23 Господ още говори на Моисея, казвайки:

² Говори на израилтяните, като им кажеш: Господните празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са следните:

³ Шест дена да се работи; а седмият ден е събота за тържествена почивка, за свето събрание: <в нея> да не работите никаква работа; във всичките ви жилища е събота Господу.

⁴ Ето Господните празници, свети събрания, които ще свиквате във времената им:

⁵ В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господна;

⁶ и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните; седем дена да ядете безквасни хлябове.

⁷ На първия ден да имате свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

⁸ И седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу; на седмия ден е свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

⁹ Господ говори още на Моисея, казвайки:

¹⁰ Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата й, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си;

¹¹ и той да подвижи снопа пред Господа, за да ви бъде приет; на другия ден подир съботата да го подвижи свещеникът.

¹² И в деня, когато подвижите снопа, да принесете за всеизгаряне Господу едно едногодишно агне без порок;

¹³ и хлебния му принос, две десети <от ефа> чисто брашно омесено с дървено масло, в жертва чрез огън Господу за благоухание; и възлиянието му, един четвърт ин вино.

¹⁴ А хляб, или пържено жито, или пресни класове да не ядете до тоя ден, до деня, когато принесете приноса на вашия Бог. Това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища.

¹⁵ От другия ден след съботата, в която принесохте снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици;

¹⁶ до следващия ден подир седмата събота да изброите петдесет дена, и тогава да принесете новохлебен принос Господу.

¹⁷ Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети <от ефа> чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове Господу.

¹⁸ И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, един юнец и два овена; да бъдат всеизгаряне Господу заедно с хлебния им принос и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание Господу.

¹⁹ Да принесете и един козел в принос за грях, и две едногодишни агнета за примирителна жертва.

²⁰ И свещеникът да ги подвижи заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; те да бъдат свети Господу за свещеника.

²¹ И на същия ден да свикате свето събрание и никаква слугинска работа да не вършите: това да бъде вечен закон във всичките ви жилища във всичките ви поколения.

²² И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш краищата на нивата си, и да не събираш падналите в жетвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ вашият Бог.

²³ Господ още говори на Моисея, казвайки:

²⁴ Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свето събрание.

²⁵ <В него> да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу.

²⁶ Господ говори още на Моисея, казвайки:

²⁷ Десетият ден на тоя седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън Господу.

²⁸ Никаква работа да не вършите в тоя ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа вашия Бог.

²⁹ Защото всеки човек, който не се смири в тоя ден, ще се изтреби измежду людете си.

³⁰ И всеки човек, който извърши каква да е работа в тоя ден, тоя човек ще изтребя изсред людете му.

³¹ Никаква работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения във всичките ви жилища.

³² Ще ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер, да пазите съботата си.

³³ Господ говори още на Моисея, казвайки:

³⁴ Говори на израилтяните, като речеш: От петнадесетия ден на тоя седми месец да пазите за седем дена Господния празник на скинопигията.

³⁵ На първия ден да има свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

³⁶ Седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу, а на осмия ден да имате свето събрание и да принесете жертва чрез огън Господу; това е тържествено събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

³⁷ Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден,

³⁸ освен Господните съботи, и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси които давате Господу.

³⁹ А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате Господния празник седем дена; първият ден да бъде тържествена почивка, и осмият ден тържествена почивка.

⁴⁰ И на първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дена да се веселите пред Господа вашия Бог.

⁴¹ Да празнувате тоя празник за Господа седем дена в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате.

⁴² В колиби да седите седем дена; всички туземци израилтяни да седят в колиби,

⁴³ за да познаят <бъдещите> ви поколения, че в колиби направих израилтяните да седят, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

⁴⁴ И тъй, Моисей обяви Господните празници на израилтяните.

24 Господ говори още на Моисея, казвайки:

² Заповядай на израилтяните да ти донасят първоток чисто дървено масло за осветление, за да свети постоянно светило.

³ Аарон да го приготвя отвън завесата, <която е> пред< плочите на> свидетелството в шатъра за срещане, <за да свети> от вечер до заран пред Господа винаги; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения.

⁴ На чистозлатния светилник да приготвя светилата пред Господа винаги.

⁵ И да вземеш чисто брашно, от което да опечеш дванадесет пити; всяка пита да бъде две десети <от ефа>.

⁶ И да ги сложиш на два реда, по шест на всеки ред, върху чистозлатната трапеза пред Господа.

⁷ И на всеки ред да туриш чист ливан; и това ще бъде върху хляба за спомен в принос чрез огън Господу.

⁸ Всеки съботен ден <свещеникът> да слага това винаги пред Господа; това е от страна на израилтяните вечен завет.

⁹ И те ще бъдат за Аарона и за синовете му, които да ги ядат на свето място; защото са пресвети нему от <жертвите> принасяни чрез огън Господу; това е вечен закон.

¹⁰ И синът на една израилтянка, на когото бащата беше египтянин, излезе между израилтяните; и синът на израилтянката и един израилтянин се караха в стана.

¹¹ И синът на израилтянката похули <Господното> Име и прокле. И доведоха го при Моисея. (А името на майка му беше Саломита, дъщеря на Даврия, от Дановото племе).

¹² И туриха го под стража, догде им се обяви от Господа, <какво да му сторят>.

¹³ И Господ говори на Моисея, казвайки:

¹⁴ Изведи вън от стана онзи, който прокле; и всички, които са го чули, нека турят ръцете си на главата му, и цялото общество нека го убие с камъни.

¹⁵ И говори на израилтяните, като речеш: Който прокълне своя Бог ще носи греха си.

¹⁶ Който похули Господното име непременно да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни; бил той чужденец или туземец, когато похули <Господното> име, да се умъртви.

¹⁷ Който убие някой човек, непременно да се умъртви.

¹⁸ А който убие животно, да го плати. Живот за живот.

¹⁹ И ако някой причини повреда на ближния си, нека се направи нему така, както е направил той:

²⁰ строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; според повредата, която причини той на човека, така да се направи и нему.

²¹ Който убие животно, да го плати; а който убие човек, да се умъртви.

²² Един закон да имате, както за чужденеца така и за туземеца; защото Аз съм Господ вашият Бог.

²³ И тъй, Моисей каза на израилтяните; и те изведоха вън от стана онзи, който бе проклел, и го убиха с камъни; израилтяните сториха, според както Господ заповяда на Моисея.

1 Началото на благовестието на Исуса Христа Божий Син;

² както е писано в <книгата на> пророк Исаия: - "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, Който ще устрои Твоя път;

³ Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, Прави направете пътеките за Него".

⁴ Иоан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.

⁵ И излизаше при него цялата Юдейска страна и всичките ерусалимляни, и кръщаваха се от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.

⁶ А Иоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и хранеше с акриди и див мед.

⁷ И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремика на обущата Му.

⁸ Аз ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Светия Дух.

⁹ През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоан в Иордан.

¹⁰ И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше на Него.

¹¹ И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюблен Син; в Тебе е Моето благоволение.

¹² И веднага Духът Го закара в пустинята.

¹³ И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.

¹⁴ А след като Иоан биде предаден на <властта>, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки:

¹⁵ Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;

¹⁶ А когато минаваше край галилейското езеро {Гръцки: Море, така и навсякъде в това евангелие.}, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.

¹⁷ И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.

¹⁸ И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

¹⁹ И като отмина малко, видя Якова Заведеев и брата му Иоана, които също бяха в ладията си и кърпеха мрежите.

²⁰ И веднага ги повика; и те оставиха баща си Заведея в ладията с надничарите, и отидоха след Него.

²¹ И дохождат в Капернаум; и незабавно в съботата <Исус> влезе в синагогата и поучаваше.

²² И те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците.

Read full chapter