29 В седмия месец, на първия ден от месеца, да имате свето събрание и да не работите никаква слугинска работа; той да ви бъде ден на тръбно възклицание.

² Да принесете във всеизгаряне, за благоухание Господу, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък;

³ а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети <от ефа> за юнеца, две десети за овена,

⁴ и по една десета за всяко от седемте агнета;

⁵ и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас;

⁶ в прибавка на новолунното всеизгаряне и хлебния му принос, и всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им, според определеното за тях, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

⁷ И на десетия ден от тоя седми месец да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да не работите никаква работа;

⁸ а да принесете във всеизгаряне Господу, за благоухание, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък;

⁹ а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети <от ефа> за юнеца, две десети за единия овен,

¹⁰ и по една десета за всяко от седемте агнета;

¹¹ един козел в принос за грях, в прибавка на приноса в умилостивение за грях и всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им.

¹² И на петнадесетия ден от седмия месец да имате свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа, а да пазите празник Господу седем дена.

¹³ Да принесете във всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу, тринадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък.

¹⁴ А хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети <от ефа> за всеки от тринадесетте юнеца, две десети за всеки от двата овена.

¹⁵ и по една десета за всяко от четиринадесетте агнета;

¹⁶ и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

¹⁷ На втория ден <да принесете> дванадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

¹⁸ хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

¹⁹ и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им.

²⁰ На третия ден, единадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

²¹ хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните, и за агнетата според числото им, както е определено;

²² и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

²³ На четвъртия ден, десет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

²⁴ хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено

²⁵ и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

²⁶ На петия ден, девет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;

²⁷ хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

²⁸ и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

²⁹ На шестия ден, осем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

³⁰ хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

³¹ и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

³² На седмия ден, седем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

³³ хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено за тях;

³⁴ и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

³⁵ На осмия ден да имате тържествено събрание и да не работите никаква слугинска работа;

³⁶ и да принесете във всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета, без недостатък;

³⁷ хлебният им принос с възлиянията им за юнеца, за овена и за агнетата, според числото им, както е определено;

³⁸ и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

³⁹ Тия да принасяте Господу на празниците си, - в прибавка на обреците си и доброволните си приноси, - за всеизгарянията си, за хлебните си приноси, за възлиянията си, и за примирителните си приноси.

⁴⁰ И Моисей каза< тия неща> на израилтяните напълно, както Господ заповяда на Моисея.

30 Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

² Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

³ Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже <себе си> със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

⁴ и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

⁵ Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

⁶ Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните й, с което е обвързала душата си,

⁷ и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците й си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

⁸ Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

⁹ Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея.

¹⁰ Но ако <една жена> е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

¹¹ и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

¹² Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще й прости.

¹³ Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

¹⁴ но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

¹⁵ Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

¹⁶ Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, <да се пазят> между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом, <относно обреците>.

31 След това Господ говори на Моисея, казвайки:

² Въздай на мадиамците за израилтяните, и след това ще се прибереш при людете си.

³ Моисей, прочее, говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека отидат против Мадиама за да извършат въздаяние върху Мадиама за Господа.

⁴ По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на войната.

⁵ И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе, дванадесет хиляди души, въоръжени за бой.

⁶ И Моисей ги изпрати на войната, по хиляда души от всяко племе, тях и Финееса, син на свещеника Елеазара, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръцете му.

⁷ Те воюваха против Мадиама, според както Господ заповяда на Моисея, и убиха всяко мъжко.

⁸ И между убитите убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с нож и Валаама Веоровия син.

⁹ А израилтяните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот.

¹⁰ А всичките им градове, в местата населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън.

¹¹ И взеха всичките користи и всичката плячка, и човек и животно.

¹² И докараха пленниците, плячката и користите на Моисея, на свещеника Елеазар и на обществото израилтяни в стана, на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

¹³ Тогава Моисей, свещеникът Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана.

¹⁴ Но Моисей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход;

¹⁵ и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени?

¹⁶ Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество.

¹⁷ За това, убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него.

¹⁸ А всичките момичета, които не са познали мъж, които не са лежали с такъв, оставете живи за себе си.

¹⁹ И вие останете вън от стана седем дена; вие и пленниците ви, всеки <от вас>, който е убил човек, и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден;

²⁰ очистете и всичките дрехи, всичките кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всичките дървени съдове.

²¹ Също и свещеникът Елеазар рече на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Моисея като закон.

²² Само че златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая,

²³ всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче, трябва да се очисти и с очистителната вода; и всичко що не може да устои на огън прекарай през вода.

²⁴ Тогава на седмия ден да изперете дрехите си, и ще бъдете чисти; и подир това да влезете в стана.

²⁵ И Господ говори на Моисея, казвайки:

²⁶ Ти и свещеникът Елеазар и началниците на бащините <домове> от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек и животно,

²⁷ и раздели плячката на две, между войниците, които ходиха на война и цялото общество.

²⁸ От <дела> на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа по една душа от петстотин - от човеци, от говеда, от осли и от овци;

²⁹ от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазара, като възвишаем принос Господу.

³⁰ А от половината, <която се дава> на израилтяните, да вземеш по един дял от петдесет - от човеци, от говеда, от осли и от овци - от всеки добитък, - и да ги дадеш на левитите, които пазят заръчаното за Господната скиния.

³¹ И тъй Моисей и свещеникът Елеазар сториха, според както Господ заповяда на Моисея.

³² А плячката, <то ест>, това, което остана в плен, което войниците заплениха, беше: овци, шестстотин седемдесет и пет хиляди;

³³ говеда, седемдесет и две хиляди;

³⁴ осли, шестдесет и една хиляда

³⁵ и човеци - жени, които не бяха познали мъж, чрез лягане с такъв - всичко тридесет и две хиляди души.

³⁶ Половината, делът на ония, които бяха ходили на бой, беше на брой: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

³⁷ а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет;

³⁸ говедата бяха тридесет и шест хиляди, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две;

³⁹ ослите бяха тридесет хиляди и петстотин, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един;

⁴⁰ и човеците бяха шестнадесет хиляди, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама души,

⁴¹ И Моисей даде данъка, като възвишаем принос Господу, на свещеника Елеазара, както Господ заповяда на Моисея.

⁴² А половината, <която се даде> на израилтяните, която Моисей отдели от войниците,

⁴³ <то ест>, половината за обществото, беше: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

⁴⁴ говеда, тридесет и шест хиляди;

⁴⁵ осли, тридесет хиляди и петстотин;

⁴⁶ и човеци - шестнадесет хиляди.

⁴⁷ От тая половина за израилтяните Моисей взе по един дял от петдесет, от човеци и от животни, и ги даде на левитите, които пазеха заръчаното за Господната скиния, според както Господ заповяда на Моисея.

⁴⁸ Тогава се приближиха при Моисея началниците, които бяха над хилядите на войската, хилядниците и стотниците,

⁴⁹ и рекоха на Моисея: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; и не липсва ни един от нас.

⁵⁰ За това принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа.

⁵¹ И Моисей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения.

⁵² И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха Господу, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли.

⁵³ (<Защото> войниците бяха грабили, всеки за себе си).

⁵⁴ И Моисей и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане, за спомен на израилтяните пред Господа.

9 И рече им: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.

² И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Иоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.

³ Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може <така> да избели.

⁴ И яви им се Илия с Моисея, които разговаряха с Исуса.

⁵ А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия;

⁶ защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.

⁷ И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, <който каза>: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.

⁸ И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.

⁹ И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

¹⁰ И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.

¹¹ И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?

¹² А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - <писано е>, че трябва да пострада много и да бъде унизен.

¹³ Но казвам ви, че Илия е <вече> дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.

¹⁴ И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.

¹⁵ И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.

¹⁶ И Той ги попита: За какво се препирате с тях?

¹⁷ И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

¹⁸ И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят <беса>, но не можаха.

¹⁹ А Той в отговор им каза: О роде невярващ, до кога ще бъда до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене.

²⁰ И доведоха го при Него. И като Го видя <хванатият от бяс>, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

²¹ И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство.

²² И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.

²³ А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.

²⁴ Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! помогни на моето неверие.

²⁵ А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него.

²⁶ И <духът>, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и <детето> стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е умряло.

²⁷ Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана,

²⁸ И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

²⁹ И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].

Read full chapter