Лука 4-5
1940 Bulgarian Bible
4 А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
2 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
3 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
5 Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия <царства>, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -
7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".
9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
10 защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;
11 И на ръце ще Те дигат, Да не би да удариш о камък ногата Си".
12 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".
13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -
18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
19 Да проглася благоприятната Господна година".
20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
22 И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?
23 А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
24 И <пак> рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
25 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
26 А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.
27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
29 и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
30 Но Той мина посред тях и си отиде.
31 И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;
32 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
33 И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
35 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
36 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
38 И като стана <та излезе> от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
39 И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
41 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
43 Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
44 И проповядваше в Галилейските синагоги.
5 А <веднъж>, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
2 И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
3 И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.
4 И като престана да говори рече на Симона: Оттегли <ладията> към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.
5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.
7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.
8 А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
9 Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,
10 също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.
11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.
12 И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.
13 А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам; бъди очистен. И на часа проказата го остави.
14 И Той му заръча, никому да не каже <това:> Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Моисей.
15 Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.
16 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.
17 И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.
18 И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.
19 Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.
20 И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете.
21 Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
22 Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?
23 Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.
25 И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
26 И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.
27 След това <Исус> като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.
28 Той остави всичко, стана и тръгна след Него.
29 А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.
30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?
31 Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
32 Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.
33 И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.
34 Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?
35 Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.
36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.
37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.
38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.
39 И никой, след като е пил старо< вино>, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.
© 1995-2005 by Bibliata.com