35 Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

² Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

³ Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

⁴ Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

⁵ Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

⁶ И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

⁷ Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; <дайте> ги заедно с пасбищата им.

⁸ И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото <градове> дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко <племе> да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

⁹ Господ говори още на Моисея казвайки:

¹⁰ Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

¹¹ тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

¹² Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

¹³ От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.

¹⁴ Три града да дадете оттатък {На изток от.} Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.

¹⁵ Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

¹⁶ Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

¹⁷ Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

¹⁸ Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

¹⁹ Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

²⁰ И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,

²¹ или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

²² Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,

²³ или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,

²⁴ тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;

²⁵ и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.

²⁶ Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,

²⁷ и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;

²⁸ защото <убиецът> трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.

²⁹ Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

³⁰ Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите {Еврейски: устата.} на свидетели: обаче не бива <само> един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.

³¹ Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.

³² Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.

³³ Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

³⁴ Ни един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.

36 Тогава началниците на бащините <домове> от семействата на потомците на Галаада, син на Махира, Манасиевият син, от семействата на Иосифовите потомци, се приближиха и говориха пред Моисея и пред първенците, началниците на бащините <домове> на израилтяните, казвайки:

² Господ заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилтяните с жребие; и господарят ни получи заповед от Господа да даде наследството на брата ни Салпаада на дъщерите му,

³ Но ако те се омъжат за някои от синовете на <другите> племена на израилтяните, тогава наследството им ще се отнеме от наследството на нашите бащи, и ще се приложи към наследството на онова племе, което ще ги вземе <за жени>; така то ще се отнеме от наследството, <което ни дава> жребието.

⁴ <Даже>, когато дойде юбилеят на израилтяните, тогава наследството им ще се приложи към наследството на онова племе, което ще ги е взело; и така, наследството им ще се отнеме от наследството на отеческото ни племе.

⁵ Прочее, по Господното слово, Моисей заповяда на израилтяните, като каза: Племето на Иосифовите потомци говори право.

⁶ Ето какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери; Той казва: Нека се омъжат, за който им се види добре, стига само да се омъжат за <мъже от> семейството на отеческото си племе.

⁷ По тоя начин, никое наследство на израилтяните няма да премине от племе на племе; защото израилтяните трябва да се привързват, всеки за наследството на отеческото си племе.

⁸ Всяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израилтяните, трябва да се омъжи за едного от семейството на отеческото си племе, тъй щото израилтяните да притежават всеки отеческото си наследство.

⁹ Да не преминава наследство от едно племе на друго племе, но племената на израилтяните да се привързват, всяко за своето наследство.

¹⁰ И Салпаадовите дъщери сториха според както Господ заповяда на Моисея;

¹¹ защото Маала, Терса, Егла, Мелха и Нуа, Салпаадовите дъщери, се омъжиха за синовете на чичовете си;

¹² омъжиха се за мъже от семействата на потомците на Манасия Иосифовият син; и така наследството им остана в племето на бащиното им семейство.

¹³ Тия са заповедите и съдбите, които Господ заповяда на израилтяните чрез Моисея на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

10 И стана оттам и дойде в юдейските предели и <местата> отвъд Иордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

² И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне <жена си>?

³ В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?

⁴ А те рекоха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне.

⁵ А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;

⁶ обаче, в началото на създанието, <Бог> ги е направил мъж и жена.

⁷ Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

⁸ и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът.

⁹ И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

¹⁰ И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

¹¹ И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

¹² И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

¹³ Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха,

¹⁴ Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

¹⁵ Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

¹⁶ Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.

¹⁷ И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?

¹⁸ А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

¹⁹ Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си".

²⁰ А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

²¹ А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.

²² Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

²³ А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

²⁴ А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!

²⁵ По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁶ А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

²⁷ Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

²⁸ Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

²⁹ Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

³⁰ и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят {Или: Век.} вечен живот.

³¹ Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

Read full chapter