4 Господ още говори на Моисея, казвайки:

² Говори на израилтяните, като кажеш: Ако някой съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, -

³ ако помазаният свещеник съгреши, така щото да се въведат людете в престъпление, тогава за греха що е сторил нека принесе Господу юнец без недостатък в принос за грях.

⁴ Нека приведе юнеца при входа на шатъра за срещане пред Господа, нека положи ръката си на главата на юнеца и нека го заколи пред Господа.

⁵ Тогава помазаният свещеник да вземе от кръвта на юнеца и да я принесе при шатъра за срещане;

⁶ и свещеникът да натопи пръста си в кръвта, и от кръвта да поръси пред завесата на светилището седем пъти пред Господа.

⁷ Свещеникът да тури от кръвта и върху роговете на олтара за благоуханното кадене, който е пред Господа в шатъра за срещане; тогава всичката кръв на юнеца да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане.

⁸ И да извади всичката тлъстина на принесения за грях юнец: тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите,

⁹ двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба (което да извади до бъбреците,

¹⁰ както се изважда от юнеца, за примирителната жертва); и свещеникът да ги изгори на олтара за всеизгаряне.

¹¹ А кожата на юнеца, всичкото му месо, с главата му и с нозете му, и вътрешностите му и изверженията му,

¹² сиреч, целият юнец да изнесе вън от стана на чисто място, гдето се изсипва пепелта, и да го изгори на дърва с огън; гдето се изсипва пепелта, там да се изгори.

¹³ Ако цялото общество израилтяни съгрешат от незнание, като сторят нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стават виновни, а това нещо се укрие от очите на обществото,

¹⁴ когато се узнае грехът, който са сторили, тогава обществото да принесе юнец в принос за грях и да го приведе пред шатъра за срещане;

¹⁵ и старейшините на обществото да положат ръцете си на главата на юнеца пред Господа; и да заколят юнеца пред Господа.

¹⁶ Тогава помазаният свещеник да внесе от кръвта на юнеца в шатъра за срещане;

¹⁷ и свещеникът като натопи пръста си в кръвта, да поръси пред завесата седем пъти пред Господа.

¹⁸ Да тури от кръвта и върху роговете на олтара, който е пред Господа, в шатъра за срещане; после всичката кръв да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане.

¹⁹ Всичката му тлъстина да извади и да я изгори на олтара.

²⁰ И с тоя юнец да направи така както направи с оня, който беше принос за грях; така да направи и с тоя юнец; и свещеникът да направи умилостивение за тях, и ще им се прости.

²¹ И да изнесе юнеца вън от стана, и да го изгори както изгори първия юнец; това е принос за грях за обществото.

²² А когато някой първенец съгреши, като от незнание стори нещо, което Господ неговият Бог е заповядал да се не струва, та стане виновен,

²³ ако му се посочи греха що е сторил, то за приноса си да донесе козел без недостатък;

²⁴ и да положи ръката си на главата на козела и да го заколи на мястото, гдето колят всеизгарянето пред Господа; това е принос за грях.

²⁵ И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее кръвта му в подножието на олтара за всеизгаряне;

²⁶ и всичката му тлъстина да изгори на олтара, както тлъстината на примирителната жертва; така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха му, и ще му се прости.

²⁷ Ако пък някой от простолюдието съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стане виновен,

²⁸ ако му се посочи греха, който е сторил, то за греха, който е сторил да принесе коза без недостатък;

²⁹ и да положи ръката си на главата на приноса за грях, и да заколи приноса за грях на мястото на всеизгарянето.

³⁰ Тогава свещеникът да вземе с пръста си от кръвта му и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее всичката му кръв в подножието на олтара.

³¹ И да извади всичката му тлъстина така, както се изважда тлъстината от примирителната жертва; и свещеникът да я изгори на олтара за благоухание Господу; така да направи свещеникът умилостивение и ще му се прости.

³² Или ако принесе агне в принос за грях, то да принесе женско без недостатък;

³³ и да положи ръката си на главата на приноса за грях и да го заколи в принос за грях, на мястото гдето колят всеизгарянето.

³⁴ И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее всичката му кръв в подножието на олтара.

³⁵ И да извади всичката му тлъстина така както се изважда тлъстината от агнето на примирителната жертва; и свещеникът да ги изгори на олтара както се изгарят приносите чрез огън Господу; така да направи свещеникът умилостивение за греха що е сторил, и ще му се прости.

5 Ако някой съгреши в това, че, като е свидетел <в някое дело>, и чуе <че го попитат с> думи на клетва дали е видял или знае <за работата>, той не обажда, тогава ще носи беззаконието си.

² Или ако някой се допре до какво да е нечисто нещо, било, че е мърша на нечисто животно, или мърша на нечист добитък, или мърша на нечиста гадина, и ако не му е известно, че е нечист, пак ще бъде виновен.

³ Или ако се прикосне до човешка нечистота; или каквато и да е <причината на> нечистотата, чрез която някой се осквернява, и ако това е без знанието му, то щом знае за него, ще бъде виновен.

⁴ Или ако някой се закълне и обяви несмислено с устните си, че ще направи <някакво си> зло или добро <нещо>, то каквото и да обяви човек несмислено с клетва, и бъде без знанието му, когато узнае, ще бъде виновен в едно от тях.

⁵ А когато стане виновен в едно от тия неща, нека изповяда онова, в което е съгрешил;

⁶ и нека принесе Господу за престъплението си, за греха, който е сторил, женско агне или яре от стадото в принос за грях; и свещеникът да направи умилостивение за него поради греха му.

⁷ Но ако му не стига ръка да принесе овца или коза, то за греха що е сторил нека принесе Господу две гургулици или две гълъбчета, едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне.

⁸ Да ги донесе на свещеника, който да принесе първо оня принос, който е за грях, като пречупи главата от шията му, но без да я откъсне;

⁹ и от кръвта на приноса за грях да поръси страната на олтара; а останалото от кръвта да изцеди в подножието на олтара; това е принос за грях;

¹⁰ а второто да направи всеизгаряне според наредбата. Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил, и ще му се прости.

¹¹ Но ако му не стига ръка да донесе две гургулици или две гълъбчета, тогава съгрешилият да донесе в принос за себе си една десета от ефа чисто брашно в принос за грях; да не го полива с масло, нито да тури на него ливан, защото е принос за грях.

¹² Да го донесе на свещеника; и свещеникът да вземе от него една пълна шепа за спомен и да го изгори на олтара, както се изгарят приносите чрез огън Господу; това е принос за грях.

¹³ Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил в някое от тия неща, и ще му се прости; а <останалото> да бъде на свещеника, както хлебния принос.

¹⁴ Господ още говори на Моисея, казвайки:

¹⁵ Ако някой наруши закона, като от незнание съгреши относно посветените Господу вещи, то за престъплението си да принесе Господу овен от стадото без недостатък, <достатъчен>, според твоята оценка в сребърни сикли по сикъла на светилището, за принос за престъпление;

¹⁶ и в каквото е съгрешил относно посветените вещи нека го плати, и нека му притури една пета, която да даде на свещеника; и свещеникът да направи умилостивение за него чрез принесения за престъпление овен, и ще му се прости.

¹⁷ И ако някой съгреши като стори какво да било нещо, което Господ е заповядал да се не струва, макар че не го е познал, пак ще бъде виновен и ще носи беззаконието си.

¹⁸ Нека принесе при свещеника овен от стадото без недостатък, <достатъчен>, според твоята оценка, за принос за престъпление; и свещеникът да направи умилостивение за него поради престъплението, което е извършил от незнание, и ще му се прости.

¹⁹ Това е принос за престъпление; <защото човекът> без съмнение е виновен пред Господа.

²⁹ А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.

³⁰ Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.

³¹ Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.

³² А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото.

³³ Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата.

³⁴ Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.

³⁵ Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

³⁶ А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.

³⁷ И като <бяха> Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.

³⁸ Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега,

³⁹ и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.

⁴⁰ Тогава двама ще бъдат на полето; единият се взема, а другият се оставя.

⁴¹ Две жени <ще> мелят на мелницата; едната се взема, а другата се оставя.

⁴² Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.

⁴³ Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би, и не би оставил да му подкопаят къщата.

⁴⁴ Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде.

⁴⁵ Кой е, прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си; за да им дава храна на време?

⁴⁶ Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така.

⁴⁷ Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

⁴⁸ Но, ако оня слуга е зъл {Гръцки: Оня зъл слуга каже.}, и каже в сърцето си: Господарят ми се забави,

⁴⁹ и той почне да бие служителите си, и да яде и пие с пияниците,

⁵⁰ господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не <го> очаква, и в час, когато не знае,

⁵¹ и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Read full chapter