32 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.

² Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;

³ тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да <му> намерят отговор.

⁴ А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото <другите> бяха по-стари от него.

⁵ Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.

⁶ Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.

⁷ Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.

⁸ Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

⁹ Не че <човеците> са велики, <за това> ще са и мъдри, Нито че са стари, <за това> ще разбират правосъдието.

¹⁰ Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.

¹¹ Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;

¹² Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;

¹³ За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

¹⁴ Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.

¹⁵ Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.

¹⁶ А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?

¹⁷ Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.

¹⁸ Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.

¹⁹ Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.

²⁰ Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.

²¹ Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.

²² Защото не зная да лаская; <Иначе> Създателят ми би ме отмахнал веднага.

33 Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.

² Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.

³ Думите ми ще бъдат <според> правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.

⁴ Духът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

⁵ Ако можеш, отговори ми; Опълчи се <с думите си> пред мене та застани.

⁶ Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.

⁷ Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.

⁸ Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите <ти, като казваше:>

⁹ Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;

¹⁰ Ето, <Бог> намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;

¹¹ Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.

¹² Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

¹³ Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

¹⁴ Защото <сигурно> Бог говори веднъж и дваж, <Само че човекът> не внимава.

¹⁵ В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,

¹⁶ Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,

¹⁷ За да отвърне човека <от> намерението <му>, И да извади гордостта из човека;

¹⁸ Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.

¹⁹ Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,

²⁰ Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.

²¹ Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.

²² Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

²³ Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,

²⁴ И ако <Бог> му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп <за него, ->

²⁵ Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;

²⁶ Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.

²⁷ Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде <според греха ми;>

²⁸ Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

²⁹ Ето, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,

³⁰ За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

³¹ Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.

³² Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;

³³ Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.

14 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

² А непокорните <на Божието учение> юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

³ Но пак те преседяха <там> доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

⁴ И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.

⁵ И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

⁶ те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните <им> места,

⁷ и проповядваха благовестието.

⁸ А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

⁹ Той слушаше Павла като говореше; а <Павел>, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,

¹⁰ рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

¹¹ А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.

¹² И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.

¹³ И жрецът при Юпитеровото <капище>, което беше пред града, приведе юнци и <донесе> венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

¹⁴ Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

¹⁵ О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;

¹⁶ Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

¹⁷ ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

¹⁸ И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.

¹⁹ Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

²⁰ А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

²¹ И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

²² и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и <ги учеха>, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

²³ И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

²⁴ И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

²⁵ и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

²⁶ Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което <сега> бяха извършили.

²⁷ И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.

²⁸ И <там> преседяха доста време с учениците.