A A A A A
Bible Book List

Лука 10-111940 Bulgarian Bible (BG1940)

10 След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.

И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

12 Казвам ви: По-леко ще бъде <наказанието> на Содом в оня ден отколкото на тоя град.

13 Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.

16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

18 А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и <власт> над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

21 В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

22 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и <никой не знае> Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.

25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

28 <Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се,

34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

41 Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

11 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.

А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];

давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].

И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,

понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;

<и ако> той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам;

казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

10 Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

11 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или <ако му поиска> риба, наместо риба, ще му даде змия?

12 или <ако> поиска яйце, ще му даде скорпия?

13 И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!

14 Веднъж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и народът се почуди.

15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

16 А други, изпитвайки <Го>, искаха от Него знамение от небето.

17 Но Той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство разделено против себе си, запустява, и дом <разделен> против себе си {Гръцки: Против дома.} пада.

18 Така, също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевула,

19 И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.

20 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

21 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.

22 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.

23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

24 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си отдето съм излязъл.

25 И като дойде, намира я пометена и наредена.

26 Тогава отива и, взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

27 Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.

28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

29 А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но <друго> знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.

30 Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.

31 Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.

32 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.

33 Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.

34 Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

35 Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

36 Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.

37 Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

38 Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се уми първо преди обеда.

39 И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата! а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.

40 Несмислени! тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

41 По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

42 Но горко на вас фарисеи! защото давате десетък от гйозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите а ония да не пренебрегвате.

43 Горко вам фарисеи! защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

44 Горко вам! защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по <тях>, не знаят.

45 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.

46 А той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

47 Горко вам! защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

48 И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с <тях>; защото те ги избиха, а <вие> им градите< гробниците>.

49 Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и <едни> от тях ще убият и изгонят;

50 за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света, -

51 от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! казвам ви, ще се изиска от това поколение.

52 Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват, и да Го предизвикват да говори за още< много> неща,

54 като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes