7 А израилтяните извършиха престъпление относно обреченото: защото Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от обреченото, така че Господният гняв пламна против израилтяните.

² Между това Исус прати човеци от Ерихон в Гай, който е близо при Витавен, на източната страна от Ветил; и говори им, казвайки: Изкачете се та съгледайте земята. И тъй, човеците се изкачиха та съгледаха Гай.

³ И като се върнаха при Исуса рекоха му: Да не се изкачат всичките люде, но до две или три хиляди мъже да се изкачат и да поразят Гай; да не <вкарват в> труд всичките люде <да отиват> там, защото ония са малцина.

⁴ И така, изкачиха се там от людете около три хиляди мъже; но побягнаха пред гайските мъже.

⁵ Гайските мъже поразиха от тях около тридесет и шест мъже, и прогониха ги от портата до Сиварим, и поразиха ги в надолнището; поради което сърцата на людете се стопиха и станаха като вода.

⁶ Тогава Исус раздра дрехите си и падна на лицето си на земята пред Господния ковчег, <гдето лежа> до вечерта, той и Израилевите старейшини; и туриха пръст на главите си.

⁷ И рече Исус: Ах! Господи Иеова, защо преведе тия люде през Иордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят? О да бяхме били доволни да си седим оттатък {На изток от.} Иордан!

⁸ О Господи, що да река като Израил обърна гръб пред неприятелите си?

⁹ И като чуят ханаанците и всичките <други> жители на земята, ще ни обиколят и ще направят да изчезне името ни от земята; и какво ще сториш за великото Си Име?

¹⁰ А Господ рече на Исуса: Стани, защо си паднал така на лицето си?

¹¹ Израил е съгрешил, а именно, престъпили са завета Ми, за който им дадох заповед; да! те са взели от обреченото, още са откраднали, още са излъгали, още са турили <откраднатото> между своите вещи.

¹² По тая причина израилтяните не могат да устоят пред неприятелите си, но обръщат гръб пред неприятелите си, защото станаха проклети; и Аз не ще бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия <човек> изсред вас.

¹³ Стани та освети людете, и речи: Осветете се за утре; защото така говори Господ Израилевият Бог: Нещо обречено има всред тебе, Израилю; не можеш да устоиш пред неприятелите си догде не махнете обреченото изсред вас.

¹⁴ И тъй, приближете се утре според племената си; и племето, което хване Господ, да се приближи според семействата си; и семейството, което хване Господ, да се приближи според домовете си; а домът, който хване Господ, да се приближи според мъжете.

¹⁵ И който се хване с обреченото ще се изгори с огън, той и всичко що има, понеже е престъпил Господния завет, и понеже е сторил безумие в Израиля.

¹⁶ Тогава Исус, като стана рано на сутринта, приведе Израиля според племената им; и хвана се Юдовото племе.

¹⁷ И като приведе Юдовите семейства, хвана се семейството на Заровците. И като приведе семейството на Заровците, мъж по мъж, хвана се Завдий.

¹⁸ А като приведе неговия дом мъж по мъж, хвана се Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе.

¹⁹ Тогава Исус рече на Ахана: Чадо мое, въздай сега слава на Господа Израилевия Бог и изповядай Му се; и кажи ми що си сторил, не скривай от мене.

²⁰ И Ахан в отговор на Исуса каза: Наистина аз съгреших на Господа Израилевия Бог, като сторих така и така:

²¹ Когато видях между користите една хубава вавилонска дреха, двеста сикли сребро, и една златна плочка тежка петдесет сикли, пожелах ги и ги взех; и, ето, те са скрити в земята всред шатъра ми, и среброто отдолу.

²² Исус, прочее, прати човеци, които се завтекоха в шатъра; и, ето, <откраднатото> беше скрито в шатъра му, и среброто отдолу.

²³ И взеха ги отсред шатъра и донесоха ги при Исуса и при всичките израилтяни; и те ги положиха пред Господа.

²⁴ Тогава Исус и целият Израил с него взеха Ахана Заровия син, със среброто, дрехата и златната плоча, и синовете му, дъщерите му, говедата му, ослите му, овците му, шатъра му и всичко каквото имаше, и заведоха ги в долината Ахор.

²⁵ И рече Исус: Защо си ни смутил? Господ ще смути тебе днес. Тогава целият Израил уби <Ахана> с камъни, и изгориха го с огън <след като> го убиха с камъни.

²⁶ После натрупаха на него голяма грамада камъни, <която стои> и до днес. Така се върна Господ от яростния Си гняв. Затуй онова място се нарича и до днес долина Ахор. {То ест: Смущение.}

8 Подир това Господ рече на Исуса: Не бой се нито се ужасявай; вземи със себе си всичките военни мъже, и стани та се изкачи в Гай; ето, Аз предадох в ръката ти гайския цар, людете му, града му и земята му;

² и да сториш на Гай и на царя му, както стори на Ерихон и на царя му; само че ще заплените за себе си користите му и добитъка му. Постави против града засада от задната му страна.

³ Тогава Исус стана с всичките военни люде, за да отидат в Гай; и Исус избра тридесет хиляди мъже силни и храбри изпрати ги нощем,

⁴ и заповяда им, казвайки: Гледайте, поставете засада против града от задната страна на града; да се не отдалечите много от града, и да бъдете всички готови;

⁵ а аз и всичките люде, които са с мене, ще се приближим до града; и когато излязат против нас, както изпърво, тогава ние ще побегнем от тях.

⁶ Те ще излязат след нас догде ги отдалечим от града; защото ще си рекат: Те бягат от нас, както по-напред; и ние ще побегнем от тях.

⁷ Тогава вие станете от засадата и превземете града; защото Господ вашият Бог ще го предаде в ръката ви.

⁸ И като превземете града да запалите града, да сторите според Господното повеление; ето, заповядах ви.

⁹ И тъй, Исус ги изпрати; и те отидоха в засада, като седнаха между Ветил и Гай, на западната страна от Гай; а Исус остана през оная нощ всред людете.

¹⁰ И Исус, като стана рано на сутринта и прегледа людете, отиде, той и Израилевите старейшини, пред людете за Гай.

¹¹ И всичките военни люде, които бяха с него, отидоха и се приближиха, дойдоха срещу града, и разположиха стан на северната страна от Гай; а между тях и Гай имаше долина.

¹² И той взе около пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай на западната страна от града.

¹³ И като наредиха людете - цялото войнство, което беше на север от града, и засадата му на запад от града - Исус отиде през оная нощ всред долината.

¹⁴ А гайският цар, като видя това, побърза, той и всичките му люде, мъжете на града, та станаха рано, и в определен час излязоха на полето на бой против Израиля; но той не знаеше, че имаше засада против него зад града.

¹⁵ А Исус и целият Израил се престориха на разбити пред тях и бягаха през пътя за пустинята.

¹⁶ И всичките люде, които бяха в Гай, бяха свикани, за да ги гонят; и гониха Исуса, и отдалечиха се от града.

¹⁷ Така в Гай и Ветил не остана човек, който не излезе след Израиля; и те оставиха града отворен и гониха Израиля.

¹⁸ Тогава Господ каза на Исуса: Простри към Гай копието, което държиш в ръката си; защото ще предам <града> в ръката ти. Исус, прочее, простря към града копието, което държеше в ръката си.

¹⁹ И щом простря ръката си засадата стана бързо от мястото си, завтекоха се изведнъж и влязоха в града и го превзеха; и побързаха та запалиха града.

²⁰ А когато гайските мъже се огледаха надире, видяха, и, ето че дим се издигаше от града към небето; и нямаха где да бягат ни тук ни там, понеже людете, които бягаха към пустинята, се обърнаха назад против гонителите.

²¹ А Исус и целият Израил, като видяха, че засадата беше превзела града, и че се издигаше дим от града, обърнаха се назад и поразиха гайските мъже.

²² Другите също излязоха из града против тях; и тъй, те се намериха всред израилтяните, <които бяха> едни отсам а едни оттам; и тия ги поразиха така щото не оставиха никой от тях да живее или да побегне.

²³ А царя на Гай хванаха жив, и го доведоха при Исуса.

²⁴ И като изби Израил всичките жители на Гай в полето и пустинята, гдето ги гонеха, и те всички паднаха от острото на ножа догде се изтребиха, тогава целият Израил се върна в Гай и поразиха го с острото на ножа.

²⁵ И всичките паднали в оня ден, мъже и жени, бяха дванадесет хиляди души, всичките гайски люде.

²⁶ Защото Исус не оттегли ръката си, с която бе прострял копието, догде не изтреби като обречени, всичките жители на Гай.

²⁷ Само че Израил плени за себе си добитък и користите на оня град, според думата, която Господ заповяда на Исуса.

²⁸ И така, Исус изгори Гай и го направи всегдашен куп развалини, <както е> до днес.

²⁹ А царя на Гай обеси на дърво <и го остави да виси> до вечерта; и като зайде слънцето, Исус заповяда та снеха трупа му от дървото, хвърлиха го във входа на градската порта, и натрупаха на него голяма грамада камъни, <която стои> и до днес.

³⁰ Тогава Исус издигна олтар на Господа Израилевия Бог на хълма Гевал,

³¹ както Господният слуга Моисей беше заповядал на израилтяните, според написаното в книгата на Моисеевия закон, олтар от цели камъни, по които желязно <сечиво> не се бе издигнало; и принесоха на него всеизгаряния Господу, и пожертвуваха примирителни приноси.

³² И там написа на камъните един препис на Моисеевия закон, който написа пред израилтяните.

³³ И целият Израил, със старейшините им, първенците и съдиите им, чужденци и туземци, застанаха отсам и оттам ковчега, срещу левитските свещеници, които държаха ковчега на Господния завет, - <едната> им половина към хълма Гаризин, и <другата> им половина към хълма Гевал, - както Господният слуга Моисей беше заповядал по-напред, за да благославят Израилевите люде.

³⁴ И след това прочете всичките думи на закона, благословенията и проклетиите, според всичко каквото бе написано в книгата на закона.

³⁵ От всичко що заповяда Моисей нямаше дума, която Исус не прочете пред всичките събрани израилтяни, с жените, децата и чужденците, които се събираха между тях.

9 А когато чуха това всичките царе оттатък {На запад от.} Иордан, в хълмистите места и в полетата и във всичките крайбрежия на голямото море до срещу Ливан <сиреч>, хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците,

² събраха се единодушно да се бият с Исуса и Израиля.

³ А жителите на Гаваон, като чуха що бе сторил Исус на Ерихон и на Гай,

⁴ постъпиха хитро, като отидоха та се престориха на посланици и взеха стари вретища< та ги туриха> на ослите си и стари и раздрани и вързани мехове за вино,

⁵ и стари и кърпени обуща на нозете си, и стари дрехи на себе си, и всичкият хляб, който си доставиха за храна, беше сух и плесенясал.

⁶ Те дойдоха при Исуса в стана в Галгал та рекоха нему и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега, прочее, направете договор с нас.

⁷ Но Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би вие да живеете всред нас; и как ще направим договор с вас?

⁸ А те казаха на Исуса: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? и от где идете?

⁹ А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ви поради името на Иеова твоя Бог; защото чухме славата Му и всичко що извършил в Египет,

¹⁰ и всичко що сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък {На изток от.} Иордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

¹¹ За това ни говориха старейшините ни и всичките жители на нашата земя, казвайки: Вземете в ръката си храна за из пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Ваши слуги сме; и тъй, сега направете договор с нас.

¹² Този наш хляб беше топъл, когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а, ето, сега е сух и плесенясал.

¹³ Тия мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тия наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път.

¹⁴ Тогава <израилтяните> приеха мъжете по причина на храната им; а до Господа не се допитаха.

¹⁵ Исус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази живота им: и началниците на обществото им се заклеха.

¹⁶ А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях;

¹⁷ и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

¹⁸ Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

¹⁹ Всичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.

²⁰ Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде <Божият> гняв на нас поради клетвата, с която им се заклехме.

²¹ Началниците им казаха още: нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество, - според както началниците бяха им говорили.

²² Тогава Исус ги свика та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте като рекохте: Много далеч сме от вас, - когато вие сте живеели между нас?

²³ Сега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсват от вас слуги, <които да бъдат> и дървосечци и водоносци за дома на моя Бог.

²⁴ А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Иеова твоят Бог заповядал на слугата Си Моисея, да ви даде цялата земя, и да изтреби от пред вас всичките жители на земята, за това много се уплашихме от вас за живота си, и сторихме това нещо.

²⁵ Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори.

²⁶ Той, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха.

²⁷ И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, <както са> и до днес.

²¹ И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.

²² А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.

²³ И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.

²⁴ А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:

²⁵ Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците <причината да> ме корят.

²⁶ А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,

²⁷ при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

²⁸ И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].

²⁹ А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.

³⁰ И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.

³¹ И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.

³² Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.

³³ Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

³⁴ А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?

³⁵ И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди <от тебе>, ще се нарече Божий Син.

³⁶ И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.

³⁷ Защото за Бога няма невъзможно нещо.

³⁸ И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

Read full chapter