A A A A A
Bible Book List

Лука 19-201940 Bulgarian Bible (BG1940)

19 След това <Исус> влезе в Ерихон, и минаваше през града.

И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето <от сега> давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам <му> четверократно.

И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с <това> докле дойда.

14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

17 И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

18 Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

21 Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

22 <Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

28 И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече <им:>

30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.

32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

34 А те казаха: На Господа трябва.

35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

36 И като вървеше Той, <людете> постилаха дрехите си по пътя.

37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

42 Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

44 и ще те разорят и <ще избият> жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

46 Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".

47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

48 Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.

20 И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:

Кажи ни с каква власт правиш това? или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?

И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

И отговориха, че не знаят от къде <беше>.

Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

10 И във време <на беритбата> прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

13 Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

14 Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

16 Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

17 А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

18 Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

22 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

23 А Той разбра лукавството им, и рече им:

24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.

25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

26 И не можаха да уловят <нещо> в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

28 Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".

29 А имаше седмина братя; и първият взе жена и умря бездетен.

30 И вторият и третият я взеха;

31 така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

32 А после умря и жената.

33 И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

34 А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват.

36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.

37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа <в мястото дето писа> за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

41 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.

43 Докле положа враговете Ти за Твое подножие.

44 И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?

45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

47 които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes