Add parallel Print Page Options

22 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

но те <занемариха> поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13 Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14 Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

16 И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

17 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

20 Той им каза: Чий е този образ и надпис?

21 Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

24 Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

26 също и вторият и третият, до седмият.

27 А подир всички умря и жената.

28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха.

29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.

31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

32 "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33 И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.

34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?

37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

38 Това е голямата и първа заповед.

39 А втора, подобна< на нея>, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

42 Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

43 Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

44 "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"

45 Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.

23 Тогава Исус продума на народа и на учениците Си казвайки:

На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите;

затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.

Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат.

Но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората; защото разширяват филактериите си {Напомнителки на Божия закон.}, и правят големи полите <на дрехите си>,

и обичат първото място при угощенията, и първите столове в синагогите,

и поздравите по пазарите, и да се наричат от хората: учители.

Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.

И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.

10 Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.

11 А по-големият между вас нека ви бъде служител.

12 Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.

13 Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.

14 [Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, даже, когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане].

15 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.

16 Горко вам слепи водители! които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма задължава се.

17 Безумни и слепи! че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото?

18 <Казвате> още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.

19 [Безумни и] слепи! че кое е по-голямо, дарът ли, или олтарът, който освещава дара?

20 Прочее, който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него.

21 И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.

22 И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.

23 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате.

24 Слепи водители! които прецеждате комара, а камилата поглъщате.

25 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие.

26 Слепи фарисеино! очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.

27 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.

28 Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

29 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате:

30 Ние, ако бяхме <живели> в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях <в проливане> кръвта на пророците.

31 Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците.

32 Допълнете и вие, <прочее>, мярката на бащите си.

33 Змии! рожби ехиднини! как ще избегнете от осъждането в пъкъла?

34 Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град;

35 за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара.

36 Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху туй поколение.

37 Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

38 Ето, вашият дом се оставя пуст.

39 Защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име.