A A A A A
Bible Book List

Йоан 5-61940 Bulgarian Bible (BG1940)

Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

А в Ерусалим, близо до овчата <порта>, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече <боледувал>, каза му: Искаш ли да оздравееш?

Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

14 По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

18 Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и <така> правеше Себе Си равен на Бога.

19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

20 Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

25 Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

31 Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

32 Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

33 Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

34 (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).

35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

40 и <пак> не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

41 От човеци слава не приемам;

42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.

46 Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

47 Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?

След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.

И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

А наближаваше юдейският празник пасхата.

Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 (обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

33 Защото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света.

34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

37 Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.

48 Аз съм хлябът на живота.

49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.

50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.

52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

62 Тогава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.

70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes