Марк 1-3
1940 Bulgarian Bible
1 Началото на благовестието на Исуса Христа Божий Син;
2 както е писано в <книгата на> пророк Исаия: - "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, Който ще устрои Твоя път;
3 Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, Прави направете пътеките за Него".
4 Иоан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.
5 И излизаше при него цялата Юдейска страна и всичките ерусалимляни, и кръщаваха се от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.
6 А Иоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и хранеше с акриди и див мед.
7 И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремика на обущата Му.
8 Аз ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Светия Дух.
9 През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоан в Иордан.
10 И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше на Него.
11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюблен Син; в Тебе е Моето благоволение.
12 И веднага Духът Го закара в пустинята.
13 И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.
14 А след като Иоан биде предаден на <властта>, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки:
15 Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;
16 А когато минаваше край галилейското езеро {Гръцки: Море, така и навсякъде в това евангелие.}, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.
17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.
18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.
19 И като отмина малко, видя Якова Заведеев и брата му Иоана, които също бяха в ладията си и кърпеха мрежите.
20 И веднага ги повика; и те оставиха баща си Заведея в ладията с надничарите, и отидоха след Него.
21 И дохождат в Капернаум; и незабавно в съботата <Исус> влезе в синагогата и поучаваше.
22 И те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците.
23 И скоро след това се намираше в синагогата им човек хванат от нечист дух, който извика, думайки:
24 [Остави <ни>!] Какво имаш Ти с нас, Исусе назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Светий Божий.
25 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни, и излез от него.
26 Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него.
27 И всички се смаяха, тъй щото разискваха помежду си, думайки: Що е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове, и те Му се покоряват!
28 И слухът за Него се разнесе скоро навред по цялата галилейска околност.
29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Иоана в къщата на Симона и Андрея.
30 А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казват за нея.
31 И Той се приближи, и като я хвана за ръка, дигна я; и [на часа] треската я остави, и тя им прислужваше.
32 И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всичките болни и хванати от бяс.
33 И целият град се събра пред вратата.
34 И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха.
35 И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.
36 А Симон и ония, които бяха с Него изтичаха подире Му.
37 И като Го намериха, казват Му: всички те търсят.
38 А Той им казва: Да идем другаде, в близките градчета и там да проповядвам; защото за това съм излязъл.
39 И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесовете.
40 И дохожда при Него един прокажен и Му се моли, коленичил при Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш.
41 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.
42 И веднага проказата го остави, и той се очисти.
43 И на часа го отпрати, и му заръча строго, като му каза:
44 Внимавай да не кажеш никому нищо; но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника и принеси за очистването си това, което е заповядал Моисей.
45 А той, като излезе, почна да разгласява много и да разнася станалото, така щото <Исус> не можеше вече да влезе явно в някой град, но се намираше вън в уединени места; и дохождаха при Него отвсякъде.
2 След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.
2 И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.
3 Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха;
4 И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на <къщата>, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.
5 А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.
6 А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:
7 Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
8 Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?
9 Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?
10 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):
11 Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.
12 И той стана, веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.
13 И пак излезе край езерото; и цялото множество идеше при Него, и Той ги поучаваше.
14 Като минаваше видя Левия Алфеев седящ в бирничеството, и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след Него.
15 И когато <Исус> седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и отиваха подир Него.
16 Тогава книжниците, <които бяха> от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?
17 А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние).
18 А Иоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Иоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят?
19 А Исус им рече: Могат ли сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът? До тогава, до когато младоженецът е с тях, не могат да постят.
20 Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях, и тогава, през ония дни, ще постят.
21 Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак, това, което трябваше да запълни <дрехата>, отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо.
22 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, виното ще спука меховете, и се изхабяват и виното и меховете; но <наливат> ново вино в нови мехове.
23 И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, вървейки из пътя, почнаха да късат класове.
24 И фарисеите Му рекоха: Виж! защо вършат в събота нещо, което не е позволено?
25 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато беше в нужда, и огладня и <мъжете>, които бяха с него?
26 Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник и изяде присътствените хлябове, които не е позволено никому да яде, освен на свещениците, като даде и на ония, които бяха с него?
27 И каза им: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата;
28 така щото Човешкият Син е господар и на съботата.
3 И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.
2 И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.
3 Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.
4 Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.
5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.
6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.
7 Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.
8 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Иордан; и <от местата> около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много< чудеса> правел.
9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.
10 Защото беше изцелил мнозина, така, че онези, които страдаха от язви натискаха Го, за да се допрат до Него.
11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.
12 Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.
13 След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него,
14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,
15 и да имат власт да изгонват бесове.
16 <Определи:> Симона, на когото даде името Петър;
17 и Якова Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гърма,
18 и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,
19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.
20 И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.
21 А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.
22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.
23 Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?
24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
25 И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.
26 И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.
27 Обаче никой не може да влезе в къщата на силния <човек>, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.
28 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;
29 но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.
30 <Това рече Той>, защото казваха: Има нечист дух.
31 Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат.
32 А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.
33 И в отговор им каза: Коя е майка Ми? <кои са> братята Ми?
34 И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!
35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.
© 1995-2005 by Bibliata.com