Числа 32-34
1940 Bulgarian Bible
32 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,
2 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:
3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,
4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.
5 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.
6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?
8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;
9 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.
10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
12 освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.
13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.
14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.
15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще <станете причина да> погинат всички тия люде.
16 Но те пристъпиха при <Моисея> и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;
17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове <в безопасност> от местните жители.
18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.
19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.
20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,
21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,
22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.
23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.
24 Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.
25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.
26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;
27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.
28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините <домове> от племената на израилтяните.
29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.
30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.
31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.
32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък {На изток от.} Иордан.
33 И тъй, Моисей им даде, <то ест>, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.
34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,
35 Атротсофан, Язир, Иогвея,
36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.
37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,
38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.
39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.
40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.
41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир {Т.е., Яирови паланки.}.
42 И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.
33 Ето пътуванията на израилтяните, които излязоха из Египетската земя по устроените си войнства под Моисеева и Ааронова ръка.
2 Моисей по Господно повеление написа тръгванията им според пътуванията им; и ето пътуванията им според тръгванията им.
3 В първия месец, на петнадесетия ден от първия месец, отпътуваха от Рамесий; на сутринта на пасхата израилтяните излязоха с издигната ръка пред очите на всичките египтяни,
4 когато египтяните погребваха всичките си първородни, които Господ беше поразил помежду им. (И над боговете им Господ извърши съдби).
5 И израилтяните, като отпътуваха от Рамесий, разположиха стан в Сокхот.
6 Като отпътуваха от Сокхот, разположиха стан в Етам, който е в края на пустинята.
7 Като отпътуваха от Етам върнаха се към Пиаирот, който е срещу Веелсефон, и разположиха стан срещу Мигдол.
8 А когато отпътуваха от Пиаирот, преминаха през морето в пустинята, та пътуваха тридневен път през пустинята Етам и разположиха стан в Мера.
9 А като отпътуваха от Мера, дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета, и там разположиха стан.
10 Като отпътуваха от Елим, разположиха стан при Червеното море.
11 Като отпътуваха от Червеното море, разположиха стан в пустинята Син.
12 Като отпътуваха от пустинята Син, разположиха стан в Дофка.
13 Като отпътуваха от Дофка, разположиха стан в Елус.
14 Като отпътуваха от Елус, разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.
15 Като отпътуваха от Рафидим, разположиха стан в Синайската пустиня.
16 Като отпътуваха от Синайската пустиня, разположиха стан в Киврот-атаава.
17 Като отпътуваха от Киврот-атаава, разположиха стан в Асирот.
18 Като отпътуваха от Асирот, разположиха стан в Ритма.
19 Като отпътуваха от Ритма, разположиха стан в Римон-Фарес.
20 Като отпътуваха от Римон-фарес, разположиха стан в Ливна.
21 Като отпътуваха от Ливна, разположиха стан в Риса.
22 Като отпътуваха от Риса, разположиха стан в Кеелата.
23 Като отпътуваха от Кеелата, разположиха стан в хълма Сафер.
24 Като отпътуваха от хълма Сафер, разположиха стан в Харада.
25 Като отпътуваха от Харада, разположиха стан в Макилот.
26 Като отпътуваха от Макилот, разположиха стан в Тахат.
27 Като отпътуваха от Тахат, разположиха стан в Тара.
28 Като отпътуваха от Тара, разположиха стан в Митка.
29 Като отпътуваха от Митка, разположиха стан в Асемона.
30 Като отпътуваха от Асемона, разположиха стан в Масирот.
31 Като отпътуваха от Масирот, разположиха стан във Венеякан.
32 Като отпътуваха от Венеякан, разположиха стан в Хоргадгад.
33 Като отпътуваха от Хоргадгад, разположиха стан в Иотвата.
34 Като отпътуваха от Иотвата, разположиха стан в Еврона.
35 Като отпътуваха от Еврона, разположиха стан в Есион-гавер.
36 Като отпътуваха от Есион-гавер, разположиха стан в пустинята Цин, която е Кадис.
37 А като отпътуваха от Кадис, разположиха стан в планината Ор, при края на Едомската земя.
38 И по Господно повеление свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор, и умря там, в четиридесетата година от излизането на израилтяните от Египетската земя, в петия месец, на първия ден от месеца.
39 Аарон беше на сто и двадесет и три години, когато умря на планината Ор.
40 И арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг от Ханаанската земя, чу за идването на израилтяните.
41 А те, като отпътуваха от планината Ор, разположиха стан в Салмона.
42 Като отпътуваха от Салмона, разположиха стан във Финон.
43 Като отпътуваха от Финон, разположиха стан в Овот.
44 Като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-аварим, на моавската граница.
45 Като отпътуваха от Иим, разположиха стан в Девон-гад.
46 Като отпътуваха от Девон-гад, разположиха стан в Алмон-дивлатаим.
47 Като отпътуваха от Алмон-дивлатаим, разположиха стан на планината Аварим, срещу Нево.
48 А като отпътуваха от планината Аварим, разположиха стан на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.
49 При Иордан разположиха стан, от Ветиесимот до Авел-ситим, на моавските полета.
50 Тогава Господ говори на Моисея на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон, казвайки:
51 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,
52 изгонете от пред себе си всичките жители на земята, изтребете всичките им изображения, унищожете всичките им леяни идоли, и съборете всичките им оброчища.
53 И завладейте земята и заселете се в нея; защото на вас съм дал тая земя за наследство.
54 И да разделите земята с жребие между семействата си за наследство; на по-многобройните да дадете по-голямо наследство, а на по-малобройните да дадете по-малко наследство. На всекиго <наследството> да бъде там, гдето му падне жребието. Според бащините си племена да наследите.
55 Но ако не изгоните от пред себе си жителите на земята, тогава ония от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви, и ще ви измъчват в земята, в която живеете.
56 А и при туй, онова, което мислех да сторя на тях, ще го сторя на вас.
34 Господ говори още на Моисея, казвайки:
2 Заповядай на израилтяните като им кажеш: Когато влезете в Ханаанската земя, (земята, която ще ви се падне в наследство, Ханаанската земя според границите й),
3 тогава южните ви земи да бъдат от пустинята Цин покрай Едом: и южната ви граница да бъде от края на Соленото море на изток.
4 Южната ви граница да завива към нагорнището на Акравим и да отива до Цин и да продължава от южната страна до Кадис-варни, да излиза на Асар-адар и да отива до Асмон.
5 И границата да завива от Асмон до египетския поток и да стигне до морето.
6 А за западна граница да имате Голямото море; това да ви бъде западната граница.
7 Северните ви граници да бъдат тия: от Голямото море да прокарате <границата> до планината Ор;
8 от планината Ор да прокарате <границата> до прохода на Емат; и границата да продължава до Седад.
9 И границата да продължава до Зифрон и да излиза на Асаренан. Това да ви бъде северната граница.
10 А източната си граница да прокарате от Асаренан до Шефам.
11 И границата да слиза от Шефам до Ривла на изток от Аин; и границата да слиза и да досяга брега на езерото Хинерот на изток.
12 И границата да слиза до Иордан и да излиза на Соленото море. Това ще бъде земята ви според окръжаващите я граници.
13 Моисей, прочее, заповяда на израилтяните като каза: Това е земята, която ще наследите чрез жребие, която Господ заповяда да се даде на деветте и половина племена.
14 Защото племето на рувимците, според бащините си домове, и племето на гадците, според бащините си домове, взеха наследството си, както и половината от Манасиевото племе взе.
15 Тия две и половина племена взеха наследството си оттатък Иордан, срещу Ерихон, на изток.
16 И Господ говори на Моисея казвайки:
17 Ето имената на мъжете, които ще ви разделят земята в наследство: свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син.
18 <Също> и от всяко племе да вземете по един първенец, за да разделят земята в наследство.
19 А ето имената на тия мъже: от Юдовото племе: Халев Ефониевият син;
20 от племето на симеонците: Самуил Амиудовият син;
21 от Вениаминовото племе: Елидад Хислоновият син;
22 от племето на данците: първенец Вукий Иоглиевият син;
23 от Иосифовите потомци, от племето на манасийците: първенец Аниил Ефодовият син;
24 а от племето на ефремците: първенец Камуил Сафтановият син;
25 от племето на завулонците: първенец Елисафан Фарнаховият син;
26 от племето на исахарците: първенец Фалтиил Азановият син;
27 от племето на асирците: първенец Ахиуд Шеломиевият син;
28 и от племето на нефталимците: първенец Федаил Амиудовият син.
29 Тия са, на които Господ заповяда да разделят наследството на израилтяните в Ханаанската земя.
Марк 9:30-50
1940 Bulgarian Bible
30 И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.
31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.
32 Но те не разбраха думата и бояха се да Го попитат.
33 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?
34 А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?
35 И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.
36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им:
37 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил.
38 Иоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.
39 А Исус рече: Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро< след това> да Ме злослови.
40 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.
41 Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: той никак няма да изгуби наградата си.
42 А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.
43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,
44 [дето "червеят им не умира, и огънят не угасва"].
45 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
46 [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
48 дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".
49 Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].
50 Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.
Read full chapter© 1995-2005 by Bibliata.com