41 Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

² Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

³ Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

⁴ Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

⁵ Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за <забава на> момичетата си?

⁶ Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

⁷ Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

⁸ Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече <това>.

⁹ Ето, надеждата <да го хване> някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

¹⁰ Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

¹¹ Кой Ми е дал по-напред, та да <му> отплатя? <Все що има> под цялото небе е Мое.

¹² Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.

¹³ Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?

¹⁴ Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

¹⁵ <Той> се гордее с наредените <си> люспи, Съединени заедно <като че ли> плътно запечатани;

¹⁶ Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

¹⁷ Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

¹⁸ Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

¹⁹ Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

²⁰ Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне <над пламнали> тръстики.

²¹ Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.

²² На врата му обитава сила, И <всички> заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.

²³ Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

²⁴ Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

²⁵ Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

²⁶ Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

²⁷ Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

²⁸ Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

²⁹ Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

³⁰ <Като> остри камъни има по долните му части; Простира <като белези от> диканя върху тинята;

³¹ Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

³² Остава подир себе си светла диря, <Тъй щото> някой би помислил, че бездната е побеляла <от старост>.

³³ На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

³⁴ Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.

42 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

² Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.

³ <Наистина>, кой е този, който помрачава <Твоя> съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал.

⁴ Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.

⁵ Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;

⁶ Затова отричам се <от думите си>, И се кая в пръст и пепел.

⁷ А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

⁸ Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и принесете {В издание 1940 г. "пренесете"} всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас <според> безумието <ви>, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

⁹ И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова.

¹⁰ И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше <по-напред>.

¹¹ Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица.

¹² Така Господ благослови последните <дни> на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.

¹³ Още му се родиха седем сина и три дъщери;

¹⁴ и първата <си дъщеря> нарече Емима, втората Касия, а третата Керен-апух.

¹⁵ И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на {Еврейски: Между.} братята им.

¹⁶ Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си <до> четири поколения.

¹⁷ И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.

²² На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

²³ И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

²⁴ който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

²⁵ Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

²⁶ внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

²⁷ И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

²⁸ Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

²⁹ Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

³⁰ и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

³¹ А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.

³² И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

³³ И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

³⁴ И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

³⁵ А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

³⁶ И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

³⁷ Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

³⁸ И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

³⁹ и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

⁴⁰ А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.

Read full chapter