A A A A A
Bible Book List

Числа 21-221940 Bulgarian Bible (BG1940)

21 А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.

И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха <и разориха> градовете им. И мястото се нарече Хорма {Т.е., Проклетия, <или>, Погибел.}.

А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.

И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.

За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.

Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.

И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.

И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.

10 Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

12 От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

13 От там отпътуваха и разположиха стан оттатък <реката> Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

14 За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,

15 И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.

16 А от там дойдоха при Вир {Т.е., Кладенец.}. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.

17 Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него;

18 Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез <заповед на> законодателя; с жезлите си. А от пустинята <отидоха> в Матана,

19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон {Т.ест: Пустинята.}.

21 Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

22 Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не щем да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.

23 А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.

24 Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.

25 Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

26 Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.

27 За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;

28 Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.

29 Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.

30 Ние ги застреляхме; Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която <се простира> до Медева.

31 Така Израил се засели в земята на аморейците.

32 После Моисей изпрати <човеци> да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.

33 Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

34 Но Господ рече на Моисея: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

35 И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.

22 Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък {На изток от.} Иордан, срещу Ерихон.

А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.

И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.

И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката <Евфрат>, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;

Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет.

И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.

А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.

И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?

10 И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене <да кажат:>

11 Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.

12 А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

13 И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.

14 Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказва да дойде с нас.

15 А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.

16 И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;

17 защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.

18 А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки; Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.

19 За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.

20 И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.

21 За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.

22 Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя <пред Валаама>, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).

23 И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

24 Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, <дето имаше> преграда отсам и преграда оттам <край пътя>.

25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.

26 После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво.

27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.

28 Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?

29 А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.

30 И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.

31 Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;

33 и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

34 Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

35 А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.

36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град <разположен там>, гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.

37 Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

38 А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.

39 И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.

40 И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати <от тях> и на Валаама и на първенците, които бяха с него,

41 А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете <до> крайната им част.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes