12 В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:

² Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.

³ А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.

⁴ И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.

⁵ Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.

⁶ И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.

⁷ Но слугата Ми Моисей не е така <поставен>, той, който е верен в целия Ми дом;

⁸ с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?

⁹ И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.

¹⁰ И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, <бяла> като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.

¹¹ Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.

¹² Да не бъде тя като мъртво <дете>, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.

¹³ И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.

¹⁴ А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.

¹⁵ И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.

¹⁶ Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан във Фаранската пустиня.

13 И Господ говори на Моисея, казвайки:

² Изпрати мъже, за да съгледат Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им, и всички да са от първенците между тях.

³ И тъй, според Божието повеление Моисей ги изпрати от Фаранската пустиня; всичките мъже бяха главни между израилтяните.

⁴ Ето имената им: от Рувимовото племе, Самуй Закхуровият син;

⁵ от Симеоновото племе, Сафат Хориевият син;

⁶ от Юдовото племе, Халев Ефониевият син;

⁷ от Исахаровото племе, Игал Иосифовият син;

⁸ от Ефремовото племе, Осия Навиевият син;

⁹ от Вениаминовото племе, Фалтий Рефуевият син;

¹⁰ от Завулоновото племе, Гадиил Содиевият син;

¹¹ от Иосифовото племе, от Манасиевото племе, Гадий Сусиевият син;

¹² от Дановото племе, Амиил Гамалиевият син;

¹³ от Асировото племе, Сетур Михаиловият син;

¹⁴ от Нефталимовото племе, Наавий Вопсиевият син;

¹⁵ от Гадовото племе, Геуил Махиевият син;

¹⁶ Тия са имената на мъжете, които Моисей изпрати, за да съгледат земята; и Моисей наименува Осия Навиевия син Исус.

¹⁷ Като ги изпрати да съгледат Ханаанската земя, Моисей им рече: Качете се по южната страна и изкачете се на бърдата,

¹⁸ та вижте каква е земята, и людете, които живеят в нея, силни ли са или слаби, малко ли са или много;

¹⁹ и каква е земята, на която те живеят, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят, от шатри ли са или са укрепени;

²⁰ и каква е земята, плодовита ли е или постна, има ли по нея дървета или не. И бъдете смели, и донесете от плодовете на земята. А тогава беше времето на първозрялото грозде.

²¹ И така, те се качиха и съгледаха земята от Цинската пустиня до Роов при прохода на Емат.

²² После се изкачиха по южната страна и дойдоха до Хеврон, гдето живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай. (А Хеврон беше построен седем години преди Египетския Зоан). {Гръцки: Танис; <сега>: Сан.}

²³ И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; <взеха> и нарове и смокини.

²⁴ Онова място се нарече долина Есхол {Т.е.: Грозд.} по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там.

²⁵ А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята.

²⁶ И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни във Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята.

²⁷ И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плода й.

²⁸ Людете обаче, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове.

²⁹ Амаличаните живеят в земята към юг; хетейците, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Иордан.

³⁰ Но Халев успокояваше людете пред Моисея, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.

³¹ А мъжете, които бяха отишли заедно с него, рекоха: Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас.

³² И зле представяха пред израилтяните земята, която бяха съгледали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже.

³³ Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и <пред тях> нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.

14 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.

² И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!

³ И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?

⁴ И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.

⁵ Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.

⁶ И Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,

⁷ и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.

⁸ Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.

⁹ Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.

¹⁰ Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.

¹¹ И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях?

¹² Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.

¹³ Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;

¹⁴ и ще кажат това на жителите на тая земя, <които> са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.

¹⁵ И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:

¹⁶ Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.

¹⁷ И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки:

¹⁸ Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява <виновния>, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.

¹⁹ Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според Твоята голяма милост, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.

²⁰ И рече Господ: Прощавам <им>, според както си казал;

²¹ но наистина <заклевам се> в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.

²² Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,

²³ наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.

²⁴ Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.

²⁵ (А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.

²⁶ Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:

²⁷ До кога <ще търпя> това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.

²⁸ Кажи им: <Заклевам> се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;

²⁹ труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,

³⁰ ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халева Ефониевият син и Исуса Навиевият син.

³¹ Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.

³² А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.

³³ И децата ви ще скитат {Еврейски: бъдат овчари.} по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.

³⁴ Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете <какво значи> Аз да съм неблагоразположен.

³⁵ Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестиво общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.

³⁶ И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,

³⁷ тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.

³⁸ А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.

³⁹ Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.

⁴⁰ И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казваха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ <ни> е обещал; защото съгрешихме.

⁴¹ А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?

⁴² Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.

⁴³ Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.

⁴⁴ Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.

⁴⁵ Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.

²¹ Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

²² И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

²³ и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;< моля Ти> се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

²⁴ И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

²⁵ И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

²⁶ и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

²⁷ като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

²⁸ Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

²⁹ И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

³⁰ И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

³¹ Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

³² Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

³³ А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

³⁴ А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

³⁵ Докато Той още говореше, дохождат от <къщата на> началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

³⁶ А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

³⁷ И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

³⁸ И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и <мнозина>, които плачеха и пищяха много.

³⁹ И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

⁴⁰ А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

⁴¹ И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

⁴² И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

⁴³ И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

Read full chapter