26 А подир язвата Господ говори на Моисея и Елеазара син на свещеника Аарона, казвайки:

² Пребройте цялото общество израилтяни от двадесет години и нагоре, според бащините им домове, всички в Израиля, които могат да излизат на бой.

³ За това, Моисей и свещеникът Елеазар говориха на <людете> на моавските полета, при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

⁴ <Пребройте людете> от двадесет години и нагоре, според както Господ заповяда на Моисея и на израилтяните, които излязоха из Египетската земя.

⁵ Рувим, първородният на Израиля. Рувимците бяха: от Еноха, семейството на Еноховците; от Фалу, семейството на Фалуевците;

⁶ от Есрона, семейството на Есроновците; от Хармия, семейството на Хармиевците.

⁷ Тия са семействата на рувимците; а преброените от тях бяха четиридесет и три хиляди седемстотин и тридесет души.

⁸ Синовете на Фалу бяха Елиав;

⁹ и синовете на Елиава: Намуил, Датан и Авирон. Това са ония Датан и Авирон, избраните от обществото, които се подигнаха против Моисея и против Аарона между дружината на Корея, когато се подигнаха против Господа;

¹⁰ и земята разтвори устата си та ги погълна заедно с Корея при изтреблението на дружината <му>, когато огънят пояде двеста и петдесетте човеци, и те станаха за знамение;

¹¹ а синовете на Корея не умряха.

¹² Симеонците по семействата си бяха: от Намуила, семейството на Намуиловците; от Ямина, семейството на Яминовците; от Яхина, семейството на Яхиновците;

¹³ от Зара, семейството на Заровците; от Саула, семейството на Сауловците.

¹⁴ Тия са семействата на Симеоновците, двадесет и две хиляди и двеста души.

¹⁵ Гадците по семействата си бяха: от Сафона, семейството на Сафоновците; от Агия, семейството на Агиевците; от Суния, семейството на Суниевците;

¹⁶ от Азения, семейството на Азениевците; от Ирия, семейството на Ириевците;

¹⁷ от Арода, семейството на Ародовците; от Арилия, семейството на Арилиевците.

¹⁸ Тия са семействата на гадците; и преброените от тях бяха четиридесет хиляди и петстотин души.

¹⁹ Юдовите синове бяха Ир и Онан; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя.

²⁰ А юдейците по семействата си бяха; от Села, семейството на Селаевците; от Фареса, семейството на Фаресовците; от Зара, семейството на Заровците.

²¹ И Фаресовите потомци бяха: от Есрона, семейството на Есроновците; от Амула, семейството на Амуловците.

²² Тия са Юдовите семейства; и преброените от тях бяха седемдесет и шест хиляди и петстотин души.

²³ Исахарците по семействата си бяха: от Тола, семейството на Толовците; от Фуа, семейството на Фуавците;

²⁴ от Ясува, семейството на Ясувовците; от Симрона, семейството на Симроновците.

²⁵ Тия са Исахаровите семейства; и преброените от тях бяха шестдесет и четири хиляди и триста души.

²⁶ Завулонците по семействата си бяха: от Середа, семейството на Середовците; от Елона, семейството на Елоновците; от Ялеила, семейството на Ялеиловците.

²⁷ Тия са семействата на завулонците; и преброените от тях бяха шестдесет хиляди и петстотин души.

²⁸ Иосифовите синове по семействата си бяха Манасия и Ефрем.

²⁹ Манасийците бяха: от Махира, семейството на Махировците. И Махир роди Галаада; а от Галаада, семейството на Галаадовците.

³⁰ Ето Галаадовите потомци: от Ахиезера, семейството на Ахиезеровците; от Хелека, семейството на Хелековците;

³¹ от Асриила, семейството на Асрииловците; от Сихема, семейството на Сихемовците;

³² от Семида, семейството на Семидовците; и от Ефера, семейството на Еферовците.

³³ А Салпаад Еферовият син нямаше синове, но дъщери; а имената на Салпаадовите дъщери бяха Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

³⁴ Тия са Манасиевите семейства; и преброените от тях бяха петдесет и две хиляди и седемстотин души.

³⁵ А ето ефремците по семействата им: от Сутала, семейството на Суталовците; от Вехера, семейството на Вехеровците; от Тахана, семейството на Тахановците.

³⁶ Ето и Суталовите потомци: от Ерана, семейството на Ерановците.

³⁷ Тия са семействата на ефремците; и преброените от тях бяха тридесет и две хиляди и петстотин души. Тия са Иосифовите потомци по семействата си.

³⁸ Вениаминците по семействата си бяха: от Вела, семейството на Веловците; от Асвила, семейството на Асвиловците; от Ахирама, семейството на Ахирамовците;

³⁹ от Суфама, семейството на Суфамовците; от Уфама, семейството на Уфамовците.

⁴⁰ А Веловите синове бяха Аред и Нееман; <от Ареда>, семейството на Аредовците; от Неемана, семейството на Неемановците.

⁴¹ Тия са вениаминците по семействата си; и преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и шестстотин души.

⁴² Ето данците по семействата им: от Суама, семейството на Суамовците. Тия са Дановите семейства по семействата си.

⁴³ Преброените от всичките семейства на Суамовците бяха шестдесет и четири хиляди и четиристотин души.

⁴⁴ Асирците по семействата си бяха: от Емна, семейството на Емновците; от Есуи, семейството на Есуиевците; от Верия, семейството на Вериевците.

⁴⁵ От Вериевите потомци бяха: от Хевера, семейството на Хеверовците; от Малхиила, семейството на Малхииловците.

⁴⁶ А името на Асировата дъщеря беше Сара.

⁴⁷ Тия са семействата на асирците; и преброените от тях бяха петдесет и три хиляди и четиристотин души.

⁴⁸ Нефталимците по семействата си бяха: от Ясиила, семейството на Ясииловците; от Гуния, семейството на Гуниевците;

⁴⁹ от Есера, семейството на Есеровците; от Силима; семейството на Силимовците.

⁵⁰ Тия са Нефталимовите семейства по семействата си; и преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и четиристотин души.

⁵¹ Числото на преброените от израилтяните беше шестстотин и една хиляда седемстотин и тридесет души.

⁵² Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

⁵³ На тях нека се раздели земята за наследство, според числото на имената им.

⁵⁴ На по-многобройните дай по-голямо наследство, а на по-малобройните дай по-малко наследство: на всяко племе да се даде наследството му, според числото на преброените от него.

⁵⁵ При все това, обаче, земята ще се раздели с жребие; и те ще наследят според имената на бащините си племена.

⁵⁶ С жребие да се раздели наследството им между мнозината и малцината.

⁵⁷ А ето числото на преброените от левийците по семействата им: от Гирсона, семейството на Гирсоновците; от Каата, семейството на Каатовците; от Мерария, семейството на Мерариевците.

⁵⁸ Ето Левиевите семейства: семейството на Левиевците, семейството на Хевроновците, семейството на Маалиевците, семейството на Мусиевците, семейството на Кореевците; а Каат роди Амрама.

⁵⁹ Името на Амрамовата жена беше Иохавед, Левиева дъщеря, която се роди на Левия в Египет; и тя роди на Амрама Аарона и Моисея и сестра им Мариам.

⁶⁰ А на Аарона се родиха Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.

⁶¹ Но Надав и Авиуд умряха, когато принесоха чужд огън пред Господа.

⁶² А преброените от <левийците> бяха двадесет и три хиляди, всичките мъжки от един месец и нагоре; те не бяха преброени между израилтяните, понеже на тях не се даде наследство между израилтяните.

⁶³ Тия са преброените чрез Моисея и свещеника Елеазар, които преброиха израилтяните на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

⁶⁴ Но между тях не се намираше човек от ония, които бяха преброени от Моисея и свещеника Аарон, когато те преброиха израилтяните в Синайската пустиня;

⁶⁵ защото за тях Господ бе казал: непременно ще измрат в пустинята. От тях не остана ни един, освен Халев Ефониевият син и Исус Навиевият син.

27 Тогава дойдоха дъщерите на Салпаада Еферовия син, а <Ефер> син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, от семействата на Манасия Иосифовия син. А ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

² Те застанаха пред Моисея, пред свещеника Елеазара, и пред първенците и цялото общество, при входа на шатъра за срещане, и рекоха:

³ Баща ни умря в пустинята; а той не беше от дружината на ония, които се събраха против Господа в Кореевата дружина, но умря поради своя си грях; и нямаше синове.

⁴ Защо да изчезне името на баща ни отсред семейството му по причина, че не е имал син? Дай на нас наследство между братята на баща ни.

⁵ И Моисей представи делото им пред Господа.

⁶ Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

⁷ Право говорят Салпаадовите дъщери; непременно да им дадеш да притежават наследство между братята на баща си, и да направиш да мине върху тях наследството на баща им.

⁸ И говори на израилтяните, казвайки: Ако умре някой без да има син, тогава да прехвърлите наследството му върху дъщеря му.

⁹ И ако няма дъщеря, тогава да дадете наследството му на братята му.

¹⁰ И ако няма братя, тогава да дадете наследството му на бащините му братя.

¹¹ Но ако баща му няма братя, тогава да дадете наследството му на най-близкия му сродник от семейството му, и той да го притежава. Това да бъде съдебен закон за израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея.

¹² След това Господ рече на Моисея: Възкачи се на тая планина Аварим и прегледай земята, която съм дал на израилтяните;

¹³ и като я прегледаш, ще се прибереш и ти при людете си, както се прибра брат ти Аарон;

¹⁴ защото в пустинята Цин, когато обществото се противеше, вие не се покорихте на повелението Ми, да Ме осветите при водата пред тях. (Това е водата на Мерива при Кадис в пустинята Цин).

¹⁵ А Моисей говори на Господа, казвайки:

¹⁶ Господ, Бог на духовете на всяка твар, нека постави над обществото човек,

¹⁷ който да излиза пред тях и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги въвежда, за да не бъде Господното общество като овци, които нямат пастир.

¹⁸ И Господ каза на Моисея: Вземи при себе си Исуса Навиевия син, човек в когото е Духът, и положи на него ръката си;

¹⁹ и като го представиш пред свещеника Елеазара и пред цялото общество, дай му поръчка пред тях.

²⁰ И възложи на него част от твоята почетна <власт>, за да го слуша цялото общество израилтяни.

²¹ И той да стои пред свещеника Елеазара, който ще се допитва до Господа за него според съда на Урима; и по неговата дума да влизат, той и всичките израилтяни с него, и цялото общество.

²² И Моисей стори според както му заповяда Господ; взе Исуса и представи го пред свещеника Елеазара и пред цялото общество;

²³ и като положи ръцете си на него, даде му поръчка, според както Господ заповяда чрез Моисея.

28 Господ говори още на Моисея, казвайки:

² Заповядай на израилтяните, като им кажеш: Внимавайте да Ми принасяте на определеното им време Моите приноси, хляба Ми за благоуханна чрез огън жертва на Мене.

³ И кажи им: Ето приносът чрез огън, който ще принасяте Господу: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за всегдашно всеизгаряне.

⁴ Едното агне да принасяш заран, а другото агне да принасяш вечер;

⁵ а за хлебен принос една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин първоток дървено масло.

⁶ Това е всегдашно всеизгаряне, определено на Синайската планина, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

⁷ И възлиянието му да бъде четвърт ин за едното агне; в светилището да възливаш силно питие за възлияние Господу.

⁸ А другото агне да принасяш привечер; както утринния хлебен принос, и както възлиянието му, така да го принасяш за благоуханна жертва чрез огън Господу.

⁹ А в съботен ден <да принасяте> две едногодишни агнета, без недостатък, и две десети <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос с възлиянието му.

¹⁰ Това е всеизгарянето за всяка събота, освен всегдашното всеизгаряне с възлиянието му.

¹¹ В новолунията си да принасяте за всеизгаряне Господу два юнеца, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък;

¹² и за всеки юнец три десети <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; и за единия овен две десети <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

¹³ и за всяко агне по една десета <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос. Това е всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

¹⁴ А възлиянието им да бъде вино, половин ин за юнеца, една трета от ин за овена и четвърт ин за агнето. Това е всеизгарянето за всеки месец през месеците на годината.

¹⁵ И освен всегдашното всеизгаряне да се принася Господу един козел в принос за грях, с възлиянието му.

¹⁶ На четиринадесетия ден от първия месец е Господната Пасха.

¹⁷ А на петнадесетия ден от тоя месец е празник; седем дена да се яде безквасен хляб.

¹⁸ На първия ден да има свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа;

¹⁹ а да принесете жертва чрез огън, за всеизгаряне Господу: два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък.

²⁰ А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло; три десети <от ефа> да принесете за юнеца; две десети за овена;

²¹ и по една десета <от ефа> да принесеш за всяко от седемте агнета;

²² и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас.

²³ Тия да принесете в прибавка на утринното всеизгаряне, което е всегдашно всеизгаряне.

²⁴ Така да принасяте храната всеки ден през седемте дена за благоуханна жертва чрез огън Господу: това да се принася с възлиянието му, в прибавка на всегдашното всеизгаряне.

²⁵ А на седмия ден да имате свето събрание и да не работите никаква слугинска работа.

²⁶ Също и в деня на първите плодове, когато принесете нов хлебен принос Господу през< празника> ви <на> седмиците, да имате свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа.

²⁷ И за благоухание Господу да принесете във всеизгаряне два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета.

²⁸ А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети <от ефа> за всеки юнец, две десети за единия овен,

²⁹ и по една десета за всяко от седемте агнета;

³⁰ и един козел, за да се извърши умилостивение за вас.

³¹ Тия да принесете (без недостатък да бъдат) с възлиянието им, в прибавка на всегдашното всеизгаряне с хлебния му принос.

8 През ония дни, когато пак се беше <събрало> голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:

² Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

³ и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

⁴ И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

⁵ И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

⁶ И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа,

⁷ Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

⁸ И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.

⁹ А <ония, които ядоха>, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.

¹⁰ И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

¹¹ И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

¹² А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

¹³ И остави ги, влезе пак <в ладията>, и мина на отвъдната страна.

¹⁴ Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.

¹⁵ И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

¹⁶ И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

¹⁷ А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

¹⁸ Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?

¹⁹ Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.

²⁰ И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.

²¹ И каза им: Не разбирате ли още?

²² Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

²³ И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

²⁴ И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам <неща> като дървета, които ходят.

²⁵ После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

²⁶ И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].

²⁷ И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

²⁸ А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.

²⁹ Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

³⁰ И заръча им никому да не казват за Него.

³¹ И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

³² И явно говореше тая дума. А Петър Го взе <настрана> и почна да Го мъмри.

³³ А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

³⁴ И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и <така> нека Ме следва.

³⁵ Защото който иска да спаси живота {Или душата; <така и до края на главата.>} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

³⁶ Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?

³⁷ Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

³⁸ Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.