22 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

² И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.

³ Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

⁴ и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

⁵ И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

⁶ И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

⁷ И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

⁸ И прати <Исус> Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

⁹ А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

¹⁰ А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

¹¹ и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

¹² И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

¹³ И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

¹⁴ И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

¹⁵ И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

¹⁶ защото ви казвам, че няма <вече> да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

¹⁷ И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

¹⁸ защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

¹⁹ И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

²⁰ Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

²¹ Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

²² Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

²³ И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

²⁴ Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

²⁵ А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

²⁶ Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

²⁷ Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

²⁸ А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

²⁹ Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

³⁰ да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

³¹ [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито;

³² но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

³³ <Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

³⁴ А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

³⁵ И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

³⁶ И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

³⁷ защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение.

³⁸ И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

³⁹ И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

⁴⁰ И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

⁴¹ И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

⁴² Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

⁴³ И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

⁴⁴ И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

⁴⁵ И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

⁴⁶ Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

⁴⁷ Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

⁴⁸ А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

⁴⁹ И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

⁵⁰ И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

⁵¹ А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

⁵² А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

⁵³ Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

⁵⁴ И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

⁵⁵ И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

⁵⁶ И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

⁵⁷ А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

⁵⁸ След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

⁵⁹ И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

⁶⁰ А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

⁶¹ И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

⁶² И излезе вън та плака горко.

⁶³ И мъжете, които държаха< Исуса>, ругаеха Го и Го биеха,

⁶⁴ и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

⁶⁵ И много други хули изговориха против Него.

⁶⁶ И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

⁶⁷ Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

⁶⁸ и ако <ви> задам въпрос, не ще отговорите.

⁶⁹ Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

⁷⁰ И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие< право> казвате; защото съм.

⁷¹ А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.

13 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

² И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),

³ като знаеше <Исус>, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

⁴ стана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}, взе престилка и се препаса.

⁵ После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

⁶ И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?

⁷ Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

⁸ Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.

⁹ Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

¹⁰ Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

¹¹ Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

¹² А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

¹³ Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

¹⁴ И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

¹⁵ Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

¹⁶ Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

¹⁷ Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

¹⁸ Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но <това стана>, за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, <той> дигна своята пета против Мене".

¹⁹ Отсега ви казвам <това нещо> преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз <това, което рекох>.

²⁰ Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

²¹ Като рече това, Исус се развълнува в духа <Си>, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

²² Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.

²³ А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

²⁴ Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи <ни> за кого говори.

²⁵ А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?

²⁶ Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.

²⁷ И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

²⁸ А никой от седящите <на трапезата> не разбра защо му рече това;

²⁹ защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.}, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

³⁰ И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

³¹ А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;

³² и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

³³ Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.

³⁴ Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

³⁵ По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

³⁶ Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.

³⁷ Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.

³⁸ Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.