Add parallel Print Page Options

28 Господ говори още на Моисея, казвайки:

Заповядай на израилтяните, като им кажеш: Внимавайте да Ми принасяте на определеното им време Моите приноси, хляба Ми за благоуханна чрез огън жертва на Мене.

И кажи им: Ето приносът чрез огън, който ще принасяте Господу: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за всегдашно всеизгаряне.

Едното агне да принасяш заран, а другото агне да принасяш вечер;

а за хлебен принос една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин първоток дървено масло.

Това е всегдашно всеизгаряне, определено на Синайската планина, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

И възлиянието му да бъде четвърт ин за едното агне; в светилището да възливаш силно питие за възлияние Господу.

А другото агне да принасяш привечер; както утринния хлебен принос, и както възлиянието му, така да го принасяш за благоуханна жертва чрез огън Господу.

А в съботен ден <да принасяте> две едногодишни агнета, без недостатък, и две десети <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос с възлиянието му.

10 Това е всеизгарянето за всяка събота, освен всегдашното всеизгаряне с възлиянието му.

11 В новолунията си да принасяте за всеизгаряне Господу два юнеца, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък;

12 и за всеки юнец три десети <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; и за единия овен две десети <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

13 и за всяко агне по една десета <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос. Това е всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

14 А възлиянието им да бъде вино, половин ин за юнеца, една трета от ин за овена и четвърт ин за агнето. Това е всеизгарянето за всеки месец през месеците на годината.

15 И освен всегдашното всеизгаряне да се принася Господу един козел в принос за грях, с възлиянието му.

16 На четиринадесетия ден от първия месец е Господната Пасха.

17 А на петнадесетия ден от тоя месец е празник; седем дена да се яде безквасен хляб.

18 На първия ден да има свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа;

19 а да принесете жертва чрез огън, за всеизгаряне Господу: два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък.

20 А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло; три десети <от ефа> да принесете за юнеца; две десети за овена;

21 и по една десета <от ефа> да принесеш за всяко от седемте агнета;

22 и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас.

23 Тия да принесете в прибавка на утринното всеизгаряне, което е всегдашно всеизгаряне.

24 Така да принасяте храната всеки ден през седемте дена за благоуханна жертва чрез огън Господу: това да се принася с възлиянието му, в прибавка на всегдашното всеизгаряне.

25 А на седмия ден да имате свето събрание и да не работите никаква слугинска работа.

26 Също и в деня на първите плодове, когато принесете нов хлебен принос Господу през< празника> ви <на> седмиците, да имате свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа.

27 И за благоухание Господу да принесете във всеизгаряне два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета.

28 А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети <от ефа> за всеки юнец, две десети за единия овен,

29 и по една десета за всяко от седемте агнета;

30 и един козел, за да се извърши умилостивение за вас.

31 Тия да принесете (без недостатък да бъдат) с възлиянието им, в прибавка на всегдашното всеизгаряне с хлебния му принос.

29 В седмия месец, на първия ден от месеца, да имате свето събрание и да не работите никаква слугинска работа; той да ви бъде ден на тръбно възклицание.

Да принесете във всеизгаряне, за благоухание Господу, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък;

а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети <от ефа> за юнеца, две десети за овена,

и по една десета за всяко от седемте агнета;

и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас;

в прибавка на новолунното всеизгаряне и хлебния му принос, и всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им, според определеното за тях, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

И на десетия ден от тоя седми месец да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да не работите никаква работа;

а да принесете във всеизгаряне Господу, за благоухание, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък;

а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети <от ефа> за юнеца, две десети за единия овен,

10 и по една десета за всяко от седемте агнета;

11 един козел в принос за грях, в прибавка на приноса в умилостивение за грях и всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им.

12 И на петнадесетия ден от седмия месец да имате свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа, а да пазите празник Господу седем дена.

13 Да принесете във всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу, тринадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък.

14 А хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети <от ефа> за всеки от тринадесетте юнеца, две десети за всеки от двата овена.

15 и по една десета за всяко от четиринадесетте агнета;

16 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

17 На втория ден <да принесете> дванадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

18 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

19 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им.

20 На третия ден, единадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

21 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните, и за агнетата според числото им, както е определено;

22 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

23 На четвъртия ден, десет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

24 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено

25 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

26 На петия ден, девет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;

27 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

28 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

29 На шестия ден, осем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

30 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

31 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

32 На седмия ден, седем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

33 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено за тях;

34 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

35 На осмия ден да имате тържествено събрание и да не работите никаква слугинска работа;

36 и да принесете във всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета, без недостатък;

37 хлебният им принос с възлиянията им за юнеца, за овена и за агнетата, според числото им, както е определено;

38 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

39 Тия да принасяте Господу на празниците си, - в прибавка на обреците си и доброволните си приноси, - за всеизгарянията си, за хлебните си приноси, за възлиянията си, и за примирителните си приноси.

40 И Моисей каза< тия неща> на израилтяните напълно, както Господ заповяда на Моисея.

30 Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже <себе си> със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните й, с което е обвързала душата си,

и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците й си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея.

10 Но ако <една жена> е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

11 и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

12 Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще й прости.

13 Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

14 но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

15 Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

16 Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, <да се пазят> между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом, <относно обреците>.