24 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, <жените> дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

² И намериха камъка отвален от гроба.

³ И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

⁴ И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

⁵ И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а <мъжете> им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

⁶ Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

⁷ като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

⁸ И спомниха си думите Му.

⁹ И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

¹⁰ А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата <майка> и другите жени с тях, <които> казаха тия неща на апостолите.

¹¹ А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

¹² А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните <сложени> отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

¹³ И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.

¹⁴ И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.

¹⁵ И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

¹⁶ но очите им се удържаха да Го не познаят.

¹⁷ И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

¹⁸ И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

¹⁹ И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

²⁰ и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

²¹ А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.

²² При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

²³ и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

²⁴ И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

²⁵ И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

²⁶ Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

²⁷ И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им <писаното> за Него във всичките писания.

²⁸ И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

²⁹ Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

³⁰ И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

³¹ И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

³² И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

³³ И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

³⁴ които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

³⁵ Те пък разправиха <станалото> по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

³⁶ И когато говореха за това, сам <Исус> застана посред тях и каза им: Мир вам!

³⁷ А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

³⁸ И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

³⁹ Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

⁴⁰ И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

⁴¹ Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

⁴² И дадоха Му част от печена риба [и меден сок].

⁴³ И взе та яде пред тях.

⁴⁴ И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

⁴⁵ Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

⁴⁶ И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

⁴⁷ и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

⁴⁸ Вие сте свидетели на това.

⁴⁹ И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.

⁵⁰ И ги заведе до <едно място> срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови

⁵¹ И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

⁵² И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

⁵³ и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].

20 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.

² Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.

³ И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;

⁴ и двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.

⁵ И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.

⁶ След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,

⁷ и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.

⁸ Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.

⁹ Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.

¹⁰ И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.

¹¹ А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,

¹² и вижда два ангела в <бели> дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.

¹³ И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.

¹⁴ Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.

¹⁵ Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.

¹⁶ Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!

¹⁷ Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.

¹⁸ Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.

¹⁹ А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на <стаята>, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!

²⁰ И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.

²¹ И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.

²² И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.

²³ На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.

²⁴ А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.

²⁵ Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

²⁶ И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!

²⁷ Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

²⁸ Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

²⁹ Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.

³⁰ А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.

³¹ А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.

21 Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви:

² там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му.

³ Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.

⁴ А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус.

⁵ Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.

⁶ А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби.

⁷ Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.

⁸ А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата.

⁹ И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб.

¹⁰ Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте.

¹¹ Затова Симон Петър се качи на <ладията> та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.

¹² Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти Кой си? понеже знаеха, че е Господ).

¹³ Дохожда Исус, взема хляба, и им дава, също и рибата.

¹⁴ Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите.

¹⁵ А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото <Ме любят> тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.

¹⁶ Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми.

¹⁷ Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: <Обичаш> ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

¹⁸ Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.

¹⁹ А това рече като означаваше с каква смърт <Петър> щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.

²⁰ Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде?

²¹ Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса, Господи, а <на> този какво <ще стане>?

²² Исус му каза: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.

²³ И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?

²⁴ Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, <който> и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.

²⁵ Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин].