Add parallel Print Page Options

19 Второто жребие излезе за Симеона, за племето на Симеоновците според семействата им; и наследството им беше всред наследството на юдейците.

За свое наследство те имаха: Вирсавее (или Савее), Молада,

Асар-суал, Вала, Асем,

Елтолад, Ветул, Хорма,

Сиклаг, Вет-маркавот, Асар-суса,

Ветловаот и Саруен; тринадесет града със селата им;

Аин, Римон, Етер и Асан; четири града със селата им;

и всичките села, които бяха около тия градове, до Ваалат-вир (който е южния Рамат). Това е наследството за племето на симеонците според семействата им.

От дела на юдейците се даде наследството на симеонците, защото делът на юдейците беше голям за тях; за това, симеонците наследиха дял всред тяхното наследство.

10 Третото жребие излезе за завулонците, според семействата им; и пределът на наследството им беше до Сарид;

11 и границата им отиваше западно до Марала, и досягаше Давасес и досягаше потока, който е срещу Иокнеам;

12 и от Сарид завиваше към изгрева на слънцето до междата на Кислот-тавор, и излизаше на Даврат, и възлизаше на Яфия,

13 и от там минаваше към изток в Гетефер, в Ита-касин, и излизаше в Римон-метоар към Нуя;

14 и от север границата завиваше в Анатот, и свършваше в долината Ефтаил,

15 <като включваше> Катат, Наадал, Симрон, Идала и Витлеем, дванадесет града със селата им.

16 Това е наследството на завулонците по семействата им, -тия градове със селата им.

17 Четвъртото жребие излезе за Исахара, за исахарците по семействата им.

18 Пределът им беше Езраил, Кесулот, Сунам,

19 Афераим, Сеон, Анахарат,

20 Равит, Кисион, Авес,

21 Ремет, Енганим, Енада и Вет-фасис;

22 и границата досягаше Тавор, Сахасима и Ветсемес; и границата им свършваше при Иордан; шестнадесет града със селата им.

23 Това е наследството за племето на исахарците по семействата им, - градовете със селата им.

24 Петото жребие излезе за племето на асирците според семействата им.

25 Пределът им беше Хелкат, Али, Ветен, Ахсаф,

26 Аламелех, Амад и Мисал, и достигаше до Кармил на запад и до Сихор-ливнат;

27 <и границата им> завиваше към изгрева на слънцето при Вет-дагон, и досягаше Завулон и долината Ефтаил на север от Ветемек и Наил, и излизаше при Хаул на ляво,

28 и Еврон, Роов, Амон и Кана, до големия Сидон;

29 и границата завиваше към Рама и към укрепения град Тир; и границата завиваше към Оса, и свършваше при морето край страната на Ахзив,

30 и Ама, Афен и Роов; двадесет и два града със селата им.

31 Това е наследство за племето на асирците по семействата им, - тия градове със селата им.

32 Шестото жребие излезе за нефталимците, за нефталимците по семействата им.

33 Границата им беше от Елеф, от Алон {Или: дъба.} близо при Саананим, и Адами-некев, и Явнеил, до Лакум и свършваше при Иордан;

34 и границата завиваше към запад до Азнот-тавор, и от там излизаше при Укок, и досягаше Завулон на юг, а досягаше Асир на запад и Юда при Иордан към изгрева на слънцето.

35 А укрепените градове бяха: Сидим, Сер, Амат, Ракат Хинерот,

36 Адама, Рама, Асор,

37 Кедес, Едраи, Енасор,

38 Ирон, Мигдалил, Орам, Ветанат и Ветсемес; деветнадесет града със селата им,

39 Това е наследството за племето на нефталимците по семействата им - градовете със селата им.

40 Седмото жребие излезе за племето на данците по семействата им.

41 Пределът, който те наследяваха, беше Саара, Естаол, Ерсемес,

42 Салавим, Еалон, Етла,

43 Елон, Тамната, Акарон,

44 Елтеко, Гиветон, Ваалат,

45 Юд, Вани-варак, Гетримон,

46 Меиаркон и Ракон, с околността, която е срещу Иопа.

47 А пределът на данците не им стигаше; за това данците отидоха и воюваха против Лесем, и като го превзеха и го поразиха с острото на ножа, взеха го за притежание и заселиха се в него; и Лесем наименуваха Дан, по името на праотца си Дан.

48 Това е наследството за племето на данците по семействата им, - тия градове със селата им.

49 А като свършиха подялбата на земята, според пределите й, израилтяните дадоха на Исуса Навиевия син наследство всред себе си;

50 според Господната заповед, дадоха му града, който поиска, <сиреч>, Тамнат-сарах в хълместата част на Ефрема; и той съгради града и живееше в него.

51 Тия са наследствата, които свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син и началниците на бащините <домове на> племената на израилтяните разделиха с жребие в Сило пред Господа, при входа на шатъра за срещане. Така свършиха подялбата на земята.

20 Тогава Господ говори на Исуса, казвайки:

Говори на израилтяните, като им речеш: Определете си прибежищните градове, за които съм ви рекъл чрез Моисея,

за да прибягва там оня убиец, който убие човек без намерение, по незнание; и те да ви бъдат прибежище от мъздовъздателя за кръвта.

И когато оня, който побегне в един от тия градове, застане във входа на градската порта и каже работата си на всеослушание пред старейшините от оня град, те нека го приемат в града при себе си, и нека му дадат място, и той да живее между тях.

И ако мъздовъздателят за кръвта го подгони, те да не предават убиеца в ръката му; защото по незнание е убил ближния си, без да го е мразил от по-напред.

И да живее в оня град догде се представи на съд пред обществото, <и> до смъртта на онзи който е първосвещеник в онова време; тогава убиецът да се върне и да отиде в града си, и в дома си, в града, от който е побягнал.

И тъй, отделиха Кадес в Галилея, в хълмистата земя на Нефталима, Сихем в хълмистата земя на Ефрема, и Кириат-арва (която е Хеврон) в хълмистата земя на Юда.

А оттатък Иордан срещу Ерихон, на изток, определиха Восор в полската пустиня на Рувимовото племе, Рамот в Галаад от Гадовото племе, и Голан във Васан от Манасиевото племе.

Тия бяха градовете определени за всичките израилтяни, и за чужденците, които живеят между тях, тъй щото всеки, който би убил някого без намерение, да бяга там, та да не бъде убит от мъздовъздателя за кръвта, догдето се представи пред обществото.

21 След това, началниците на левитските бащини <домове> дойдоха при свещеника Елеазара, при Исуса Навиевия син и при началниците на бащините <домове> от племената на израилтяните,

та им говориха в Сило, в Ханаанската земя, като казаха: Господ заповяда чрез Моисея да ни се дадат градове за живеене и пасбищата им за добитъка ни.

И ето градовете с пасбищата им, които израилтяните дадоха на левитите от наследството си според Господната заповед:

Излезе жребието за семействата на каатовците; и потомците на свещеника Аарона, които бяха от левитите, получиха чрез жребие тринадесет града от Юдовото племе, от Симеоновото племе и от Вениаминовото племе.

А останалите Каатови потомци <получиха> чрез жребие десет града от семействата на Ефремовото племе, от Дановото племе и от половината на Манасиевото племе.

И Гирсоновите потомци <получиха> чрез жребие тринадесет града от семействата на Исахаровото племе, от Асировото племе, от Нефталимовото племе и от половината на Манасиевото племе у Васан.

Мерариевите потомци, според семействата си, <получиха> дванадесет града от Рувимовото племе, от Гадовото племе и от Завулоновото племе.

Тия градове, прочее, и пасбищата им израилтяните дадоха чрез жребие на левитите, според както Господ заповяда чрез Моисея.

От племето на юдеите и от племето на симеонците дадоха тия градове, които <по-долу> се споменават по име,

10 и които се получиха от Аароновите потомци, бидейки от семействата на каатовците, които са от левийците; защото първото жребие се хвърли за тях:

11 дадоха им града на Арва Енаковия баща (който <град> е Хеврон) с пасбищата му около него, в Юдовата хълместа земя;

12 (а нивите на града и селата му дадоха на Халева Иефониевия син за негова собственост);

13 Хеврон, прочее, с пасбищата му, прибежищния град за убиец, дадоха на потомците на свещеника Аарона, също и Ливна с пасбищата му,

14 Ятир с пасбищата му, Естемой с пасбищата му,

15 Олом с пасбищата му, Девир с пасбищата му,

16 Аин с пасбищата му, Юта с пасбищата му и Ветсемес с пасбищата му; девет града от тия две племена;

17 а от Вениаминовото племе, Гаваон с пасбищата му, Гава с пасбищата му,

18 Анатон с пасбищата му и Алмот с пасбищата му; четири града.

19 Всичките градове на Аароновите потомци, свещениците, бяха тринадесет града с пасбищата им.

20 И семействата на Каатовите потомци, левитите, които оставаха от Каатовите потомци, получиха градовете на своето <притежание> по жребие от Ефремовото племе.

21 Дадоха им прибежищния за убиец град Сихем с пасбищата му в хълмистата земя на Ефрема, също и Гезер с пасбищата му,

22 Кивзаим с пасбищата му и Веторон с пасбищата му; четири града;

23 от Дановото племе, Елтеко с пасбищата му, Гиветон с пасбищата му.

24 Еалон с пасбищата му и Гетримон с пасбищата му; четири града;

25 а от половината на Манасиевото племе, Таанах с пасбищата му и Гетримон с пасбищата му; два града.

26 Всичките градове за семействата на останалите Каатови потомци бяха десет с пасбищата им.

27 А на Гирсоновите потомци, от семействата на левитите, <дадоха> от <другата> половина на Манасиевото племе, прибежищния за убиец град Голан у Васан с пасбищата му и Веестера с пасбищата му; два града;

28 от Исахаровото племе, Кисион с пасбищата му, Даврат с пасбищата му,

29 Ярмут с пасбищата му и Енганим с пасбищата му; четири града;

30 от Асировото племе, Мисаал с пасбищата му, Авдон с пасбищата му,

31 Хелкат с пасбищата му и Роов с пасбищата му; четири града;

32 а от Нефталимовото племе, прибежищния за убиец град Кедес в Галилея с пасбищата му, Амот-дор с пасбищата му и Картан с пасбищата му; три града.

33 Всичките градове на Гирсоновците според семействата им бяха тринадесет града с пасбищата им.

34 И на семействата на Мерариевите потомци, останалите от левитите, <дадоха> от Завулоновото племе Иокнеам с пасбищата му, Карта с пасбищата му,

35 Димна с пасбищата му и Наалон с пасбищата му; четири града;

36 от Рувимовото племе, Восор, с пасбищата му, Яса с пасбищата му,

37 Кедимот с пасбищата му и Мефаят с пасбищата му; четири града;

38 а от Гадовото племе, прибежищния за убиец град Рамот в Галаад с пасбищата му, Маханаим с пасбищата му;

39 Есевон с пасбищата му и Язир с пасбищата му; всичко четири града.

40 Всичките градове, <които дадоха> чрез жребие на Мерариевите потомци, според семействата им, на останалите от семействата на левитите, бяха дванадесет града.

41 Всичките градове на левитите всред притежанието на израилтяните бяха четиридесет и осем града с пасбищата им.

42 Тия градове бяха всеки с околните си пасбища; така бяха всички тия градове.

43 Така Господ даде на Израиля цялата земя, за която беше се клел на бащите им, че ще <им> я даде; и завладяха я и заселиха се в нея.

44 И Господ им даде спокойствие от всяка страна, според всичко що беше се клел на бащите им; и от всичките им неприятели никой не можа да устои против тях; Господ предаде всичките им неприятели в ръката им.

45 Не пропадна ни едно от всичките добри неща, които Господ беше говорил на Израилевия дом; всички се сбъднаха.

25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.

26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.

27 И по <внушението> на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,

28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -

29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;

30 Защото видяха очите ми спасението,

31 Което си приготвил пред всички люде;

32 Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.

33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

34 И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;

35 да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва.

38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.

39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.

42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,

43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.

47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума <Му> и на отговорите Му.

48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?

50 А те не разбраха думата, която им рече.

51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.

Read full chapter