A A A A A
Bible Book List

Марк 6-71940 Bulgarian Bible (BG1940)

И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

но да се обуват със сандали: И<, рече Той>, не се обличайте с две дрехи.

10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

12 И те излязоха и проповядваха, че <човеците> трябва да се покаят.

13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

14 И цяр Ирод чу за <Исуса>, (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.

15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от <старовременните> пророци.

16 Но Ирод, като чу за <Него>, рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

17 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

18 Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

20 защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

21 И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

23 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам<, даже> до половината на царството ми.

24 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.

25 И на часа <момичето> влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.

26 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

27 И веднага царят прати един телохранител<, комуто> заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

28 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

29 И учениците му, като чуха <това> дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

30 И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

32 И отидоха с ладията на уединено място на саме.

33 А като отидоха< людете ги> видяха, и мнозина <ги> познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.

34 И <Исус> като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.

39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

41 И като взе петте хляба и двете риби, <Исус> погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

42 И всички ядоха и се наситиха.

43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

47 И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

48 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

52 Защото не бяха се вразумили от <чудото> с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

53 И като премина <езерото>, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

54 И когато излязоха из ладията, веднага <хората> Го познаха;

55 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

56 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.

Събират се при <Исуса> фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,

и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.

(Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си умият ръцете до лактите;

и <когато се връщат> от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).

И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?

А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: ­ "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.

Обаче напразно Ме почитат Като преподават за поучения човешки заповеди".

Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].

И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!

10 Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

11 Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое <имане>, с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено <Богу, това прави разлика>;

12 вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.

13 И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.

14 И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.

15 Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

16 [Ако има някой уши да слуша, нека слуша].

17 И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.

18 И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?

19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (<Като каза това> той направи всички ястия чисти).

20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.

21 Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.

23 Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

24 И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.

25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.

26 (Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.

27 А <Исус> й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.

28 А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите <паднали> от децата.

29 И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.

30 И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

31 И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.

32 И довеждат при Него един глух и заекващ <човек>, и молят Му се да положи ръка на него.

33 <Исус>, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;

34 и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.

35 И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

36 И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

37 защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes