4 И подир смъртта на Аода израилтяните пак сториха зло пред Господа.

² Затова Господ ги предаде в ръката на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор, на чиито войски началник беше Сисара, който живееше в Аросет езически.

³ И израилтяните извикаха към Господа; защото <Явин> имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните двадесет години.

⁴ В онова време пророчица Девора, Лафидотова жена, съдеше Израиля.

⁵ И тя живееше под Деворцината палма между Рама и Ветил, в Ефремовата хълмиста земя; и израилтяните възлизаха при нея за съд,

⁶ И тя прати да повикат Варака Авиноамовия син от Нефталимовия Кадис и му рече: Не заповяда ли Господ Израилевият Бог, <като каза>: Иди, оттегли се в хълма Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от нефталимците и от завулонците;

⁷ и Аз ще прекарам при тебе, при реката Кисон, Сисара, началник на Явиновата войска, с колесниците му и множеството му, и ще го предам в ръката ти?

⁸ А Варак й каза: Ако дойдеш ти с мене, ще отида; но ако не дойдеш с мене, няма да отида.

⁹ А тя рече: Непременно ще отида с тебе; но няма да придобиеш чест от похода, на който отиваш, защото в ръката на жена Господ ще предаде Сисара. И тъй, Девора стана та отиде с Варака в Кадис.

¹⁰ И Варак свика Завулона и Нефталима в Кадис; и вървяха подир него десет хиляди мъже; и Девора отиде с него.

¹¹ А кенеецът Хевер, от потомците на Моисеевия тъст Овав, беше се отделил от кенейците и беше поставил шатъра си до дъба при Саанаим, който е близо до Кадис.

¹² И известиха на Сисара, че Варак Авиноамовият син се изкачил на хълма Тавор.

¹³ Затова, Сисара свика, от Аросет езически, при реката Кисон, всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и всичките люде, които бяха с него.

¹⁴ Тогава Девора каза на Варака: Стани, защото тоя е денят, в който Господ предаде Сисара в ръката ти. Не излезе ли Господ пред тебе? И тъй, Варак слезе от хълма Тавор, и десет хиляди мъже подир него.

¹⁵ И Господ разби Сисара с острото на ножа пред Варака, с всичките му колесници и цялата му войска; и Сисара слезе от колесницата си та побягна пеш.

¹⁶ И Варак преследва колесниците и войската до Аросет езически; и цялата войска на Сисара падна чрез острото на ножа; не остана ни един.

¹⁷ А Сисара побягна пеш в шатъра на Яил, жената на кенееца Хевер; защото имаше мир между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер.

¹⁸ И Яил излезе да посрещне Сисара и рече му: Свърни, господарю мой, свърни у мене; не бой се. И когато свърна у нея в шатъра, тя го покри с черга.

¹⁹ И той й каза: Дай ми, моля, да пия малко вода, защото ожаднях. И тя развърза мех с мляко та му даде да пие; и <пак> го покри.

²⁰ И рече й: Застани при входа на шатъра, и ако дойде някой и те попита, казвайки: Има ли някой тук? Кажи: Няма.

²¹ Тогава Яил, Хеверовата жена, взе един кол от шатъра, взе и млат в ръката си, та отиде тихо при него и заби кола в слепите му очи, така щото премина в земята; а той, като беше уморен, спеше дълбоко; и умря.

²² И, ето, Варак гонеше Сисара; а Яил излезе да го посрещне и рече му: Дойди; ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато свърна у нея, ето, Сисара лежеше мъртъв, с кола в слепите си очи.

²³ Така в оня ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилтяните.

²⁴ И ръката на израилтяните постоянно преодоляваше над ханаанския цар Явина, докато унищожиха ханаанския цар Явина.

5 В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: -

² За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.

³ Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.

⁴ Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.

⁵ Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.

⁶ В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.

⁷ Престанаха управниците в Израиля; престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.

⁸ Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; <Но> видя ли се щит или копие Между четиридесет хиляди в Израиля?

⁹ Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

¹⁰ Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!

¹¹ Далеч от кипежа на стрелците {Или: делящите <корист.>}, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.

¹² Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!

¹³ Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.

¹⁴ Които са от корена Ефремов, <слязоха> против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.

¹⁵ И първенците Исахарови <бяха> с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.

¹⁶ Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на {Или: Свиренето при} стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.

¹⁷ Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.

¹⁸ Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните {Еврейски: високите.} места на полето,

¹⁹ Дойдоха царете, воюваха; Тогаз воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.

²⁰ От небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

²¹ Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.

²² Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.

²³ Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчиво кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.

²⁴ Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени <живеещи> в шатри нека бъде благословена.

²⁵ Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.

²⁶ Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.

²⁷ При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.

²⁸ Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

²⁹ Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя даваше отговор на себе си:

³⁰ Не са ли намерили и делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани и от двете страни, за шиите на <момите взети в> корист.

³¹ Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.

6 И израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиама за седем години.

² И ръката на Мадиама преодоля над Израиля; и поради мадиамците, израилтяните си направиха ония ровове, които са по горите, и пещерите и укрепленията.

³ И след като Израил посееше, мадиамците, амаличаните и източните жители дохождаха и нападаха против него;

⁴ и, като разполагаха стан против тях, унищожаваха рожбите на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел.

⁵ Защото дохождаха с добитъка си и с шатрите си, и влизаха <в страната> многобройни като скакалци; безбройни бяха и те и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.

⁶ Така Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова, израилтяните извикаха към Господа.

⁷ И когато израилтяните извикаха към Господа поради мадиамците,

⁸ тогава Господ изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет, и ви изведох от дома на робството;

⁹ и избавих ви от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха, и като ги изпъдих от пред вас, дадох ви земята им.

¹⁰ И рекох ви: Аз съм Господ вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.

¹¹ И ангелът Господен дойде та седна под дъба, който е в Офра, и принадлежеше на авиезереца Иоас; а син му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.

¹² И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.

¹³ А Гедеон му рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците.

¹⁴ И Господ погледна към него и му каза: Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?

¹⁵ А той Му рече: О Господи! с какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.

¹⁶ Но Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.

¹⁷ Сетне той му каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за <да зная> Кой си Ти, Който говориш с мене;

¹⁸ моля Ти се, не си отивай от тук, докато не дойда при Тебе и изнеса приноса си и го положа пред Тебе. И Той <му> рече: Ще чакам догдето се върнеш.

¹⁹ Тогава Гедеон влезе та приготви яре и пресни пити от една ефа брашно; месото тури в кошница, а чорбата тури в гърне, и изнесе ги вън при него под дъба, та ги представи.

²⁰ И ангелът Божий му каза: Вземи месото и пресните пити та ги сложи на тоя камък, а чорбата излей. И стори така.

²¹ Тогава ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, та досегна месото и пресните пити; и излезе огън из камъка та пояде месото и пресните пити; а след това ангелът Господен си отиде отпред очите му.

²² И като видя Гедеон, че това бе ангел Господен, Гедеон каза: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице.

²³ А Господ му каза: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш.

²⁴ И Гедеон издигна там олтар на Господа и нарече го Иеова-шалом {Т.е., Господ на мир.}; той е до днес в Офра на авиезерците.

²⁵ И в същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник, който се намира у баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.

²⁶ После на върха на тая скала издигни олтар на Господа твоя Бог, според наредбата, и вземи втория вол та го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш.

²⁷ И тъй, Гедеон взе десетина души от слугите си та стори както Господ му каза; а, понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори денем, но го стори нощем.

²⁸ А когато градските жители станаха на утринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен, и ашерата, която беше при него, съсечена, и вторият вол цял изгорен на издигнатия олтар.

²⁹ И казаха си един на друг: Кой е извършил тая работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гедеон Иоасовият син е извършил тая работа.

³⁰ Тогава градските жители казаха на Иоаса: Изведете сина си да се умъртви, понеже той е съборил Вааловия жертвеник, и понеже е съсякъл ашерата, която беше при него.

³¹ А Иоас рече на всички, които бяха се дигнали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен докато <е още> заран. Ако той е бог, нека сам защити делото си, като са съборили жертвеника му.

³² За това в същия ден той нарече <сина си> Ероваал {Т.е., Нека се съди Ваал.}, като казваше: Нека се съди Ваал с него, като е съборил жертвеника му.

³³ Тогава всичките мадиамци и амаличани и източните жители се събраха заедно та преминаха и разположиха стан в долината Езраел.

³⁴ А Господният Дух дойде на Гедеона, и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.

³⁵ После изпрати вестители до целия Манасия, та и той се събра да го последва; прати вестители и до Асира, до Завулона и до Нефталима, а те дойдоха та ги посрещнаха.

³⁶ И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал,

³⁷ ето, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.

³⁸ Така и биде; защото, като стана рано на утринта, той изстиска руното, и роса потече из руното, пълен леген вода.

³⁹ И Гедеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам, моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.

⁴⁰ И Бог стори така през оная нощ: само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.

³¹ И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;

³² и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

³³ И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

³⁴ Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.

³⁵ Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

³⁶ И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

³⁷ И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

³⁸ И като стана <та излезе> от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

³⁹ И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

⁴⁰ И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

⁴¹ Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

⁴² И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.

⁴³ Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

⁴⁴ И проповядваше в Галилейските синагоги.

Read full chapter