A A A A A
Bible Book List

Йоан 3-41940 Bulgarian Bible (BG1940)

Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.

Той дойде при <Исуса> нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство.

Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.

Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?

10 Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това?

11 Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.

12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?

13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, <сиреч>, Човешкият Син, Който е на небето.

14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,

15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.

16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:

17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;

21 но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

22 След това дойде Исус с учениците Си в юдейската земя; и там се бавеше с тях и кръщаваше.

23 Също и Иоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и <людете> дохождаха и се кръщаваха.

24 Понеже Иоан още не беше хвърлен в тъмница.

25 И така възникна препирня от страна на Иоановите ученици с един юдеин относно очистването.

26 И дойдоха при Иоана и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Иордан, за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.

27 Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.

28 Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.

29 Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна.

30 Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.

31 Онзи, Който дохожда отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който дохожда от небето е от всички по-горен.

32 Каквото е видял и чул, за Него свидетелствува; но никой не приема свидетелството Му.

33 Който е приел Неговото свидетелство потвърдил е с печата си, че Бог е истинен.

34 Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не< Му> дава Духа с мярка.

35 Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.

36 Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.

Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

(не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

И трябваше да мине през Самария.

И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

10 Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?

11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13 Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

16 Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

18 защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

21 Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25 Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

26 Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>.

27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29 Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

30 Те излязоха от града и отиваха към Него.

31 Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.

32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене?

34 Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

36 Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.

39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

43 След два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.

44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

46 Прочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

47 Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

50 Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

51 И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

53 И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

54 Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes