4 А в послешните дни Хълмът на дома Господен Ще се утвърди по-високо от <всичките> хълмове, И ще се издигне над бърдата, И племена ще се стекат на него.

² И много народи ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му; Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим.

³ <Бог> ще съди между много племена, И ще решава между силни народи до далечни <страни>; И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да дигне нож, Нито ще се учат вече на война.

⁴ Но ще седят всеки под лозата си и под смоковницата си, Без да има кой да ги плаши; Понеже устата на Господа на Силите изговориха това.

⁵ Защото всичките племена ходят всеки в името на своя Бог; А ние ще ходим в името на Господа нашия Бог до вечни векове.

⁶ В оня ден, казва Господ, Ще събера куцата, И ще прибера изтласканата и оная, която съм наскърбил;

⁷ Ще направя куцата да оцелее, И отхвърлената надалеч <да стане> силен народ; И Господ ще царува над тях в хълма Сион От сега и до века.

⁸ И ти, крепост на стадото, Укрепление на сионовата дъщеря, В тебе ще се върне предишната власт, Да! ще дойде царството на ерусалимската дъщеря.

⁹ А защо викаш със силен глас? Няма ли цар в тебе? Загинал ли е съветникът ти, Та са те обзели болки като на раждаща жена?

¹⁰ Страдай и мъчи се, дъщерьо сионова, Като раждаща жена; Защото сега ще излезеш из града, И ще живееш по поле, И ще отидеш до Вавилон: Там ще бъдеш избавена, Там ще те изкупи Господ от ръката на неприятелите ти.

¹¹ А сега са се събрали против тебе много народи, Които казват: Нека се омърси, И нека види окото ни <желанието си> върху Сиона.

¹² Но тия не познават мислите на Господа, Нито разбират неговото намерение, Че ги е събрал като снопове на гумно.

¹³ Стани та вършей, сионова дъщерьо, Защото ще направя рога ти железен, И копитата ти ще направя медни, Та ще смажеш много племена, Чиито печалби ще обречеш на Иеова, И имота им на Господа на целия свят.

5 Събери се в полкове, ти господарко {Еврейски: Дъщерьо.} на полкове; Обсада се държи против нас; С тояга ще поразят съдията на Израиля в челюстта.

² А ти, Витлеем Ефратов, <Макар и да си> малък за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността.

³ Затова ще ги остави До времето, когато раждащата ще роди; Тогава останалите от братята му Ще се върнат с израилтяните.

⁴ И той ще стои и ще пасе <стадото си> чрез силата Господна, Чрез великото име на Господа своя Бог; И те ще се настанят; Защото сега той ще бъде велик до краищата на земята.

⁵ И той ще бъде <нашият> мир. Когато дойде Асириеца в земята ни, И когато стъпи в палатите ни, Тогава ще подигнем против него седем пастири, И осем начални човека,

⁶ Които ще опустошат Асирийската земя с меч, И земята на Нимрода във входовете й; И той ще ни избави от асириеца, Когато дойде в земята ни, И когато стъпи вътре в границата ни.

⁷ И останалите от Якова ще бъдат всред много племена Като роса от Господа, Като леки дъждове на тревата, Които не чакат човека, Нито се бавят за човешките чада.

⁸ И останалите от Якова ще бъдат между народите, Всред много племена, Като лъв между горските животни, Като млад лъв между стада овце, Който, като минава, тъпче и разкъсва, Без да има кой да избавя.

⁹ Ръката ти ще се издигне над противниците ти, И ще се изтребят всичките ти неприятели.

¹⁰ В оня ден, казва Господ, Ще изтребя конете ти отсред тебе, И ще погубя колесниците ти;

¹¹ Ще изтребя и градовете на твоята земя, И ще съборя всичките ти крепости;

¹² Ще изтребя чародеянията от ръката ти; И не ще имаш <вече> предвещатели;

¹³ Ще изтребя идолите ти И <идолските> ти стълбове отсред тебе, И не ще се кланяш вече на делото на ръцете си;

¹⁴ Ще изкореня ашерите ти отсред тебе, И ще съсипя градовете ти;

¹⁵ И ще извърша въздаяние с гняв и с ярост Върху народите, които не <Ме> послушаха.

12 И голямо знамение се яви на небето, - жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от дванадесет звезди.

² Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

³ И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони.

⁴ И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.

⁵ И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато <и занесено> при Бога, дори при Неговия престол.

⁶ И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.

⁷ И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;

⁸ обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

⁹ И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.

¹⁰ И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.

¹¹ А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до <толкоз, щото да бягат от> смърт.

¹² Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

¹³ И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото <дете>.

¹⁴ И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, <скрита> от лицето на змея {Гръцки: Змията.}.

¹⁵ И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.

¹⁶ Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.

¹⁷ Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и <змеят> застана на морския пясък.