Add parallel Print Page Options

12 А ето царете на земята оттатък Иордан, към изгрева на слънцето, които израилтяните поразиха и чиято земя превзеха, от потока Арнон до Ермонската планина, и цялото поле на изток:

аморейският цар Сион, който живееше в Есевон и владееше от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и е в средата на долината, и <владееше> половината на Галаад до потока Явок, който е граница на амонците,

и, на изток, дори до езерото Хинерот и до полското море, <сиреч>, Соленото море, на изток, до пътя към Вет-иесимот, и на южната страна под Асдот-фасга:

и пределите на васанския цар Ог, който беше от останалите исполини и живееше в Астарот и в Едраи,

който владееше в Ермонската планина, в Салха и в целия Васан, до границите на гесурците и на мааханците, и половината от Галаад до границата на есевонския цар Сион.

Тях поразиха Господния слуга Моисей и израилтяните; и Господният слуга Моисей даде <земята им> за притежание на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.

И ето царете на земята оттатък Иордан, на запад, които Исус и израилтяните поразиха, от Ваалгад в Ливанската долина до нагорнището Халак, което отива към Сиир; и Исус даде <земята им> за притежание на Израилевите племена, според както щяха да бъдат разделени:

в хълмистата земя, в равнините, в полето, в подгорията, в пустинята и в южната страна. <Царете бяха от> хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, <а именно:>

ерихонският цар, един; царят на Гай, <град> близо до Ветил, един;

10 ерусалимският цар, един; хевронският цар, един;

11 ярмутският цар, един; лахийският цар, един;

12 еглонският цар, един; гезерският цар, един;

13 девирският цар, един; гедерският цар, един;

14 хорманският цар, един; арадският цар, един;

15 ливанският цар, един; одоламският цар, един;

16 макиданският цар, един; ветилският цар, един;

17 тапфуанският цар, един; еферският цар, един;

18 афекският цар, един; ласаронският цар, един;

19 мадонският цар, един; асорският цар, един;

20 симрон-меронският цар, един; ахсафският цар, един;

21 таанахският цар, един; магедонският цар, един;

22 кедеският цар, един; царят на Иокнеам в Кармил, един;

23 царят на Дор в Нафат-дор, един; царят на Гоим в Галгал, един;

24 тирзанският цар, един; всичките царе, тридесет и един.

13 А Исус беше стар, напреднал на възраст; и Господ му рече: Ти си стар, напреднал на възраст, а остава още много земя да се превзема.

Ето земята, която остава още: всичките околности на филистимците и цялата Гесурска <земя>,

от Сиор, който е към Египет, до границата на Акарон на север, която се счита на ханаанците, - петте околии на филистимците: на газяните, на азотците, на аскалонците, на гетците и на акаронците; и <земята>, която е на авейците;

на южната страна, цялата земя на ханаанците, и Меара, която е на сидонците, до Афек, до аморейските граници;

и земята на гевалците, и целият Ливан към изгрева на слънцето, от Ваалгад под Ермонската планина до прохода на Емат;

всичките планински жители от Ливан до Мисрефот-маим, <то ест>, всичките сидонци; тях Аз ще изтребя отпред израилтяните; а ти раздели тая <земя> в наследство на Израиля, според както съм ти заповядал.

Сега, прочее, раздели тая земя в наследство на деветте племена и на половината от Манасиевото племе.

А заедно с <другата> му <половина> рувимците и гадците взеха наследството си, което Моисей им даде оттатък Иордан, на изток, както Господният слуга Моисей им даде,

от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и града, който е в средата на долината, и цялата медеванска равнина до Девон,

10 и всичките градове на аморейския цар Сион, който царуваше в Есевон до границите на амонците,

11 и Галаад, и пределите на гесурците и на мааханците, и цялата Ермонска планина, и целия Васан до Салха,

12 цялото царство на Ога във Васан, който царуваше в Астарот и в Едраи, и който бе оцелял от останалите от исполините; защото тях Моисей порази и ги изгони.

13 Обаче, израилтяните не изгониха гесурците и мааханците, та гесурците и мааханците живееха между Израиля, <както живеят> и до днес.

14 Само на Левиевото племе той не даде наследство; жертвите, <принесени> чрез огън на Господа Израилевия Бог са тяхно наследство, според както им е казал.

15 А Моисей даде на племето на рувимците <наследство> според семействата им.

16 Пределите им бяха от Ароир, който е при брега на потока Арнон и града, който е всред долината, и цялата равнина до Медева,

17 Есевон и всичките му градове в равнината: Девон, Вамот-ваал, Вет-ваалмеон,

18 Яса, Кедимот, Мафаат,

19 Кириатаим, Сивма, Зарет-Саар в хълма на Емак,

20 Вет-фегор, Асдот-фасга, Вет-есимот,

21 и всичките градове на равнината, и цялото царство на аморейския цар Сион, който царуваше в Есевон, когото Моисей порази заедно с мадиамските първенци: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рева, Сионови първенци, които живееха в оная земя.

22 И между убитите от тях, израилтяните убиха с нож Валаама Веоровия син, чародееца.

23 А границата на рувимците беше Иордан и пределите му. Това е наследството на рувимците според семействата им, с градовете му и техните села.

24 И на Гадовото племе, Моисей даде <наследство> на гадците, според семействата им.

25 Пределът им беше Язир и всичките Галаадски градове, и половината от земята на амонците до Ароир срещу Рава,

26 и от Есевон до Рамат-масфа и Ветоним, и от Маханаим до границата на Девир,

27 и, в долината, Ветарам, Ветнимра, Сокхот и Сафон, останалото от царството на есевонския цар Сион оттатък Иордан на изток, имайки за граница Иордан до края на езерото Хинерот.

28 Това е наследството на гадците според семействата им, с градовете му и техните села.

29 Моисей даде <наследство> и на половината от Манасиевото племе; и то стана <притежание> на половината от племето на манасийците според семействата им.

30 Пределът им беше от Маханаим, целия Васан, цялото царство на васанския цар Ог, и всичките заселища на Яир, които са у Васан, шестдесет града.

31 И половината от Галаад, и Астарот и Едраи, градове на Оговото царство във Васан, се дадоха на потомците, на Махира Манасиевия син, на половината от Махировите потомци според семействата им.

32 Тия са наследствата, които Моисей раздели в моавските полета оттатък Иордан, срещу Ерихон, на изток.

33 А на Левиевото племе Моисей не даде наследство; Господ Израилевият Бог беше наследството им, според както им беше казал.

14 И ето наследствата, които израилтяните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син, и началниците на бащините <домове> от племената на израилтяните.

С жребие <се раздели> наследството на тия девет и половина племена, според както Господ беше заповядал чрез Моисея.

Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Иордан; но на левитите не даде наследство между тях.

Защото Иосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тая земя, а само градове за живеене, с пасбищата за добитъка им и за стоката им.

Според както бе заповядал Господ на Моисея, така сториха израилтяните, като разделиха земята.

В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, син на Ефония Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни.

Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце.

Братята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог.

За това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог.

10 И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.

11 Днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.

12 Сега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза.

13 Тогава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халева, Ефониевия син.

14 За това Хеврон стана притежание на Халева, син на Ефония Кенезов, <както е> и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог.

15 А изпърво името на Хеврон беше Кириат-арва; <а Арва беше> голям човек между енакимите. И земята утихна от война.

15 А на племето на юдейците, според семействата им, се падна по жребие <земята> до едомската граница; пустинята Цин на юг беше южният й край.

И южната им граница беше от най-далечния край на Соленото море, от залива, който се простира към юг;

и простираше се към юг до нагорнището на Акравим, преминаваше в Цин, възлизаше на юг от Кадис-варни, и минаваше край Есрон, възлизаше в Адар, завиваше към Карка,

минаваше в Асмон, и излизаше при египетския поток; и границата свършваше при морето. Това ще ви бъде южна граница.

А източната граница беше Соленото море до устието на Иордан. И границата на северната част <почваше> от залива на морето при устието на Иордан;

и границата възлизаше до Ветагла и минаваше на север от Ветарава; и границата възлизаше до камъка на Воана Рувимовия потомък;

и от долината Ахор границата възлизаше към Девир и завиваше на север към Галгал срещу нагорнището на Адумим, който е на южната страна на потока; после границата преминаваше към водата на Енсемес и свършваше до извора Рогил;

и границата възлизаше през долината на Еномовия син, на южната страна на Евус (това е Ерусалим); и границата се възкачваше на върха на хълма, който е на запад срещу еномската долина, която е в северния край на долината на рефаимите;

и от върха на хълма границата минаваше до извора на водата Нефтоя и излизаше в градовете на ефронската гора; и границата се отправяше към Ваала (която е Кириат-иарим);

10 и от Ваала границата завиваше западно към сиирската гора, и минаваше край северната страна на гората Ярим (който е Хасалон), и слизаше у Ветсемес, и минаваше през Тамна;

11 после границата излизаше към северната страна на Акарон; и границата се отправяше до Сикрон, и минаваше в гората Ваала, и излизаше в Явнеил; и границата свършваше при морето.

12 А западната граница беше край голямото море и пределите му. Тия бяха границите, околовръст, на юдейците според семействата им.

13 И според заповяданото от Господа на Исуса, той даде на Халева Ефониевия син за дял между юдейците града на Арва, Енаковия баща, който <град> е Хеврон.

14 И Халев изпъди от там тримата Енакови сина: Сесая, Ахимана и Талмая, Енакови чада.

15 И от там отиде против жителите на Девир (а името на Девир по-напред беше Кириат-сефер).

16 И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.

17 И превзе го Готониил син на Кенеза, Халевовия брат; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

18 И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?

19 А тя каза: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И той й даде горните извори и долните извори.

20 Това е наследството на племето на юдейците според семействата им.

21 А най-крайните градове в племето на юдейците към едомските граници на юг бяха: Кавсеил, Едар, Ягур,

22 Кина, Димона, Адада,

23 Кадес, Асор, Итнан,

24 Зиф, Телем, Ваалот,

25 Асор-адата, Кириот, Есрон (който е Асор),

26 Амам, Сема, Молада,

27 Асаргада, Есемон, Ветфалет,

28 Асар-суал, Вирсавее, Визиотия,

29 Ваала, Иим, Асем,

30 Елтолад, Хесил, Хорма,

31 Сиклаг, Мадмана, Сансана,

32 Леваот, Силеим, Аин и Римон; всичките градове със селата си бяха двадесет и девет.

33 В равнината бяха: Естаол, Сараа, Асна,

34 Заноа, Енганим, Тапфуа, Инам,

35 Ярмут, Одолам, Сохо, Азика,

36 Сагарим, Адитаим, Гедира и Гедиротаим; четиринадесет града със селата им;

37 Сенан, Адаса, Мигдалгад,

38 Далаан Масфа, Иоктеил,

39 Лахис, Васкат, Еглон,

40 Хавон, Лахмас, Хитлис,

41 Гедирот, Вет-дагон, Наама и Макида; шестнадесет града със селата им;

42 Ливна, Етер, Асан,

43 Ефта, Асена, Несив,

44 Кеила, Ахзив и Мариса; девет града със селата им;

45 Акарон и заселищата му със селата му;

46 от Акарон до морето всичките <градове>, които са близо при Азот, със селата им;

47 Азот и заселищата му със селата му, Газа и заселищата му със селата му, до египетския поток и голямото море с пределите му.

48 А в хълместите места: Самир, Ятир, Сохо,

49 Дана, Кириат-сана (който е Девир),

50 Анав, Естемо, Аним,

51 Гесен, Олон и Гило; единадесет града със селата им;

52 Арав, Дума, Есан,

53 Янум, Вет-тапфуа, Афека,

54 Хумата, Кириат-арва (който е Хеврон) и Сиор; девет града със селата им;

55 Маон, Кармил, Зиф, Юта,

56 Езраел, Иокдеам, Заноа,

57 Акаин, Гаваа и Тамна, десет града със селата им;

58 Алул, Ветсур, Гедор,

59 Маарат, Ветанот и Елтекон, шест града със селата им;

60 Кириат-ваал (който е Кириатиарим) и Рава, два града със селата им.

61 В пустинята: Ветарава, Мидин, Сехаха,

62 Нивсан, града на солта, и Енгади, шест града със селата им;

63 А юдейците не можеха да изгонят евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим с юдейците, <и така живеят> до днес.