10 А ония, които подпечатаха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син и Седекия,

² Сераия, Азария, Еремия,

³ Пасхор, Амария, Мелхия,

⁴ Хатус, Севания, Малух,

⁵ Харим, Меримот, Авдия,

⁶ Даниил, Ганатон, Варух,

⁷ Месулам, Авия, Миамин,

⁸ Маазия, Велгай и Семаия; те бяха свещеници.

⁹ Левити: Исус, Азаниевият син, Вануй от Инададовите потомци и Кадмиил;

¹⁰ и братята им Севания, Одия, Келита, Фелаия, Анан,

¹¹ Михей, Реов, Асавия,

¹² Закхур, Серевия, Севания,

¹³ Одия, Ваний и Венину.

¹⁴ Началници на людете: Фарос, Фаат-моав, Елам, Зату, Ваний,

¹⁵ Вуний, Азгад, Вивай,

¹⁶ Адония, Вагуй, Адин,

¹⁷ Атир, Езекия, Азур,

¹⁸ Одия, Асум, Висай,

¹⁹ Ариф, Анатот, Невай,

²⁰ Магфиас, Месулам, Изир,

²¹ Месизавеил, Садок, Ядуа,

²² Фелатия, Анан, Анаия,

²³ Осия, Анания, Асув,

²⁴ Алоис, Филея, Совив,

²⁵ Реум, Асавна, Маасия,

²⁶ Ахия, Анан, Ганан,

²⁷ Малух, Харим и Ваана.

²⁸ А останалите от людете, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които бяха се отделили от племената на земите <и се прилепили> към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всеки, който знаеше и разбираше,

²⁹ присъединиха се към братята си, големците си, и постъпиха в заклинание и клетва да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга Моисея, и да пазят и вършат всичките заповеди на Иеова нашия Господ, съдбите Му и повеленията Му;

³⁰ и да не даваме дъщерите си на племената на земята, и да не вземаме техните дъщери за синовете си;

³¹ и ако племената от земята донесат стоки или каква да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свет ден; и да се отказваме от <обработването на земята> всяка седма година и от изискването на всеки дълг.

³² Наредихме си още да се задължим да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог,

³³ за присътствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израиля, и за всичката работа на дома на нашия Бог.

³⁴ И ние - свещениците, левитите и людете - хвърлихме жребие <помежду си> за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на нашия Бог, според бащините ни домове, в определени времена всяка година, за да горят върху олтара на Господа нашия Бог според предписаното в закона;

³⁵ и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от рожбата на всяко дърво;

³⁶ и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, според предписаното в закона, и първородните от говедата си и от стадата си;

³⁷ и да донасяме на свещениците, в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето тесто, и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, тоже и виното и дървеното масло; и <да внасяме> на левитите десетъците от земята си, и левитите да вземат десетъците по всичките градове, гдето обработваме земята.

³⁸ И <някой> свещеник, Ааронов потомец, да бъде с левитите когато вземат десетъците; и левитите да донасят десетъка от десетъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.

³⁹ Защото израилтяните и левийците трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, гдето са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.

11 И първенците на людете се заселиха в Ерусалим; а останалите от людете хвърлиха жребие, за да доведат един от десет души да се засели в Ерусалим, в светия град, а деветте части <от населението> в <другите> градове.

² И людете благословиха всички ония човеци, които доброволно предложиха себе си да се заселят в Ерусалим.

³ А ето главните <мъже> от областта, които се заселиха в Ерусалим; (а в Юдовите градове се заселиха, всеки в притежанието си в градовете им, Израил, свещениците, левитите, нетинимите и потомците на Соломоновите слуги);

⁴ в Ерусалим се заселиха някои от юдейците и от вениаминците. От юдейците: Атаия син на Озия, син на Амария, син на Сафатия, син на Маалалеила, от Фаресовите потомци;

⁵ и Маасия син на Варуха, син на Холозея, син на Азаия, син на Адаия, син на Иоярива, син на Захария, син на Силония.

⁶ Всичките Фаресови потомци, които се заселиха в Ерусалим, бяха четиристотин и шестдесет и осем храбри мъже.

⁷ А вениаминците бяха следните: Салу син на Месулама, син на Иоада, син на Федаия, син на Колаия, син на Маасия, син на Итиила, син на Исаия;

⁸ и с тях Гавай и Салай; деветстотин и двадесет и осем души.

⁹ Иоил, Зехриевият син, беше надзирател над тях, а Юда Сенуиният син, беше втори над града.

¹⁰ От свещениците: Едаия, Иояривовият син, Яхин,

¹¹ Сераия син на Хелкия, син на Месулама, син на Садока, син на Мераиота, син на управителя на Божия дом Ахитов;

¹² и братята им, които вършеха работата на дома; осемстотин и двадесет и двама души; и Адаия син на Ероама, син на Фелалия, син на Амсия, син на Захария, син на Пасхора, син на Мелхия;

¹³ и братята му, началници на бащини <домове>; двеста и четиридесет и двама души; и Амасай син на Азареила, син на Аазая, син на Месилемота, син на Емира;

¹⁴ и братята им, силни и храбри мъже, сто и двадесет и осем души; а Завдиил, син на Гедолим, бе надзирател над тях.

¹⁵ А от левитите: Семаия син на Асува, син на Азрикама, син на Асавия, син на Вуний;

¹⁶ и Саветай и Иозавад, от левитските началници, бяха над външните работи на Божия дом.

¹⁷ И Матания син на Михея, син на Завдия, син на Асафа, който ръководеше славословието при молитвата, и Ваквукия, който беше вторият между братята си; и Авда, син на Самуя, син на Галала, син на Едутуна.

¹⁸ Всичките левити в светия град бяха двеста и осемдесет и четири души.

¹⁹ А вратарите: Акув, Талмон и братята им, които пазеха портите, бяха сто и седемдесет и двама души.

²⁰ А останалите от Израиля, свещениците и левитите, бяха по всичките Юдови градове, всеки в наследството си.

²¹ А нетинимите се заселиха в Офил; а Сиха и Гесфа бяха над нетинимите.

²² А надзирателят на левитите в Ерусалим бе Озий син на Вания, син на Асавия, син на Матания, син на Михея, от Асафовите потомци, певците, над работата на Божия дом.

²³ Защото имаше царска заповед за тях, и определен дял за певците според нуждата на всеки ден.

²⁴ А Петаия, син на Месизавеила, от потомците на Юдовия син Зара, беше помощник на царя във всичко що се касаеше до людете.

²⁵ А колкото за селата с нивите им, някои от юдейците се заселиха в Кириат-арва и селата й, в Девон и селата му, и в Кавсеил и селата му,

²⁶ и в Иисуя, Молада, Вет-фелет,

²⁷ Асар-суал, Вирсавее и селата му,

²⁸ в Сиклаг, Мекона и селата му,

²⁹ в Ен-римон, Сарая, Ярмут,

³⁰ Заноя, Одолам и селата им, в Лахис и полетата му, и в Азика и селата му. Така се заселиха от Вирсавее до Еномовата долина.

³¹ А вениаминците <се заселиха> от Гава <нататък>, в Михмас, Гаия, Ветил и селата му,

³² в Анатон, Ноб, Анания,

³³ Асора, Рама, Гетаим,

³⁴ Адид, Севоим, Невалат,

³⁵ Лод, Оно и в долината на дърводелците.

³⁶ А някои отреди от левитите <се заселиха> в Юда и във Вениамин.

4 И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата <стража> и садукеите надойдоха върху тях,

² възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, <в името на> Исуса, възкресението на мъртвите.

³ И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.

⁴ А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на <повярвалите> мъже стигна до пет хиляди.

⁵ И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

⁶ и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

⁷ И като поставиха <Петра и Иоана> насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?

⁸ Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,

⁹ ако ни изпитвате днес за едно благодеяние <сторено> на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

¹⁰ да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това <име> тоя <човек> стои пред вас здрав.

¹¹ Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

¹² И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.} човеците, чрез което трябва да се спасим.

¹³ А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

¹⁴ А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

¹⁵ Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

¹⁶ Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.

¹⁷ Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

¹⁸ Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.

¹⁹ А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

²⁰ защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

²¹ А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.

²² Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

Read full chapter