30 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

² Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

³ От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

⁴ Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

⁵ Бяха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци.

⁶ Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

⁷ Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

⁸ Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

⁹ А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

¹⁰ Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

¹¹ Тъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

¹² Отдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

¹³ Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

¹⁴ Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>.

¹⁵ Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

¹⁶ И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

¹⁷ През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

¹⁸ <Само> с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

¹⁹ <Бог> ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

²⁰ Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти <просто> ме поглеждаш.

²¹ Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

²² Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

²³ Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

²⁴ Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

²⁵ Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

²⁶ Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

²⁷ Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

²⁸ Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

²⁹ Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

³⁰ Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

³¹ <Затова> арфата ми <се измени> в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

31 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

² Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

³ Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

⁴ Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

⁵ Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

⁶ (<Но> нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

⁷ Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

⁸ То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

⁹ Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

¹⁰ То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

¹¹ Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

¹² Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

¹³ Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

¹⁴ То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

¹⁵ Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

¹⁶ Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

¹⁷ Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

¹⁸ (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

¹⁹ Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

²⁰ И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

²¹ Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

²² То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

²³ Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

²⁴ Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

²⁵ Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

²⁶ Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

²⁷ Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

²⁸ И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

²⁹ Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

³⁰ (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

³¹ Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

³² (Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

³³ Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

³⁴ Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

³⁵ (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето <виж> тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И <да имах акта> {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

³⁶ Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

³⁷ Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да <се> приближа при него-);

³⁸ Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

³⁹ Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

⁴⁰ Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

²⁶ Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

²⁷ Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да <разберат> пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха <ги> като <Го> осъдиха.

²⁸ Без да намерят <в Него> нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

²⁹ И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.

³⁰ Но Бог Го възкреси от мъртвите.

³¹ И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.

³² И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,

³³ че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

³⁴ А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, <обещани> на Давида".

³⁵ Защото и в друг <Псалом> казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".

³⁶ Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

³⁷ А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

³⁸ И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.

³⁹ и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

⁴⁰ Затова внимавайте да не би да <ви> постигне казаното от пророците:

⁴¹ "Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

⁴² Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

⁴³ И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

⁴⁴ На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.

⁴⁵ А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.

⁴⁶ Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

⁴⁷ Защото така ни заповяда Господ, <казвайки>: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

⁴⁸ И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

⁴⁹ И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.

⁵⁰ А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

⁵¹ А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

⁵² А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.

Read full chapter