A A A A A
Bible Book List

Плачът на Йеремия 3:37-5:22 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, <Който е> на небесата, <и нека речем>:

42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

45 Направил си ни като помия и смет всред племената.

46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

47 Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

49 Окото ми пролива <сълзи> и не престава, защото няма отрада.

50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

57 Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.

58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

62 Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.

63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

65 Ще им дадеш, <като> клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.

Как почерня златото! измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всичките улици.

Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

Даже чакалите подават съсци и кърмят малките си; <А> дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;

<Защото> езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

Ония, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво прегръщат бунището.

Защото <наказанието> <за> беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от <наказанието за> греха на Содом, Който биде съсипан в един миг, без да са го барали <човешки> ръце.

Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, Снагата им по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

<А сега> лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

По-щастливи бяха убитите от меч нежели умъртвените от глад; Защото тия чезнат прободени, от липса на полските произведения.

10 Ръцете на милозливите жени свариха чадата им; Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,

11 Господ извърши <възнамереното от Него> <в> яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изпояде основите му.

12 Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти.

13 <А това стана> поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.

14 Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, Тъй щото човеците не можеха да се допират до дрехите им.

15 Отстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте <до нас>; А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече <с нас>.

16 Гневът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.

17 И до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява.

18 Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.

19 Ония, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

20 Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

21 Радвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз! <Обаче> и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш.

22 Свърши се <наказанието за> беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти.

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes