A A A A A
Bible Book List

Лука 22 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

22 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.

Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

И прати <Исус> Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

16 защото ви казвам, че няма <вече> да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22 Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

31 [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито;

32 но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

33 <Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

34 А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

35 И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

36 И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение.

38 И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

47 Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

49 И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

51 А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

62 И излезе вън та плака горко.

63 И мъжете, които държаха< Исуса>, ругаеха Го и Го биеха,

64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

65 И много други хули изговориха против Него.

66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

68 и ако <ви> задам въпрос, не ще отговорите.

69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие< право> казвате; защото съм.

71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

Йоан 13 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

13 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),

като знаеше <Исус>, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

стана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}, взе престилка и се препаса.

После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?

Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.

Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

12 А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но <това стана>, за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, <той> дигна своята пета против Мене".

19 Отсега ви казвам <това нещо> преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз <това, което рекох>.

20 Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

21 Като рече това, Исус се развълнува в духа <Си>, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

22 Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.

23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи <ни> за кого говори.

25 А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?

26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.

27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

28 А никой от седящите <на трапезата> не разбра защо му рече това;

29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.}, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;

32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.

34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

36 Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.

37 Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.

38 Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes