Числа 18-20

1940 Bulgarian Bible

18 И Господ каза на Аарона: Ти, синовете ти и домът на баща ти с тебе ще носите виновността за светилището; и ти и синовете ти с тебе ще носите виновността за свещенството си.

² А приближи при себе си и братята си, Левиевото племе, племето на баща ти, за да са свързани с тебе и да ти слугуват; а ти и синовете ти с тебе да бъдете при шатъра <за плочите> на свидетелството.

³ И <левитите> ще пазят заръчаното от тебе, и заръчаното за целия шатър; само до принадлежностите на светилището и до олтара да се не приближават, за да не умрат, те и вие.

⁴ Нека бъдат свързани с тебе, и да пазят заръчаното за шатъра за срещане във всяка служба на шатъра; и чужд човек да се не приближи при вас.

⁵ Така да пазите заръчаното за светилището и заръчаното за олтара, щото да не падне вече гняв върху израилтяните.

⁶ И, ето, Аз взех братята ви левитите отсред израилтяните; те ви са всецяло дар, дадени Господу, да вършат службата на шатъра за срещане.

⁷ А ти и синовете ти с тебе ограничавайте свещенодействието си във всичко, което се отнася до олтара и което е извътре завесата, и <около тях> да служите. Вам подарявам службата на свещенството; а чуждият човек, който би се приближил, да се умъртви.

⁸ Господ рече на Аарона: Ето, Аз дадох на тебе надзора на Моите възвишаеми приноси, сиреч, на всичките неща посвещавани от израилтяните; на тебе и на синовете ти ги дадох като <ваше> вечно право поради това, че сте били помазани.

⁹ От пресветите неща, това, което не се туря на огъня, ще бъде твое; всичките им приноси, всичките им хлебни приноси, всичките им приноси за грях, и всичките им приноси за престъпление, които те дават на Мене, ще бъдат пресвети за тебе и за синовете ти.

¹⁰ На пресвето място да ги ядете; всеки от мъжки пол да яде от тях; свети да ти бъдат.

¹¹ И ето що е твое: възвишаемият принос от дара им, с всичките движими приноси на израилтяните; давам ги на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като <ваше> вечно право. Който е чист у дома ти да ги яде.

¹² Всичко що е най-добро от дървеното масло, и всичко що е най-добро от виното и от житото, първите им плодове, които те дават Господу, на тебе ги давам.

¹³ Първите плодове от всичките <произведения> на земята им, които те ще донасят Господу, ще бъдат твои; който е чист у дома ти да ги яде.

¹⁴ Всяко обречено нещо в Израиля ще бъде твое.

¹⁵ Всяко първородно от всякакъв вид {Еврейски: от всяка плът.}, което принасят Господу, било човек или животно, ще бъде твое; но за първородното от човека непременно да вземеш откуп, и за първородното от нечисти животни да вземаш откуп.

¹⁶ Като станат на един месец подлежащите на откупуване да вземаш откуп за тях по твоята оценка, пет сребърни сикли, според сикъла на светилището, който е двадесет гери.

¹⁷ А за първородните от говедата, или за първородните от овците, и за първородните от козите да не вземаш откуп; те са свети; с кръвта им да поръсваш олтара, а тлъстината им да изгаряш, като жертва чрез огън, за благоухание Господу.

¹⁸ А месото им да бъде твое, както са твои движимите гърди и дясното бедро.

¹⁹ Всичките възвишаеми приноси от светите неща, които израилтяните принасят Господу, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като <ваше> вечно право. Това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе.

²⁰ Господ рече още на Аарона: Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство между израилтяните.

²¹ А на левийците, ето, Аз давам в наследство всичките десетъци в Израиля, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане.

²² Израилтяните да не пристъпят вече при шатъра за срещане, да не би да се натоварят с грях и да измрат.

²³ Но левитите да вършат службата в шатъра за срещане, и те да носят виновността си; вечен закон ще бъде във всичките ви поколения да нямат те наследство между израилтяните.

²⁴ Защото десетъците, които израилтяните принасят за възвишаем принос Господу, давам в наследство на левитите; за това рекох за тях: Те да нямат наследство между израилтяните.

²⁵ И Господ говори на Моисея, казвайки:

²⁶ Говори на левитите, казвайки им: Когато вземате от израилтяните десетъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десетък от десетъка за възвишаем принос Господу.

²⁷ И <тия> ваши възвишаеми приноси ще ви се считат като жито от гумното, и като изобилие на вино от лина.

²⁸ Така и вие да принасяте възвишаем принос Господу от всичките десетъци, които вземате от израилтяните; и от тях да давате на свещеника Аарона възвишаем принос Господу.

²⁹ От всичките си дарове да принасяте всеки възвишаем принос Господу, то ест, осветената част от всичко що е най-добро от тях.

³⁰ За това, да им речеш: Когато принасяте най-добрата част от тях, <останалото> ще се счита за левитите, като доход от гумното и като доход от лина.

³¹ Можете да го ядете на всяко място, вие и домочадията ви; защото това ви е заплата за служенето ви в шатъра за срещане.

³² Няма да понасяте грях поради това, ако принасяте във възвишаем принос най-добрата част от тях; и да не осквернявате светите неща на израилтяните, за да не умрете.

19 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

² Ето повелението на закона, който Господ заповяда, като каза: Говори на израилтяните да ти доведат червеникава юница без недостатък, която няма повреда и на която не е турян ярем;

³ и да я дадете на свещеника Елеазара, и той да я изведе вън от стана, та да я заколят пред него.

⁴ Тогава свещеникът Елеазар, като вземе от кръвта й с пръста си, да поръси седем пъти от кръвта й към предната част на шатъра за срещане.

⁵ И да изгорят юницата пред него: кожата й, месото й и кръвта й с изверженията й да изгорят.

⁶ После свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена <прежда>, и да ги хвърли всред горящата юница.

⁷ Тогава свещеникът да изпере дрехите си, да окъпе тялото си във вода, и подир това да влезе в стана; и свещеникът да бъде нечист до вечерта.

⁸ Така и оня, който я е изгорил, нека изпере дрехите си във вода, и да окъпе тялото си във вода, и да бъде нечист до вечерта.

⁹ Тогава един чист човек да събере пепелта от юницата и да тури вън от стана на чисто място; и <пепелта> да се пази за обществото израилтяни, за <да се направи с нея> вода за очищение от грях.

¹⁰ И оня, който събере пепелта от юницата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; и това ще бъде вечен закон за израилтяните и за пришелците, които живеят между тях.

¹¹ Който се допре до някое мъртво, човешко тяло, да бъде нечист седем дена.

¹² С тая <вода> той да се очисти на третия ден, и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден не ще бъде чист.

¹³ Който се допре до мъртвото тяло на умрял човек, и не се очисти, той осквернява Господната скиния; тоя човек ще се изтреби измежду Израиля; той ще бъде нечист, понеже не е поръсен с очистителната вода; нечистотата му е още на него.

¹⁴ Ето и законът, когато някой умре в шатър: всички, които влизат в шатъра и всички, които се намират в шатъра, да бъдат нечисти седем дена;

¹⁵ и всеки непокрит съд, който е без привързана покривка, е нечист.

¹⁶ И който се допре на полето до някой убит с нож, или до мъртво тяло, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.

¹⁷ А за <очистване на> нечистия нека вземат в съд от пепелта на <юницата> изгорена в жертва за грях, и да полеят на нея текуща вода.

¹⁸ Тогава чист човек да вземе исоп, и, като го натопи във водата, да поръси шатъра, всичките вещи и човеците, които се намират там и онзи, който се допрял до кост, или до убит човек, или до умрял, или до гроб.

¹⁹ И чистият да поръси нечистия на третия ден и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти. Тогава нека изпере дрехите си и нека се окъпе във вода и вечерта ще бъде чист.

²⁰ А оня, който, като е нечист, не се очисти, оня човек ще се изтреби измежду обществото, понеже е осквернил Господното светилище; той не е поръсен с очистителната вода; нечист е.

²¹ И това да им бъде вечен закон, че тоя, който е поръсил с очистителната вода, да изпере дрехите си; и че който се допре до очистителната вода да бъде нечист до вечерта;

²² и че всичко, до което се допре нечистият да бъде нечисто; и че тоя, който се допре <до това нещо>, да бъде нечист до вечерта.

20 И в първия месец дойдоха израилтяните, цялото общество, в Цинската пустиня; и людете останаха в Кадис. Там умря Мариам, и там бе погребана.

² А вода нямаше за обществото, тъй че те се събраха против Моисея и против Аарона.

³ Людете се скараха с Моисея, като говореха казвайки: О да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!

⁴ Защо изведохте Господното общество в тая пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни?

⁵ И защо ни изведохте из Египет, за да ни доведете на това лошо място, което не е място за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене?

⁶ Тогава Моисей и Аарон отидоха от присъствието на обществото при входа на шатъра за срещане, гдето и паднаха на лицата си; и Господната слава им се яви.

⁷ И Господ говори на Моисея, казвайки:

⁸ Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода из канарата, и ще напоиш обществото и добитъка им.

⁹ И тъй, Моисей взе жезъла, <който беше> пред Господа, според както Той му заповяда;

¹⁰ и, като свикаха Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий бунтовници! да ви извадим ли вода из тая канара?

¹¹ Тогава Моисей дигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха.

¹² Но Господ каза на Моисея и Аарона: Понеже не Ме вярвахте за да Ме осветите пред израилтяните, за това вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.

¹³ Това е водата на Мерива {То ест: Каране.}, защото израилтяните се препираха с Господа, и Той се освети всред тях.

¹⁴ След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар <да му кажат>: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всичките трудности, които ни сполетяха,

¹⁵ как бащите ни слязоха в Египет, и живяхме дълго време в Египет, и <как> египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,

¹⁶ и <как>, когато ние извиквахме към Господа, Той чу гласа ни, и изпрати един ангел та ни изведе из Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.

¹⁷ Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през царевия друм; няма да се отбием ни надясно ни наляво, докато не преминем твоите предели.

¹⁸ Но Едом му отговори: Няма да минеш през <земята> ми, да не би да изляза с нож против тебе.

¹⁹ А израилтяните <пак> му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с нозете си да премина и нищо друго.

²⁰ А той <пак> отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка.

²¹ Така Едом отказа да пусне Израиля да мине през пределите му; за това Израил се отвърна от него.

²² И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис, и дойдоха при планината Ор.

²³ Тогава Господ говори на Моисея и Аарона на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки:

²⁴ Аарон ще се прибере при людете си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива.

²⁵ Вземи Аарона и сина му Елеазара и изведи ги на планината Ор;

²⁶ и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазара; и Аарон ще се прибере <при людете си> и ще умре там.

²⁷ И Моисей стори, според както Господ заповяда; те се качиха на планината Ор пред очите на цялото общество.

²⁸ И Моисей съблече от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара; и Аарон умря там на връх планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината.

²⁹ И като видя цялото общество, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарона за тридесет дена.