A A A A A
Bible Book List

Йов 8-101940 Bulgarian Bible (BG1940)

Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:

До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат <като> силен вятър?

Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от {Еврейски: В ръката на.} беззаконието им;

Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил <да работи> за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);

10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

12 Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка <друга> трева.

13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните <като> дом;

18 <Но пак>, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава <мястото> ще се отрече от него, <казвайки:> Не съм те видял.

19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

А Иов в отговор рече:

Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори <за> едно от хиляда.

Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.

Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

Той прави <съзвездията> - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.

10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12 Ако грабне <плячка>, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13 <Ако> Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, <за да разисквам> с Него!

15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.

16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19 Ако е <дума> за силата на мощните; Ето ме! <би казал Той; >И ако за съд, <би казал>: Кой ще Ми определи време <да се съдя?>

20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23 Ако бичът <Му> убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, <който прави това?>

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.

28 В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.

34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така <уплашен>.

10 Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22 Земя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes