10 А като чу ерусалимският цар Адониседек, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление, и че както сторил на Ерихон и на царя му така сторил на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израиля и останали между тях,

² уплашиха се много, <той и людете му>, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни.

³ За това, ерусалимският цар Адониседек прати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахийския цар Яфий и до еглонския цар Девир, да рекат:

⁴ Дойдете при мене та ми помогнете, и нека поразим Гаваон, защото сключил мир с Исуса и с израилтяните.

⁵ И така, събраха се тия петима аморейски царе: ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар, та отидоха, те и всичките им войнства, и разположиха стана си пред Гаваон и воюваха против него.

⁶ Тогава гаваонците пратиха до Исуса в стана у Галгал да рекат: Да не оттеглиш ръка от слугите си; скоро дойди при нас и избави ни и помогни ни, защото се събраха против нас всичките аморейски царе, които живеят в хълмистите места.

⁷ И тъй, Исус се качи от Галгал, той и всичките военни люде с него, и всичките силни и храбри мъже.

⁸ И Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред тебе.

⁹ Исус, прочее, дойде върху тях внезапно, като беше се качвал цяла нощ от Галгал.

¹⁰ И Господ ги смути пред Израиля; и <Исус> ги порази с голямо поражение в Гаваон, и гони ги из нагорнището, по което се отива за Веторон, и поразяваше ги до Азика и до Макида.

¹¹ А като бягаха от Израиля и бяха в надолнището при Веторон, Господ хвърляше на тях големи камъни от небето до Азика, та измряха; умрелите от камъните на градушката бяха по-много от ония, които израилтяните убиха с нож.

¹² Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон.

¹³ И слънцето застана и луната се спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден.

¹⁴ Такъв ден не е имало ни по-напред ни после, щото <така> да послуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля,

¹⁵ След това Исус се върна, и целият Израил с него, в стана у Галгал.

¹⁶ А ония петима царе побягнаха та се скриха в пещерата при Макида.

¹⁷ Известиха, прочее, на Исуса, казвайки: Петимата царе се намериха скрити в пещерата при Макида.

¹⁸ И Исус каза: Привалете големи камъни на входа на пещерата и поставете човеци при нея да ги пазят;

¹⁹ а вие не стойте; гонете неприятелите си и поразете най-последните от тях; не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото Господ вашият Бог ги предаде в ръцете ви.

²⁰ И когато Исус и израилтяните ги поразиха с твърде голямо клане, догдето бяха изтребени, и останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,

²¹ тогава всичките люде се върнаха с мир в стана при Исуса у Макида; никой не поклати език против някого от израилтяните.

²² Тогава рече Исус: Отворете входа на пещерата та изведете при мене ония петима царе из пещерата.

²³ И сториха така, и изведоха при него ония петима царе из пещерата: ерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахиския цар и еглонския цар.

²⁴ И като изведоха при Исуса ония царе, Исус повика всичките Израилеви мъже и рече на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се, турете нозете си на вратовете на тия царе, и те се приближиха и туриха нозете си на вратовете им.

²⁵ Исус още им каза: Не бойте се, нито се страхувайте, бъдете силни и дръзновени, понеже така ще стори Господ на всичките ви неприятели, против които воювате.

²⁶ А подир това Исус ги порази, уби ги и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта.

²⁷ А при захождането на слънцето Исус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги в пещерата, гдето бяха се скрили, и във входа на пещерата туриха големи камъни, <които стоят там> и до днес.

²⁸ В същия ден Исус превзе Макида и порази нея и царя й с острото на ножа; изтреби като обречени, тях и колкото души имаше в нея, не остави <никого> да избяга {Еврейски: да оцелее.}; стори на макидския цар както бе сторил на ерихонския цар.

²⁹ След това Исус и целият Израил с него премина от Макида в Ливна и воюваше против Ливна.

³⁰ И Господ предаде и нея и царя й в ръката на Израиля; и порази с острото на ножа си нея и колкото души имаше в нея; не остави <никого> да избяга от нея; и стори на царя й както бе сторил на ерихонския цар.

³¹ После Исус и целият Израил с него премина от Ливна в Лахис, разположи стан срещу него, и воюваше против него.

³² И Господ предаде Лахис в ръката на Израиля; и превзеха го на втория ден, и поразиха с острото на ножа него и колкото души имаше в него, според всичко що сториха на Ливна.

³³ Тогава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахис; но Исус поразяваше него и людете му, догдето не му остави остатък.

³⁴ И от Лахис, Исус и целият Израил с него, премина в Еглон, разположиха стан срещу него, и воюваха против него;

³⁵ и в същия ден го превзеха и поразиха го с острото на ножа; в същия ден <Исус> изтреби, като обречени, колкото души имаше в него, според всичко, що стори в Лахис.

³⁶ После Исус и целият Израил с него отиде от Еглон в Хеврон, и воюваха против него;

³⁷ и като го превзеха, поразиха с острото на ножа него, царя му, всичките му градове и колкото души имаше в него; не остави <никого> да избяга, според всичко, що стори на Еглон, но изтреби него и колкото души имаше в него.

³⁸ А след това Исус и целият Израил с него се върна в Девир и воюва против него;

³⁹ и превзе него, царя му и всичките му градове; и поразиха ги с острото на ножа, и изтребиха колкото души имаше в него; не остави <никого> да избяга {Еврейски: да оцелее.}; стори на Девир и на царя му както стори на Хеврон, и както бе сторил на Ливна и на царя й.

⁴⁰ Така Исус порази цялата хълмиста, южна и полянска земя, и подгорията, и всичките им царе; не остави <никого> да избяга, но изтреби всичко, що дишаше, според както Господ Израилевият Бог беше заповядал.

⁴¹ Исус ги порази от Кадис-варни до Газа, и цялата Гесенска земя до Гаваон.

⁴² Всички тия царе и земята им Исус превзе изведнъж, защото Господ Израилевият Бог воюваше за Израиля.

⁴³ Тогава Исус и целият Израил с него се завърна в стана у Галгал.

11 А асорският цар Явин, като чу това, прати до мадонския цар Иовава, до симвронския цар, до ахсафския цар

² и до царете, които бяха на север в хълмистата и в полянската земя на юг от Хинерот, и в долината, и в Нафат-дор {Или: Дорските височини.} на запад,

³ и до ханаанците, които бяха на изток и на запад, и до аморейците, хетейците, ферезейците и евусейците в хълмистата земя, и до евейците под Ермон в земята Масфа.

⁴ И те, и всичките им войнства с тях, люде много, по множество както е пясъкът, който е покрай морето, излязоха с твърде много коне и колесници.

⁵ И като се събраха всички тия царе, дойдоха и заедно разположиха стана си близо при водата Мером, за да се бият с Израиля.

⁶ Тогава Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях; защото утре, около тоя час, Аз ще ги предам всички избити пред Израиля; и ще прережеш жилите на конете им, и ще изгориш с огън колесниците им.

⁷ Исус, прочее, и всичките военни люде с него, отидоха внезапно против тях при водата Мером, и ги нападнаха.

⁸ И Господ ги предаде в ръката на Израиля; и те ги поразиха, и гониха ги до големия Сидон и до Мисрефот-маим, и до долината на Масфа на изток, и поразяваха ги догдето не оставиха от тях остатък.

⁹ Исус им стори, според както Господ му заповяда: преряза жилите на конете им, и изгори с огън колесниците им.

¹⁰ В същото време Исус, като се върна, превзе Асор и уби царя му с нож; защото по-напред Асор държеше първенство между всички тия царства.

¹¹ И колкото души имаше в него, убиха с острото на ножа и ги изтребиха като обречени; не остана нищо, което дишаше; и изгори Асор с огън.

¹² Исус превзе и всичките градове на ония царе, и всичките им царе хвана и ги уби с острото на ножа; изтреби ги според както бе заповядал Господният слуга Моисей.

¹³ Но Израил не изгори никой от градовете, които стояха върху хълмовете си, освен един Асор; него Исус изгори.

¹⁴ Всичките користи на тия градове и добитъкът израилтяните плениха за себе си, а всичките човеци убиваха с острото на ножа, догдето ги изтребиха; не оставиха нищо, което дишаше.

¹⁵ Както Господ беше заповядал на слугата Си Моисея, така заповяда Моисей на Исуса, така и стори Исус; не престъпи нищо от всичко, което Господ бе заповядал на Моисея.

¹⁶ Така Исус превзе цялата оная хълмиста и цялата южна земя, и цялата Гесанска земя, равнината и полето, хълмистата и равна земя на Израиля,

¹⁷ от нагорнището Халак, което отива към Сир, до Ваалгад в Ливанската долина под планината Ермон; и хвана всичките им царе, порази ги и ги уби.

¹⁸ Дълго време воюваше Исус против всички тия царе.

¹⁹ Нямаше град, който сключи мир с израилтяните, освен евейците, които живееха в Гаваон; те превзеха всичките с бой.

²⁰ Защото от Господа стана да се закоравят сърцата им та да излязат против Израиля на бой, за да ги обрече <Исус> на изтребление, за да не им се покаже милост, но за да ги изтреби, според както Господ беше заповядал на Моисея.

²¹ В онова време дойде Исус и изтреби енакимите от планинската земя, от Хеврон, от Девир, от Анав, и от цялата Юдова хълмиста земя, и от цялата Израилева хълмиста земя; Исус ги обрече на изтребление заедно с градовете им.

²² Не останаха енакими в земята на израилтяните; някои от тях останаха само в Газа, Гет и Азот.

²³ Така Исус превзе цялата земя, според всичко що Господ беше казал на Моисея; Исус я даде на Израиля за наследство според както бяха разделени по племената си. И земята утихна от война.

12 А ето царете на земята оттатък Иордан, към изгрева на слънцето, които израилтяните поразиха и чиято земя превзеха, от потока Арнон до Ермонската планина, и цялото поле на изток:

² аморейският цар Сион, който живееше в Есевон и владееше от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и е в средата на долината, и <владееше> половината на Галаад до потока Явок, който е граница на амонците,

³ и, на изток, дори до езерото Хинерот и до полското море, <сиреч>, Соленото море, на изток, до пътя към Вет-иесимот, и на южната страна под Асдот-фасга:

⁴ и пределите на васанския цар Ог, който беше от останалите исполини и живееше в Астарот и в Едраи,

⁵ който владееше в Ермонската планина, в Салха и в целия Васан, до границите на гесурците и на мааханците, и половината от Галаад до границата на есевонския цар Сион.

⁶ Тях поразиха Господния слуга Моисей и израилтяните; и Господният слуга Моисей даде <земята им> за притежание на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.

⁷ И ето царете на земята оттатък Иордан, на запад, които Исус и израилтяните поразиха, от Ваалгад в Ливанската долина до нагорнището Халак, което отива към Сиир; и Исус даде <земята им> за притежание на Израилевите племена, според както щяха да бъдат разделени:

⁸ в хълмистата земя, в равнините, в полето, в подгорията, в пустинята и в южната страна. <Царете бяха от> хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, <а именно:>

⁹ ерихонският цар, един; царят на Гай, <град> близо до Ветил, един;

¹⁰ ерусалимският цар, един; хевронският цар, един;

¹¹ ярмутският цар, един; лахийският цар, един;

¹² еглонският цар, един; гезерският цар, един;

¹³ девирският цар, един; гедерският цар, един;

¹⁴ хорманският цар, един; арадският цар, един;

¹⁵ ливанският цар, един; одоламският цар, един;

¹⁶ макиданският цар, един; ветилският цар, един;

¹⁷ тапфуанският цар, един; еферският цар, един;

¹⁸ афекският цар, един; ласаронският цар, един;

¹⁹ мадонският цар, един; асорският цар, един;

²⁰ симрон-меронският цар, един; ахсафският цар, един;

²¹ таанахският цар, един; магедонският цар, един;

²² кедеският цар, един; царят на Иокнеам в Кармил, един;

²³ царят на Дор в Нафат-дор, един; царят на Гоим в Галгал, един;

²⁴ тирзанският цар, един; всичките царе, тридесет и един.

³⁹ През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,

⁴⁰ и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.

⁴¹ И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

⁴² и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

⁴³ И от какво ми е тая <чест>, да дойде при мене майката на моя Господ?

⁴⁴ Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

⁴⁵ И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

⁴⁶ И Мария каза: - Величае душата ми Господа,

⁴⁷ И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

⁴⁸ Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

⁴⁹ Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

⁵⁰ И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.

⁵¹ Извърши силни <дела> със Своята мишца; Разпръсна <ония, които> са горделиви в мислите на сърцето си.

⁵² Свали владетели от престолите <им>. И въздигна смирени.

⁵³ Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

⁵⁴ Помогна на слугата Си Израиля. За да помни <да покаже> Милост.

⁵⁵ (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

⁵⁶ А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

Read full chapter