Йов 35-37
1940 Bulgarian Bible
35 Елиу още проговаряйки рече:
2 Мислиш ли, че е право това, което рече ти: Моята правда <в туй дело> е повече от Божията?
3 Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?
4 Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе.
5 Погледни към небесата и виж; И гледай облаците, <колко> по-нависоко са от тебе.
6 Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?
7 Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?
8 Нечестието ти <може да повреди само> човек като тебе; А правдата ти <може да ползува само> човешки син.
9 Поради много угнетения викат <страдалците>, Пищят поради насилието на мощните;
10 Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем,
11 Който ни учи повече нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици?
12 Така те викат; но Той не отговаря <Да ги избави> от гордостта на нечестивите.
13 Наистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита,
14 Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото <ти> е пред Него, и <напразно> Го чакаш!
15 И сега, понеже не <те> е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти,
16 Затова Иов отваря уста <да говори> суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.
36 И Елиу продължавайки рече:
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат <към Бога> за помощ когато ги връзва;
14 Те умират в младост, И животът им <угасва> между мръсните.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; <Затова> съдбата и правосъдието те хващат,
18 Внимавай да не би жегата <на страданията ти> да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 Внимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или <се произвеждат> гърмежите на скинията Му?
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за <пламъка>, който възлиза.
37 Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата <Му>.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 От помещението си иде бурята, И студът от <ветровете> що разпръскват <облаците>.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 Разбираш ли как им налага Бог <волята Си>. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния <вятър>.
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 Научи ни що да Му кажем, <Защото> поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим <думите си>.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, <Като зная че>, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 И сега <човеците> не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 Та е дошло златозарно сияние от север; <А как ще погледнат на> Бога, у Когото е страшна слава!
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.
© 1995-2005 by Bibliata.com