11 И първенците на людете се заселиха в Ерусалим; а останалите от людете хвърлиха жребие, за да доведат един от десет души да се засели в Ерусалим, в светия град, а деветте части <от населението> в <другите> градове.

² И людете благословиха всички ония човеци, които доброволно предложиха себе си да се заселят в Ерусалим.

³ А ето главните <мъже> от областта, които се заселиха в Ерусалим; (а в Юдовите градове се заселиха, всеки в притежанието си в градовете им, Израил, свещениците, левитите, нетинимите и потомците на Соломоновите слуги);

⁴ в Ерусалим се заселиха някои от юдейците и от вениаминците. От юдейците: Атаия син на Озия, син на Амария, син на Сафатия, син на Маалалеила, от Фаресовите потомци;

⁵ и Маасия син на Варуха, син на Холозея, син на Азаия, син на Адаия, син на Иоярива, син на Захария, син на Силония.

⁶ Всичките Фаресови потомци, които се заселиха в Ерусалим, бяха четиристотин и шестдесет и осем храбри мъже.

⁷ А вениаминците бяха следните: Салу син на Месулама, син на Иоада, син на Федаия, син на Колаия, син на Маасия, син на Итиила, син на Исаия;

⁸ и с тях Гавай и Салай; деветстотин и двадесет и осем души.

⁹ Иоил, Зехриевият син, беше надзирател над тях, а Юда Сенуиният син, беше втори над града.

¹⁰ От свещениците: Едаия, Иояривовият син, Яхин,

¹¹ Сераия син на Хелкия, син на Месулама, син на Садока, син на Мераиота, син на управителя на Божия дом Ахитов;

¹² и братята им, които вършеха работата на дома; осемстотин и двадесет и двама души; и Адаия син на Ероама, син на Фелалия, син на Амсия, син на Захария, син на Пасхора, син на Мелхия;

¹³ и братята му, началници на бащини <домове>; двеста и четиридесет и двама души; и Амасай син на Азареила, син на Аазая, син на Месилемота, син на Емира;

¹⁴ и братята им, силни и храбри мъже, сто и двадесет и осем души; а Завдиил, син на Гедолим, бе надзирател над тях.

¹⁵ А от левитите: Семаия син на Асува, син на Азрикама, син на Асавия, син на Вуний;

¹⁶ и Саветай и Иозавад, от левитските началници, бяха над външните работи на Божия дом.

¹⁷ И Матания син на Михея, син на Завдия, син на Асафа, който ръководеше славословието при молитвата, и Ваквукия, който беше вторият между братята си; и Авда, син на Самуя, син на Галала, син на Едутуна.

¹⁸ Всичките левити в светия град бяха двеста и осемдесет и четири души.

¹⁹ А вратарите: Акув, Талмон и братята им, които пазеха портите, бяха сто и седемдесет и двама души.

²⁰ А останалите от Израиля, свещениците и левитите, бяха по всичките Юдови градове, всеки в наследството си.

²¹ А нетинимите се заселиха в Офил; а Сиха и Гесфа бяха над нетинимите.

²² А надзирателят на левитите в Ерусалим бе Озий син на Вания, син на Асавия, син на Матания, син на Михея, от Асафовите потомци, певците, над работата на Божия дом.

²³ Защото имаше царска заповед за тях, и определен дял за певците според нуждата на всеки ден.

²⁴ А Петаия, син на Месизавеила, от потомците на Юдовия син Зара, беше помощник на царя във всичко що се касаеше до людете.

²⁵ А колкото за селата с нивите им, някои от юдейците се заселиха в Кириат-арва и селата й, в Девон и селата му, и в Кавсеил и селата му,

²⁶ и в Иисуя, Молада, Вет-фелет,

²⁷ Асар-суал, Вирсавее и селата му,

²⁸ в Сиклаг, Мекона и селата му,

²⁹ в Ен-римон, Сарая, Ярмут,

³⁰ Заноя, Одолам и селата им, в Лахис и полетата му, и в Азика и селата му. Така се заселиха от Вирсавее до Еномовата долина.

³¹ А вениаминците <се заселиха> от Гава <нататък>, в Михмас, Гаия, Ветил и селата му,

³² в Анатон, Ноб, Анания,

³³ Асора, Рама, Гетаим,

³⁴ Адид, Севоим, Невалат,

³⁵ Лод, Оно и в долината на дърводелците.

³⁶ А някои отреди от левитите <се заселиха> в Юда и във Вениамин.

12 А ето свещениците на левитите, които възлязоха със Зоровавела Салатииловия син и с Исуса: Сараия, Еремия, Ездра,

² Амария, Малух, Хатус,

³ Сехания, Реум, Меримот,

⁴ Идо, Ганатон, Авия,

⁵ Миамин, Маадия, Велга,

⁶ Семаия, Иоярив, Едаия,

⁷ Салу, Амок, Хелкия и Едаия. Тия бяха началниците на свещениците и на братята им в дните на Исуса.

⁸ А левитите: Исус, Вануй, Кадмиил, Серевия, Юда и Матания, който, заедно с братята си, бе над пеенето.

⁹ А Ваквукия и Уний, братята им, бяха срещу тях в стражите.

¹⁰ И Исус роди Иоакима, а Иоаким роди Елиасива, а Елиасив роди Иодая,

¹¹ а Иодай роди Ионатана, а Ионатан роди Ядуя.

¹² А в дните на Иоакима свещеници, <които бяха и> началници на бащини <домове>, бяха: <началник на бащиния дом> на Сераия, Мераия; на Еремия, Анания;

¹³ на Ездра, Месулам; на Амария, Иоанан;

¹⁴ на Мелиху, Ионатан; на Севания, Иосиф;

¹⁵ на Харима, Адна; на Мераиота, Хелкай;

¹⁶ на Идо, Захария; на Ганатона, Месулам;

¹⁷ на Авия, Зехрий; на Миниамина, от Моадия, Фелтай;

¹⁸ на Велга, Самуа; на Семаия, Ионатан;

¹⁹ на Иоярива, Матенай; на Едаия, Озий;

²⁰ на Салая, Калай; на Амока, Евер;

²¹ на Хелкия, Асавия; и на Едаия, Натанаил.

²² В дните на Елиасива, Иодая, Иоанана и Ядуа левитите бяха записани за началници на бащини <домове>; също и свещениците през царуването на персиеца Дарий.

²³ Левийците, <които бяха> началници на бащини <домове>, бяха записани в Книгата на летописите, дори до дните на Иоанана Елиасивовия син.

²⁴ А началниците на левитите бяха: Асавия, Серевия и Исус Кадмииловият син, с братята им срещу тях, <назначени> да хвалят и песнословят според заповедта на Божия човек Давида, <ответно> едни срещу други {Еврейски: Стража срещу стража.}.

²⁵ Матания, Ваквукия, Авдия, Месулам, Талмон и Акув бяха вратари, и пазеха стражата на влагалищата при портите.

²⁶ Тия бяха в дните на Иоакима син на Исуса, син на Иоседека, и в дните на областния управител Неемия, и на свещеник Ездра книжникът.

²⁷ И при посвещаването на ерусалимската стена потърсиха левитите по всичките им места, за да ги доведат в Ерусалим да празнуват посвещението с веселие, със славословия и песни, с кимвали, псалтири и арфи.

²⁸ И тъй, дружните певци се събраха, както от ерусалимската околност, така и от нетофатските села.

²⁹ от Вет-галгал, и от селата на Гава и на Азмавет; защото певците си бяха съградили села около Ерусалим.

³⁰ И свещениците и левитите, като очистиха себе си, очистиха и людете, портите и стената.

³¹ Тогава изкачих Юдовите началници на стената, и определих две големи <отделения> хвалители; <едното> отиваше в шествие на дясно върху стената към портата на бунището;

³² и подир тях вървяха Осаия, и половината от Юдовите първенци

³³ и Азария, Ездра, Меулам,

³⁴ Юда, Вениамин, Семаия и Еремия,

³⁵ и някои от синовете на свещениците с тръби: Захария син на Ионатана, син на Семаия, син на Матания, син на Михея, син на Закхура, син на Асафа,

³⁶ и братята му: Семаия, Азареил Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Ананий, с музикалните инструменти на Божия човек Давида; и книжника Ездра им беше на чело;

³⁷ и при портата на извора те се изкачиха направо пред себе си по стъпалата на Давидовия град, гдето стената се възвишава над Давидовата къща, дори до портата на водата към изток.

³⁸ А другото отделение хвалители вървеше в противоположна посока, и аз подир тях, тоже и половината от людете, по стената, край кулата на пещите и по широката стена,

³⁹ и над Ефремовата порта, и над старата порта, и над рибната порта, и край кулата Ананеил, и край кулата Мея, до овчата порта, докле застанаха в портата на стражата.

⁴⁰ Така двете отделения хвалители застанаха в Божия дом, и аз, и половината от видните мъже с мене,

⁴¹ и свещениците Елиаким, Маасия, Миниамин, Михей, Елиоинай, Захария и Анания, с тръби,

⁴² както и Маасия, Семаия, Елеазар, Озий, Иоанан, Малхия, Елам и Езер. И певците запяха със силен глас, с Езраия за водител.

⁴³ И в същия ден принесоха големи жертви и се развеселиха, защото Бог ги развесели премного; още жените и децата се развеселиха; тъй че увеселението на Ерусалим се разчу надалеч.

⁴⁴ Тоже в същия ден се определиха човеци над стаите за влагалищата, за приносите, за първите плодове, и за десетъците, за да събират в тях от полетата на градовете дяловете узаконени за свещениците и левитите; защото Юда се радваше поради свещениците и левитите, които служеха.

⁴⁵ Защото те и певците и вратарите пазеха заръчаното от Бога си, и заръчаното за очищението, според заповедта на Давида и сина му Соломона.

⁴⁶ Защото отдавна, в дните на Давида и на Асафа, <имаше> главни певци и пеения за хвала и благодарение Богу.

⁴⁷ И в дните на Зоровавела и в дните на Неемия, целият Израил даваха определените за всеки ден дялове на певците и на вратарите; те посвещаваха <даровете си> на левитите, а левитите посвещаваха на Аароновите потомци.

13 В същия ден, като четяха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябваше никога да влизат в Божието общество,

² защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаама, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.

³ И като чуха закона, отлъчиха от Израиля всичките <чужденци> смесени <с него>.

⁴ А въпреки това, свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,

⁵ приготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.

⁶ Но когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс, отидох при царя. И подир известно време, като изпросих позволение от царя,

⁷ <пак> дойдох в Ерусалим, и научих се за злото, което Елиасив беше сторил относно Товия като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.

⁸ И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия.

⁹ Тогава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.

¹⁰ После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата <на служенето>, бяха побягнали всеки в селото си.

¹¹ Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е оставен Божият дом? И събрах <побягналите служители> та ги поставих на мястото им.

¹² Тогава целият Юда донесе във влагалищата десетъка от житото, от виното и от дървеното масло.

¹³ И поставих за пазители на влагалищата свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.

¹⁴ Помни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.

¹⁵ През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих <против тях>, когато <така> продаваха храна.

¹⁶ Също и тиряните, които живееха в <града>, донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.

¹⁷ Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

¹⁸ Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.

¹⁹ Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

²⁰ Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.

²¹ Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.

²² И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.

²³ После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,

²⁴ чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но <приказваха> по езика на всеки <от тия народи>.

²⁵ И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, <като казах>: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.

²⁶ Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.

²⁷ А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?

²⁸ И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.

²⁹ Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.

³⁰ Така ги очистих от всичките чужденци, и определих отреди за свещениците и левитите, за всекиго работата му;

³¹ <наредих> и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.

126 (По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

² Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.

³ Господ извърши велики неща за нас, <От които> се изпълниха с радост.

⁴ Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните <страни>.

⁵ Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

⁶ Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.