1 Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама.

² Авраам роди Исаака; Исаак роди Якова; Яков роди Юда и братята му;

³ Юда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрона; Есрон роди Арама;

⁴ Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;

⁵ Салмон роди Вооза от Рахав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Есея;

⁶ а Есей роди цар Давида. Давид роди Соломона от Уриевата жена;

⁷ Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;

⁸ Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;

⁹ Озия роди Иотама; Иотам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;

¹⁰ Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;

¹¹ а Иосия роди Ехония и братята му във времето на преселението във Вавилон.

¹² А след преселението във Вавилон, Ехония роди Салатиила; Салатиил роди Зоровавела;

¹³ Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;

¹⁴ Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;

¹⁵ Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Якова;

¹⁶ а Яков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Исус, Който се нарича Христос { Помазаник, или, Месия.}.

¹⁷ И така, всичките родове от Авраама до Давида са четиринадесет; от Давида до преселението във Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христа, четиринадесет рода.

¹⁸ А рождението на Исуса Христа {Помазаника.}биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух.

¹⁹ А мъжът й Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.

²⁰ Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух.

²¹ Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител.}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.

²² А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва:

²³ "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас).

²⁴ И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си;

²⁵ но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус.

2 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.

² Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.

³ И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

⁴ И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),

⁵ за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.

⁶ И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.

⁷ И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

⁸ И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.

⁹ И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.

¹⁰ Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

¹¹ Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

¹² И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.

¹³ И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:

¹⁴ Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

¹⁵ Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.

¹⁶ И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.

¹⁷ И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.

¹⁸ И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.

¹⁹ А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.

²⁰ И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.

²¹ И като се навършиха осем дни <и трябваше> да обрежат <Детенцето>, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.

²² Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

²³ (както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),

²⁴ и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета".

²⁵ И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.

²⁶ Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.

²⁷ И по <внушението> на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,

²⁸ той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -

²⁹ Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;

³⁰ Защото видяха очите ми спасението,

³¹ Което си приготвил пред всички люде;

³² Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.

³³ А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

³⁴ И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;

³⁵ да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

³⁶ Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

³⁷ и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва.

³⁸ И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.