A A A A A
Bible Book List

Йоан 11-121940 Bulgarian Bible (BG1940)

11 Един <човек на име> Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

17 И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба.

18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

23 Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

25 Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

27 Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

32 И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

35 Исус се просълзи.

36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>.

40 Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори <Исус>, повярваха в Него.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

49 А един от тях <на име> Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

56 И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.

12 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.} вземаше <от> това, което пускаха в нея.

Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха <към страната на Исуса> и вярваха в Него.

12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!

14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -

15 "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":

16 Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

17 Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше <за това чудо>.

18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

19 За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

21 Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.

22 Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.

28 Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

29 На това, народът, който стоеше там, като чу <гласа> каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

31 Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

34 Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?

35 Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.

36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.

37 Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

38 за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой <от нас> е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?

39 Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -

40 "Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".

41 Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.

42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не <Го> изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43 защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

46 Аз дойдох <като> светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.

47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

48 Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes