, Сурисадаевият син.

³⁷ Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено; с дървено масло, за хлебен принос

³⁸ един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

³⁹ един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

⁴⁰ един козел в принос за грях;

⁴¹ и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Селумиила, Сурисадаевият син.

⁴² На шестия ден <принесе> първенецът на гадците, Елиасаф, Деуиловият син.

⁴³ Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

⁴⁴ един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

⁴⁵ един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

⁴⁶ един козел в принос за грях;

⁴⁷ и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиасафа, Деуиловият син.

⁴⁸ На седмия ден <принесе> първенецът на ефремците, Елисама, Амиудовият син.

⁴⁹ Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли>; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

⁵⁰ един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

⁵¹ един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

⁵² един козел в принос за грях;

⁵³ и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елисама, Амиудовият син.

⁵⁴ На осмия ден <принесе> първенецът на манасийците, Гамалиил, Федасуровият син.

⁵⁵ Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

⁵⁶ един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

⁵⁷ един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

⁵⁸ един козел в принос за грях;

⁵⁹ и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Гамалиила, Федасуровият син.

⁶⁰ На деветия ден <принесе> първенецът на вениаминците, Авидан, Гедеониевият син.

⁶¹ Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

⁶² един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

⁶³ един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

⁶⁴ един козел в принос за грях;

⁶⁵ и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Авидана, Гедеониевият син.

⁶⁶ На десетия ден <принесе> първенецът на данците, Ахиезер, Амисадаевият син.

⁶⁷ Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

⁶⁸ един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

⁶⁹ един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

⁷⁰ един козел в принос за грях;

⁷¹ и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахиезера, Амисадаевият син.

⁷² На единадесетия ден <принесе> първенецът на асирците, Фагеил, Охрановият син.

⁷³ Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

⁷⁴ един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

⁷⁵ един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

⁷⁶ един козел в принос за грях;

⁷⁷ и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Фагеила, Охрановият син.

⁷⁸ На дванадесетия ден <принесе> първенецът на нефталимците, Ахирей, Енановият син.

⁷⁹ Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет <сикли;> един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

⁸⁰ един златен темянник от десет <сикли>, пълен с темян;

⁸¹ един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

⁸² един козел в принос за грях;

⁸³ и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахирея, Енановият син.

⁸⁴ Тия бяха приносите от Израилевите първенци за освещаването на олтара в деня, когато биде помазан: дванадесет сребърни блюда, дванадесет сребърни легена и дванадесет златни темянника;

⁸⁵ всяко сребърно блюдо беше от сто и тридесет <сикли>, и всеки леген седемдесет <сикли>; всичкото сребро на съдовете беше две хиляди и четиристотин <сикли>, според сикъла на светилището;

⁸⁶ дванадесет златни темянника пълни с темян; (всеки темянник беше от десет <сикли>, според сикъла на светилището; всичкото злато на темянниците беше сто и двадесет <сикли>);

⁸⁷ всичкият добитък за всеизгаряне беше дванадесет юнеца, дванадесет овена, дванадесет едногодишни агнета, заедно с хлебния им принос, и дванадесет козела в принос за грях;

⁸⁸ и всичкият добитък за примирителна жертва беше двадесет и четири юнеца, шестдесет овена, шестдесет козела и шестдесет едногодишни агнета. Така стана освещаването на олтара, след като биде помазан.

⁸⁹ И когато влезе Моисей в шатъра за срещане, за да говори с <Бога>, тогава чу гласа; който му говореше отгоре на умилостивилището, което беше върху ковчега <за плочите> на свидетелството между двата херувима; и говореше му.

8 И Господ говори на Моисея, казвайки:

² Говори на Аарона, казвайки му: Когато палиш светилата, седемте светила да светят на предната страна на светилника.

³ И Аарон направи така; запали светилата на светилника <така щото да светят> на предната му страна, според както Господ заповяда на Моисея.

⁴ И ето каква беше направата на светилника: изкован от злато, от стъблото до цветята си беше изкован, според образеца, който Господ показа на Моисея, така направи той светилника.

⁵ Господ говори още на Моисея, казвайки:

⁶ Вземи левитите измежду израилтяните, и ги очисти.

⁷ И така да им направиш за очистването им: поръси ги с очистителна вода, и нека обръснат цялото си тяло, и изперат дрехите си, и се очистят.

⁸ После да вземат един юнец заедно с хлебния му принос от чисто брашно смесено с дървено масло; а ти да вземеш друг юнец в принос за грях.

⁹ И да приведеш левитите пред шатъра за срещане, и да събереш цялото общество израилтяни;

¹⁰ и когато приведеш левитите пред Господа, нека израилтяните положат ръцете си на левитите;

¹¹ и Аарон да принесе левитите пред Господа, като принос от страна на израилтяните, за да вършат те Господната служба.

¹² И като положат левитите ръцете си на главите на юнците, ти да принесеш единия в принос за грях, а другия за всеизгаряне Господу, за да направиш умилостивение за левитите.

¹³ И да поставиш левитите пред Аарона и пред синовете му, и да ги принесеш като принос Господу.

¹⁴ Така да отделиш левитите измежду израилтяните; и левитите ще бъдат Мои.

¹⁵ А след това левитите да влязат, за да слугуват в шатъра за срещане, когато си ги очистил и си ги принесъл като принос.

¹⁶ Понеже те Ми са всецяло дадени измежду израилтяните; вместо всичките първородни от израилтяните, всички, които отварят утроба, съм ги взел за Себе Си.

¹⁷ Защото всичките първородни измежду израилтяните са Мои, и човек и животно; в деня, когато поразих всичките първородни в Египетската земя, осветих ги за Себе Си.

¹⁸ А левитите взех вместо всичките първородни измежду израилтяните.

¹⁹ Левитите нарочно дадох на Аарона и на синовете му измежду израилтяните, за да вършат служенето на израилтяните в шатъра за срещане, и да правят умилостивение за израилтяните, за да се не появи язва между израилтяните, когато израилтяните се приближават при светилището.

²⁰ Тогава Моисей и Аарон и цялото общество израилтяни постъпиха с левитите напълно, както Господ заповяда на Моисея за левитите; така им сториха израилтяните.

²¹ И тъй, левитите се очистиха от греховете си, и изпраха дрехите си; и Аарон ги принесе като принос пред Господа, и Аарон направи за тях умилостивение, за да ги очисти.

²² И след това левитите влязоха в шатъра за срещане, за да вършат службата си пред Аарона и пред синовете му; според както Господ заповяда на Моисея за левитите, така им сториха.

²³ Господ говори още на Моисея, казвайки:

²⁴ Ето определеното за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да влизат в отреда, за да вършат слугуването в шатъра за срещане;

²⁵ а от петдесет години да престават да вършат слугуване и да не слугуват вече,

²⁶ но да помагат на братята си в шатъра за срещане, да пазят заръчаното; а слугуване да не вършат. Така да постъпваш с левитите, колкото за дадените им заръчвания.

²¹ И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

²² Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало <нещо> спотаено, освен за да излезе наяве.

²³ Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

²⁴ Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

²⁵ Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

²⁶ И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

²⁷ и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

²⁸ Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

²⁹ А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

³⁰ При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

³¹ То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

³² но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

³³ С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

³⁴ А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

³⁵ И в същия ден, когато се свечери<, Исус> им казва: Да минем на отвъдната страна.

³⁶ И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

³⁷ И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

³⁸ А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

³⁹ И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

⁴⁰ И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

⁴¹ И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

Read full chapter