38 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

² Кой е тогава този, който помрачава <Моя> съвет С неразумни думи?

³ Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.

⁴ Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

⁵ Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв <за мерене> по нея?

⁶ На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

⁷ Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

⁸ Или <кой> затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

⁹ Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,

¹⁰ И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

¹¹ И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

¹² Откак <започнаха> дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

¹³ За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

¹⁴ Та да се преобразува тя, както глина под печат, И <всичко> да изпъква като че ли в облекло,

¹⁵ А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

¹⁶ Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

¹⁷ Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

¹⁸ Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

¹⁹ Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

²⁰ За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

²¹ <Без съмнение>, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

²² Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

²³ Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

²⁴ Що е пътят <за мястото, гдето> се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

²⁵ Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма,

²⁶ За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

²⁷ За да насити пустата и запустяла <земя. >И да направи нежната трева да изникне?

²⁸ Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

²⁹ От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -

³⁰ <Когато> водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

³¹ Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

³² Извеждаш ли Мазарот {Вероятно някое съзвездие или звезда.} на времето му? Или управляваш Мечката с малките й?

³³ Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

³⁴ Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

³⁵ Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

³⁶ Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

³⁷ Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

³⁸ Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

³⁹ Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

⁴⁰ Когато седят в рововете си, <И> остават в скривалищата за да причакват?

⁴¹ Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?

39 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

² Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

³ <Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

⁴ Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.

⁵ Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,

⁶ За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

⁷ Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.

⁸ Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

⁹ Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

¹⁰ Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

¹¹ Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

¹² Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?

¹³ Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

¹⁴ Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

¹⁵ А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

¹⁶ Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>

¹⁷ Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

¹⁸ Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

¹⁹ Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

²⁰ Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

²¹ Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

²² Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

²³ Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.

²⁴ С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.

²⁵ Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

²⁶ Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?

²⁷ При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

²⁸ Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.

²⁹ От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

³⁰ И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.

40 Господ проговори на Иова и каза:

² Тоя, който е изобличил Всемогъщият, ще ли се бори с Него? Тоя, който се препира с Бога, нека отговори на <всичко> това.

³ Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

⁴ Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си.

⁵ Веднъж съм говорил, и не ща да отговарям <вече, >Дори дваж, но няма да повторя.

⁶ Тогава Господ отговори на Иова из бурята, като каза:

⁷ Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай.

⁸ Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?

⁹ Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?

¹⁰ Украси се сега с превъзходство и достолепие, И облечи се в чест и величие.

¹¹ Изсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го;

¹² Гледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им;

¹³ Скрий ги купно в пръстта; Вържи лицата им в скритото <място>.

¹⁴ Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, Че твоята десница може да те спаси.

¹⁵ Ето сега речния кон {Еврейски: Веемот.} който съм направил както и тебе; Яде трева като вол.

¹⁶ Ето сега, силата му е в чреслата му, И якостта му в мускулите на корема му.

¹⁷ Клати опашката си като кедър; Жилите на бедрата му са сплотени.

¹⁸ Костите му са <като> медни цеви; Ребрата му са като железни лостове.

¹⁹ Той е изящното дело Божие; Оня, Който го е направил, <го> е снабдил <с> меча Си.

²⁰ Наистина планините промишляват за него храна. Гдето играят всичките полски зверове.

²¹ Ляга под сенчестите дървета, В скривалището на тръстиката, и <в> блатата;

²² Сенчестите дървета го покриват със сянката си; Върбите на потоците го обкръжават.

²³ Ето, ако би придошла река, той не трепери; Не се смущава, ако би се и Иордан устремил по устата му.

²⁴ Може ли <някой> да го хване когато е на щрек. <Или> да прободе носа <му> с примка?

16 После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

² Тоя <ученик> имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

³ Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

⁴ И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

⁵ Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

⁶ И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

⁷ и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

⁸ И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

⁹ И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

¹⁰ И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

¹¹ И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

¹² и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

¹³ А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени.

¹⁴ И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

¹⁵ И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

¹⁶ И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

¹⁷ Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

¹⁸ Това тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

¹⁹ А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

²⁰ И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

²¹ като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

Read full chapter