7 А като се съгради стената и поставих вратите, и определиха се вратарите, певците и левитите,

² предадох Ерусалим под грижата на брата си Анания и на началника на крепостта Анания; защото беше верен човек и боеше се от Бога повече от мнозина.

³ И рекох им: Да се не отварят ерусалимските порти преди да припече слънцето; и вратите да <остават> заключени и залостени до тогаз, до когато не стоят <стражите да пазят при тях;> и поставете стражи из ерусалимските жители, всеки на стражата си, всеки срещу къщата си.

⁴ А градът бе широк и голям, и людете в него малцина, и нямаше къщи построени.

⁵ И моят Бог тури в сърцето ми да събера благородните, по-първите човеци и людете, за да бъдат изброени по родословие. И намерих книгата на родословието на ония, които възлязоха най-напред, намерих и писано в нея:

⁶ Ето човеците на <Вавилонската> област, които възлязоха от плена на закараните, които вавилонският цар Навуходоносор бе преселил, и които се върнаха в Ерусалим и в Юда, всеки в града си,

⁷ които дойдоха със Зоровавела, Исуса, Неемия, Азария, Раамия, Наамания, Мардохея, Валасана, Мисиерета, Вагуя, Наума и Ваана. Числото на мъжете от Израилевите люде <беше следното:>

⁸ Фаросови потомци, две хиляди и сто и седемдесет и двама души.

⁹ Сефатиеви потомци, триста и седемдесет и двама души.

¹⁰ Арахови потомци, шестстотин и петдесет и двама души.

¹¹ Фаат-моавови потомци, от Исусовите и Иоавовите потомци, две хиляди и осемстотин и осемнадесет души.

¹² Еламови потомци, хиляда и двеста и петдесет и четири души.

¹³ Затуеви потомци, осемстотин и четиридесет и пет души.

¹⁴ Закхееви потомци, седемстотин и шестнадесет души.

¹⁵ Вануеви потомци, шестстотин и четиридесет и осем души.

¹⁶ Виваеви потомци, шестстотин и двадесет и осем души.

¹⁷ Азгадови потомци, две хиляди и триста и двадесет и двама души.

¹⁸ Адоникамови потомци, шестстотин и шестдесет и седем души.

¹⁹ Вагуеви потомци, две хиляди и шестстотин и седем души.

²⁰ Адинови потомци, шестстотин и петдесет и пет души.

²¹ Атирови потомци, от Езекия, деветдесет и осем души.

²² Асумови потомци, триста и двадесет и осем души.

²³ Висаеви потомци, триста и двадесет и четири души.

²⁴ Арифови потомци, сто и дванадесет души.

²⁵ Гаваонски мъже, деветдесет и пет души.

²⁶ Витлеемски и нетофатски мъже, сто и осемдесет и осем души.

²⁷ Анатотски мъже, сто и двадесет и осем души.

²⁸ Вет-асмаветски мъже, четиридесет и двама души.

²⁹ Мъже от Кириатиарим, от Хефира и от Вирот, седемстотин и четиридесет и трима души.

³⁰ Мъже от Рама и от Гава, шестстотин и двадесет и един човека.

³¹ Мъже от Михмас, сто и двадесет и двама души.

³² Мъже от Ветил и от Гай, сто и двадесет и трима души.

³³ Мъже от другия Нево, петдесет и двама души.

³⁴ Потомци на другия Елам, хиляда и двеста и петдесет и четири души.

³⁵ Харимови потомци, триста и двадесет души.

³⁶ Мъже от Ерихон, триста и четиридесет и пет души.

³⁷ Мъже от Лод, от Адид и от Оно, седемстотин и двадесет и един човек.

³⁸ Мъже от Сеная, три хиляди и деветстотин и тридесет души.

³⁹ Свещениците: Едаеви потомци, от Исусовия дом, деветстотин и седемдесет и трима души.

⁴⁰ Емирови потомци, хиляда и петдесет и двама души.

⁴¹ Пасхорови потомци, хиляда и четиридесет и седем души.

⁴² Харимови потомци, хиляда и седемнадесет души.

⁴³ Левитите: Исусови потомци от Кадмиила, от Одавиевите потомци, седемдесет и четири души.

⁴⁴ Певците: Асофови потомци, сто и четиридесет и осем души.

⁴⁵ Вратарите: Селумови потомци, Атирови потомци, Талмонови потомци, Акувови потомци, Атитаеви потомци, Соваеви потомци, сто и тридесет и осем души.

⁴⁶ Нетинимите: Сихаеви потомци, Асуфови потомци, Таваотови потомци,

⁴⁷ Киросови потомци, Сиаеви потомци, Фадонови потомци,

⁴⁸ Леванаеви потомци, Агаваеви потомци, Салмаеви потомци,

⁴⁹ Ананови потомци, Гедилови потомци, Гаарови потомци,

⁵⁰ Реаеви потомци, Расинови потомци, Некодаеви потомци,

⁵¹ Газамови потомци, Озаеви потомци, Фасееви потомци,

⁵² Висаеви потомци, Меунимови потомци, Нафусесимови потомци,

⁵³ Ваквукови потомци, Акуфаеви потомци, Арурови потомци,

⁵⁴ Васалотови потомци, Меидаеви потомци, Арсаеви потомци,

⁵⁵ Варкосови потомци, Сисарови потомци, Тамаеви потомци,

⁵⁶ Насиеви потомци и Атифаеви потомци.

⁵⁷ Потомци на Соломоновите слуги: Сотаиеви потомци, Соферетови потомци, Феридови потомци,

⁵⁸ Яалаеви потомци, Дарконови потомци, Гедилови потомци,

⁵⁹ Сефатиеви потомци, Атилови потомци, Фохеретови потомци от Севаим, Амонови потомци.

⁶⁰ Всичките нетиними и потомците на Соломоновите слуги бяха триста и деветдесет и двама души.

⁶¹ А ето ония, които възлязоха от Тел-мелах, Тел-ариса, Херув, Адон и Емир, но не можеха да покажат бащините си домове, нито рода си, дали бяха от Израиля:

⁶² Делаиеви потомци, Товиеви потомци, Некодаеви потомци, шестстотин и четиридесет и двама души.

⁶³ И от свещениците: Аваиеви потомци, Акосови потомци, потомци на Варзелая, който взе жена от дъщерите на галаадеца Варзелай и се нарече с тяхното име;

⁶⁴ те потърсиха регистъра си <между> преброените по родословие, но не се намери; затова, те бидоха извадени от свещенството като скверни.

⁶⁵ И управителят им заповяда да не ядат от пресветите неща докле не настане свещеник с Урим и Тумим.

⁶⁶ Всичките купно събрани бяха четиридесет и две хиляди и триста и шестдесет души,

⁶⁷ освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди и триста тридесет и седем души. Те имаха и двеста и четиридесет и пет певци и певици.

⁶⁸ Конете им бяха седемстотин и тридесет и шест; мъските им, двеста и четиридесет и пет;

⁶⁹ камилите им, четиристотин и тридесет и пет; а ослите им, шест хиляди и седемстотин и двадесет.

⁷⁰ А някои от началниците на бащините <домове> дадоха за делото: управителят внесе в съкровищницата хиляда драхми злато, петдесет легени и петстотин и тридесет свещенически одежди.

⁷¹ И някои от началниците на бащините <домове> внесоха в съкровищницата за делото двадесет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста фунта сребро.

⁷² И внесеното от другите люде бе двадесет хиляди драхми злато, две хиляди фунта сребро, и шестдесет и седем свещенически одежди.

⁷³ Така свещениците, левитите, вратарите, певците, някои от людете, нетинимите и целият Израил се заселиха в градовете си; когато настъпи седмият месец, израилтяните бяха <вече> в градовете си.

8 Тогава всичките люде се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата; и рекоха на книжника Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе заповядал на Израиля.

² И тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират.

³ И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието {Еврейски: Ушите.} на всичките люде беше в книгата на закона.

⁴ А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тая цел; и при него стояха Мататия, Сема, Анаия, Урия, Хелкия и Маасия отдясно му; а отляво му, Федаия, Мисаил, Мелхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам.

⁵ И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави.

⁶ И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята.

⁷ А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като <стояха> людете на местата си.

⁸ Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното.

⁹ И Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на людете, рекоха на всичките люде: Тоя ден е свет на Господа вашия Бог; не тъжете, нито плачете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона).

¹⁰ Тогава им рече: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тия, които нямат нищо приготвено, защото денят е свет Господу; и не скърбете, защото да се радвате, в Господа, е вашата сила.

¹¹ И левитите усмириха всичките люде, като казваха: Мълчете, защото денят е свет; и не тъжете.

¹² И така, всичките отидоха да ядат и да пият, да изпратят дялове, и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха.

¹³ И на втория ден началниците на бащините <домове> на всичките люде, и свещениците и левитите, се събраха при книжника Ездра, за да се поучат с думите на закона.

¹⁴ И намериха писано в закона, че Господ бе заповядал чрез Моисея на израилтяните да живеят в колиби в празника на седмия месец,

¹⁵ и да обнародват и прогласяват това във всичките си градове, па и в Ерусалим, казвайки: Излезте в гората та донесете маслинени клони, клони от дива маслина, мирсинени клони, палмови клони, и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби според предписаното.

¹⁶ И тъй, людете излязоха та донесоха <клони>, и направиха се колиби, всеки по покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при портата на водата и на площада при Ефремовата порта.

¹⁷ Цялото събрание от ония, които бяха се върнали от плена, направиха колиби и седнаха в колибите; защото от времето на Исуса, Навиевия син, до оня ден израилтяните не бяха правили така. И стана много голямо веселие.

¹⁸ При това, всеки ден, от първия ден до последния ден, четеше се от книгата на Божия закон. И пазеха празника седем дни; а на осмия ден имаше тържествено събрание според наредбата.

9 След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, <облечени> с вретища, и с пръст на себе си,

² Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.

³ През една четвърт от деня те ставаха на мястото си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през <друга> четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог.

⁴ Тогава някои от левитите, - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий, - застанаха на платформата та извикаха със силен глас към Господа своя Бог.

⁵ После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петаия рекоха: Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века; и да благославят, <Боже>, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.

⁶ Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

⁷ Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам;

⁸ и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, - че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен.

⁹ И Ти видя теглото на бащите ни в Египет, и чу вика им при Червеното море.

¹⁰ Ти показа знамения и чудеса над Фараона, над всичките му слуги, и над всичките люде на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е <известно> днес.

¹¹ Ти и раздели морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините, като камък в силните води.

¹² При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.

¹³ Тоже Ти слезе на Синайската планина та говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и закони на истината, и добри повеления и заповеди;

¹⁴ и им направи позната светата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Моисея.

¹⁵ Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш.

¹⁶ Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;

¹⁷ те отказаха да послушат, и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си, и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.

¹⁸ Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Ето твоят Бог, който те изведе из Египет, и извършиха предизвикателства,

¹⁹ Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води из пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.

²⁰ И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им, и даде им вода, когато бяха жадни.

²¹ Даже Ти ги храни четиридесет години в пустинята, та нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и нозете им не отекоха.

²² При това, Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сиона, и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.

²³ И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и заведе ги в земята, за която беше казал на бащите им да влязат <в нея>, за да я завладеят.

²⁴ И тъй, чадата <им> влязоха та завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и предаде ги в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.

²⁵ И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини, и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се насладиха с Твоята голяма благост.

²⁶ Но те не се покоряваха, подигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си, и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Тебе, и извършиха големи предизвикателства.

²⁷ Затова, Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето, и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им.

²⁸ Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето, и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.

²⁹ Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, но съгрешаваха против съдбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее), и обръщаха {Еврейски: Втвърдяваха плешката си.} към <Тебе> гърба си, и закоравяваха врата си та не слушаха.

³⁰ Въпреки това, Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.

³¹ Обаче, поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.

³² Сега, прочее, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да се не счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и всичките Твои люде от времето на асирийските царе до днес.

³³ Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действувал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.

³⁴ Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти, и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.

³⁵ Защото те <през време> на царството си, и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се обърнаха от нечестивите си дела.

³⁶ Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода й и благото й, ето, роби сме в нея.

³⁷ Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас, поради греховете ни; и властвуват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.

³⁸ Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците ни, свещениците ни го подпечатват.

3 <Един ден>, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата,

² <някои> носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.

³ Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.

⁴ А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни.

⁵ И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.

⁶ Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.

⁷ И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.

⁸ И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.

⁹ И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога,

¹⁰ и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при Красната порта на храма; и изпълниха се с учудване и удивление за това, което беше станало с него.

¹¹ И понеже [изцеленият куц] човек се държеше за Петра и Иоана, то всичките люде смаяни се стекоха при тях в тъй наречения Соломонов трем.

¹² А Петър като видя това, проговори на людете: Израилтяни, защо се чудите за тоя човек? или защо се взирате в нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи?

¹³ Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя Си Исуса, Когото вие предадохте, и от Когото се отрекохте пред Пилата, когато той бе решил да Го пусне.

¹⁴ Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и, като поискахте да ви се пусне един убиец,

¹⁵ убихте Началника на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели.

¹⁶ И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате; да! тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.

¹⁷ И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание;

¹⁸ но Бог по тоя начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Христос ще пострада.

¹⁹ Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа,

²⁰ и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса,

²¹ Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци.

²² Защото Моисей е казал: "Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както <въздигна> мене; Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл;

²³ и всяка душа, която не би послушала тоя Пророк, ще бъде изтребена из людете".

²⁴ И всичките пророци от Самуила и насетне, колцината са говорили, и те са известили за тия дни.

²⁵ Вие сте потомци на пророците, и <наследници> на завета, който Бог направи с бащите ви, когато каза на Авраама: "В твоето потомство ще се благославят всички земни племена".

²⁶ Бог, като възкреси Служителя Си, първо до вас Го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.