11 И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.

² И жената на Галаада му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.

³ Затова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него.

⁴ А след известно време амонците воюваха против Израиля.

⁵ И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтая от земята Тов,

⁶ като казаха на Ефтая: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците.

⁷ А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте из бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно?

⁸ И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.

⁹ И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, <наистина> ли ще стана началник над вас?

¹⁰ И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал.

¹¹ Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.

¹² Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми?

¹³ И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия <земи> по мирен начин.

¹⁴ Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат:

¹⁵ Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;

¹⁶ но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,

¹⁷ тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.

¹⁸ Тогава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не влезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.

¹⁹ След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място.

²⁰ Но Сион не се довери на Израиля <та да го пусне> да мине през пределите му; а <напротив> Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля.

²¹ И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя.

²² Те завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан.

²³ И сега, като Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш <земите> им?

²⁴ Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме <земите на> всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас.

²⁵ И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него?

²⁶ Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?

²⁷ Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.

²⁸ Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.

²⁹ Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците.

³⁰ И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,

³¹ тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.

³² И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;

³³ та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.

³⁴ Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.

³⁵ И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, и не мога да отстъпя.

³⁶ А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, стори с мене според това, което е излязло из устата ти, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците.

³⁷ Каза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца, да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си.

³⁸ И той рече: Иди. И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.

³⁹ И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил,

⁴⁰ да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.

12 Тогава Ефремовите мъже се събраха и, като преминаха към север, рекоха на Ефтая: Ти защо отиде да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе? Ние ще изгорим къщата ти с огън, и тебе в нея.

² А Ефтай им рече: Аз и людете ми имахме голям спор с амонците; и аз ви повиках, а вие не ме избавихте от ръката им.

³ И като видях, че не ме избавихте, турих в опасност живота си, като отидох против амонците; и Господ ги предаде в ръката ми. И сега защо сте дошли при мене днес да се биете против мене?

⁴ Тогава Ефтай събра всичките галаадски мъже, та се би против Ефрема; и галаадските мъже поразиха ефремците, защото тия рекоха: Бежанци от Ефрема сте вие, галаадци, <живеещи> между ефремците и манасийците!

⁵ Галаадците взеха бродовете на Иордан към Ефремовата <земя>; и когато някой от ефремските бежанци кажеше: Оставете ме да премина, тогава галаадските мъже му казваха: Ти ефремец ли си?

⁶ Ако речеше: Не съм, тогава му думаха: Речи Шиболет, а той казваше: Сиболет, защото не можеше да го произнесе право. Тогава го хващаха, та го заколваха при бродовете на Иордан. И в онова време паднаха от Ефрема четиридесет и две хиляди души.

⁷ И Ефтай съди Израиля шест години. Тогава Ефтай, галаадецът, умря, и бе погребан в <един от> галаадските градове.

⁸ А подир него, Ивцан от Витлеем стана съдия в Израиля.

⁹ Той имаше тридесет сина, и тридесет дъщери, които омъжи навън; и взе от вън тридесет дъщери за синовете си. И съди Израиля седем години.

¹⁰ И Ивцан умря, и бе погребан във Витлеем.

¹¹ След него, завулонецът Елон стана съдия в Израиля, и съди Израиля десет години.

¹² И Елон завулонецът умря, и бе погребан в Еалон в Завулоновата земя.

¹³ А след него, Авдон, син на пиратонеца Илела, стана съдия в Израиля.

¹⁴ Той имаше четиридесет сина и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет ослета; и съди Израиля осем години.

¹⁵ И Авдон, син на пиратонеца Илела, умря, и бе погребан в Пиратон в Ефремовата земя, на амаликската хълмиста страна.

6 И една събота, [първата след втория <ден на пасхата>], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

² А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

³ Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,

⁴ как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които <хлябове> не е позволено никой да яде, а само свещениците?

⁵ И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

⁶ И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

⁷ И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще <го> изцели, за да могат да Го обвинят.

⁸ Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

⁹ Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

¹⁰ И като ги изгледа всички, рече на <човека>: Простри ръката си. И той направи <така>; и ръката му оздравя.

¹¹ А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

¹² През ония дни <Исус> излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

¹³ И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

¹⁴ Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

¹⁵ Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

¹⁶ Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

¹⁷ И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; <спряха се там> и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

¹⁸ <тоже> и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

¹⁹ И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

²⁰ И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

²¹ Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

²² Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват <от себе си> и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

²³ възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

²⁴ Но горко на вас богатите; защото сте приели <вече> утехата си.

²⁵ Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко <на вас>, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

²⁶ Горко <на вас>, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

Read full chapter